- 10 Sep 2020
- 87
- 6
Случайно или не, бивша Югославия намери покой точно в навечерието на Великден. Това стана с присъдата на хърватския генерал Анте Готовина, осъден на 24 години затвор за престъпления, извършени срещу сърби. С тази присъда Хагският трибунал призна, че в югославските войни на 90-те няма нито една подмината от бурята общност. Жертви, макар и в различна степен, са абсолютно всички, цялото цивилно население – мюсюлмани, хървати и сърби. Досега от присъдите на трибунала излизаше, че колкото и потърпевши да са били цивилните сърби, срещу тях не е било извършено нито едно масово и широкомащабно престъпление. Точно това положение се промени с присъдата на Анте Готовина. Той беше признат за виновен в това, че през лятото на 1995 година е депортирал от територията на днешна Хърватия местното сръбско население.
<p>Историята се побира в няколко реда, но налага отпечатък върху няколко поколения напред. Съдебният състав я разказва горе-долу така: през юли 1995 година президентът на Хърватия Франьо Туджман решава да подмени населението на един район на Хърватия, като прогони оттам сърбите и засели в домовете им хървати. Решението не е взето еднолично от Туджман, а съвместно с министъра на отбраната, началника на генералния щаб на хърватската армия и различни военни и помощници на президента. Сред тях и Анте Готовина, тогава генерал-майор и командир на Сплитския военен окръг (по-късно с благодарности повишен в генерал-полковник). Операцията по предстоящото прогонване на сърбите от домовете им е кръстена „Буря“ (предишната подобна се казва „Светкавица“). Готовина я е планирал и е ръководил нейното осъществяване. В резултат около 200 000 сърби са депортирани в сръбската част на Босна или в Сърбия, домовете им са разграбени, а някои от онези, които са се съпротивлявали, са убити. Цялата операция приключва за четири дни. За съда тези срокове означават: прецизно планиране, масово въвличане на военни и полицаи, пределна точност, решителност и последователност в постигането на крайната цел – в Хърватска Крайна да не останат сърби.</p>
<p>Да добавим и нещо, което знаем благодарение на дистанцията на времето – хърватската операция „Буря“ е извършена под „прикритието“ на босненския сръбски геноцид срещу мюсюлманите в Сребреница. През лятото на 1995 година международната общност е заета изцяло със съдбата на Сребреница и с шока от това, че за три дни от лицето на земята внезапно изчезват седем хиляди мюсюлмани. Ето на този фон Готовина почти необезпокояван натоварва около 200 000 хърватски сърби на каруци, камиони и автобуси и ги отпраща до другата страна на границата. Съдбата им е немислима за изговаряне – те са обвинени от сръбските медии в това, че са изоставили хърватска Крайна на врага, жените и децата живеят където сами успеят да намерят, а мъжете са пратени или на фронта в Босна, където да депортират цивилни като тях мюсюлмани в „помощ“ на босненските сърби или се озовават в тренировъчните лагери на Аркан. Завръщането им в следвоенна Хърватия е спирано от няколко поредни правителства, установяването и възстановяването на собствеността – затруднено, отношението на местните хървати – в повечето случаи лишено от съчувствие. В кафенетата на вече бившите им адриатически градове виси портретът на „героя Анте Готовина“.</p>
<p>Присъдата на Готовина има буквално същата тежест за Хърватия, каквато в Сърбия навремето имаше ареста на Милошевич. Не че двамата са сравними величини – не са. Единият – Милошевич – беше идеолог на четири войни, създал условия за първия геноцид в Европа след Хитлер. Другият – Готовина – е военен, съидеолог и пряк изпълнител на само едно от най-мащабните престъпления в тези войни.</p>
<p>Но онова, което е безспорно сравнимо, е следното: ореола на герой, който и двамата имат в страните си. Хиляди сърби плакаха с истински сълзи, когато Милошевич се озова в „антисръбския“, „империалистическия“, „неонацисткия“ хагски трибунал. Хиляди хървати плачат днес по площадите, заради това, че Готовина е бил осъден от „нищо неразбралия“, „наивния“, „псевдохуманния“ и „антихърватския“ хагски трибунал.</p>
<p>За Хърватия Готовина е герой и точка. Аз самата знам една песен за него, но не съм сигурна, че точно тя е най-популярната. Песните са буквално десетки, пеят се по стадиони и предизборни митинги на практически всяка хърватска партия. Ето текста:</p>
<p>Анте, Анте,<br />всички сме зад теб<br />и винаги ще бъдем.</p>
<p>Анте, Анте, жив да си,<br />герой си на войната,<br />хърватска си легенда.</p>
<p>Отдаде всичко<br />на “Светкавица” и “Буря”,<br />четника прогони –<br />нека всеки чуе.</p>
<p>И в студ, и в зной<br />не се предаде.<br />Затова ти е благодарна<br />Родината твоя.</p>
<p>Онова, с което цяла Европа тепърва ще има да се справя, е този обществен протест срещу реалностите и справедливостта, който балканските общества умеят да мобилизират до крайност. Впрочем Хърватия твърди, че не се намира на Балканите. Тази география я обижда. Балканите се смятат за варварско място, нямащо нищо общо с бароковия или ренесансов финес на автентичния хърватски екстериор. В представата на много хървати Готовина ги е избавил включително и от това да споделят стълбищната си площадка с разни сръбски балкански субекти. Не е ясно откъде е тръгнало отглеждането на тази арийска гордост, но е ясно колко струва тя на около 200 000 души. Пък и на цяла Европа, която и без това половин век се лута между хърватския и сръбския национализъм с едничката свобода да изчисли в кой точно исторически момент единият се оказва по-мракобесен от другия.</p>
<p>Само че това с национализмите, европейското бъдеще и историческата точност са съвършено странични теми. Присъдата на Анте Готовина не дава отговор на въпроса, който мъчи сърбите и хърватите от 20 години – кой пръв е започнал войната в Югославия и кой е по-виновен за нея. Съдът изобщо не се занимава с тези въпроси. Той има правото да разглежда само един въпрос – престъпленията срещу цивилното население и срещу свалили оръжието войници. Кой, защо, кога и как се е бил в тази война, не е тема на нито едно дело в Хага. Това си е работа на историците. Е, и на техните читатели също.</p>
