- Автор: Дарина Григорова
- 02 Май 2026
- 42260
- 194
Бележка на "Гласове": На 2-ри май се навършват 12 години от клането в Одеса, извършено от украински националисти под одобрителните погледи на полицията и силите за сигурност. Всичко започва с протеста на майдановците в Одеса, които се сблъскват с антимайдановците. В един момент Домът на профсъюзите започва да гори, а в огнения капан вътре се оказват затворени десетки. Картината е страшна, защото повечето от тях просто нямат шанс да се спасят. Други са застреляни вътре в сградата или докато се опитат да дишат през отворените прозорци, трети направо скачат от тях. Жертвите са мирни граждани, чийто единствен грях е, че не мразят Русия, не са въодушевени от украинския Майдан и това, което той донесе в страната. По-късно медиите разпространяват телефонните обаждания на жертвите, които търсят отчаяно помощ или пък звънят на близките си, за да се простят с тях. Кадрите, разпространени от първоначалните огледи, след като пожарът е потушен, са страшни и трудно разбираеми за човешкото съзнание. В резултат на цялата тази непоносима жестокост загиват 48 души, сред тях са седем жени и едно дете. Документален филм за събитията можете да видите под текста.
Ужасени хора, които скачат от прозорците на горящата сграда, мъртва бременна жена и навсякъде трупове - такава е ужасяващата картина в Дома на профсъюзите в Одеса на 2 май 2014 г.
Текстът на Дарина Григорова за "Гласове" е писан на 2 май 2016 г.:
“Уроци по клане”, или одеските ужаси от 2 май 2014 г., нямат своя Дженюериъс Макгахан с живите си дописки от “Дейли Нюз” за “българските ужаси”, нито своя Антонио Галенга от “Таймс”, нито цялата западноевропейска журналистика, нито своя Уилям Гладстон, заклеймяващ “конвулсиите на Европа” в името на нас, българите, преди 140 години с жестокото потушаване на Априлското въстание (зверства и въстание не прилягат на “съжителство”, нито на “комшулук”, въставаш срещу робство – емоционална категория в езика на възрожденците ни, защото не искат да са “рая”, зверски се избиват не “съжители” или “комшии”, а бунтовници, но това е тема от вчерашната годишнина).
Днес се навършват две години от умишленото и показно изгаряне на одеситите, осмелили се мирно да протестират срещу майдана, 2 май 2014 г. в Дома на профсъюзите на площад Куликово поле. Изборът на датата, падането на Берлин (2 май 1945 г.), е психоисторически детайл, майданският национализъм е реваншистки неонацистки на наследници на колаборационисти на Хитлер, оттук и помрачаването на спомена за великото събитие от финала на Втората световна война. Впрочем неслучайно беше избран и денят на Рождество в Кьолн миналата година, терорът има свои закони за програмиране паметта на страха като болкова реакция на светли дати за обекта на издевателството.
Отрязаните пожарникарски шлангове. Снимките са направени в Дома на профсъюзите. Фото: Журналистката Ирина Лашкевич
Две години след 2 май няма резултат от следствието, няма наказани, няма виновни, Домът на профсъюзите е запечатан. На много въпроси няма отговори: защо имаше полуобгорени трупове по горните етажи, където няма следи от пожар, т.е. запалени са умишлено, докато са се мъчили да избягат от долните етажи; защо имаше трупове с огнестрелни рани, от нож, изнасилени, пребити; защо е запоена вратата на подземието на Дома на профсъюзите; защо е била спряна водата в сградата точно преди щурма; защо са били отрязани шланговете на пожарните кранове – пак в деня на събитието; защо после под формата на ремонт е изстъргана мазилката на сградата на определени места (едно от предположенията е, за да се скрият следите от газ, от хлор, впрочем мазилка и артефакти – улики от местопрестъплението, са запазени от одесити и чакат своето време, за това пише подробно смелата журналистка и одеситка, живееща в момента в Донецк, Ирина Лашкевич.
Депутатът Игор Мосийчук, представител на батальона “Азов” в Радата, заяви директно днес на страницата си във фейсбук, че събитията в Одеса са “украински триумф”, че 2 май трябва да стане “национален празник”, защото “е спрял агресията на русский мир” и този ден трябва със “златни букви да се изпише в украинската история”. Докато на власт са покровителите и поръчителите на “одеските ужаси”, не може да има резултати от следствието, те не само не го крият, нещо повече – гордеят се. Престъплението от 2 май не може да се потули, има свидетели, има видео и снимков материал, може само да се забави възмездието.
Запоената врата на подземието на Дома на профсъюзите
Две години след 2 май реакцията на киевската власт е своеобразна, на площада Куликово поле са групирани военни с овчарски кучета, националната гвардия (бившите доброволчески отряди от нацисти и националисти от майдана), прочутият с безчинствата си батальон “Азов” с откровена неонацистка символика, както и делегирани представители на Десния сектор, а СБУ (украинского КГБ) провежда обиски сред активисти на движение “Куликово поле” – профилактика на майданската демокрация.
Максимално нажежената обстановка днес, от една страна, е демонстрация на страха на Киев от одеситите, от желанието им да поменат загиналите си съграждани. От друга страна обаче, съществува версия за целенасочено търсене на провокация за сметка на одеситите във вътрешната битка между Порошенко и Коломойски чрез конфликта между одеския губернатор Михаил Саакашвили и кмета на града Генадий Труханов, т.е. властови междуособици на групировки с мутренски политико-нечистоплътен характер.
Реакцията на одеситите е достойна, зоната извън отцеплението на площад Куликово поле е обсипана с цветя. Украинският блогър, осветяващ от Холандия постмайданска Украйна от самото начало, Анатолий Шарий, организира видео анкета в Одеса от днес, повечето одесити не дават да снимат лицата им, някои отказват да коментират, но има и такива, които не се страхуват да отговорят на въпроса какво за тях означава 2 май: възрастна одеситка: “страшна трагедия, бяха жени и деца, това е предупреждение, че такова може да се случи с всеки от нас, навсякъде, ако трябва до 9 май ще чакаме да положим цветя”; млада жена: “нашата власт е виновна”; млад мъж: “те, някакви хора, не знам кои са, дали са одесити, те не правят разлика между руснаците в Одеса и русияните в Русия, убиваха инакомислещите одесити”.
2 май 2014 г.
“Одеските ужаси” имат своите журналисти като Ирина Лашкевич, която публикува свидетелства и свой снимков материал от Дома на профсъюзите: оцеляла свидетелка: “Мъжът ми досега е в болница, скочи от прозореца, със счупени крака и гръбнак е. На мен ми стана лошо (сърцето от възрастта), когато започна щурмът на зданието. Побегнах до тоалетната да изпия таблетките си. Нямаше вода – беше спряна точно в момента на щурма”; момче на 16 г.: “лельо Ира, те скачаха от прозорците, но ги доубиваха. Видях ги от страната на черния вход. Хората крещяха. /Тресе се, докато разказва – И. Л./ Аз избягах и се скрих в двора на спортното училище, Вие знаете, че вратите са много високи, но има начин да се мине, оттам бягаме да пушим в междучасията. Цялата нощ останах на двора, те ходеха по улиците и търсеха оцелели, пееха песни. Беше много страшно. Никога няма да забравя как крещяха хората”. /На Куликово поле момчето е било всеки ден, правил е чай, ходил е до магазина за храна, за което е получавал по 50 гривни на ден. – И. Л./
Ирина Ласкевич, чиито снимки от Дома на профсъюзите от 2 май са в приложението, споделя, че “по-голямата част от свидетелите, които никой не е разпитвал, са в Одеса… Светът знае само върха на айсберга, но когато тези хора проговорят, светът ще потрепери…”.
Междувременно светът не трепна, когато в Страстната седмица беше разстреляна от украинската армия кола с мирни украинци в Еленовка – шест жертви, сред които бременна жена – поредното нарушаване на Минските споразумения от Киев с поредната безнаказана кръвнина. Пак през тази седмица беше изтезавано семейството на православен свещеник от УПЦ на Московския патриархат в Днепропетровск, съпругата му умира от раните си, докато той е в реанимацията. Светът пак не трепна.
Светът трепна през април 1876 г., днес, през май 2016 г. европейският свят трепери за благополучието си, което късогледо вижда под носа си и не по-далеч, за дълбоко да не говорим. Светът няма да трепне, докато не спрем да газим по кости на невинни, избити в името на “идеали”, “идеология”, “нов световен ред” и прочее оправдано за човешка власт насилие.
2 май тази година съвпадна символично със Светлата седмица. “Гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина” (Лука, 11:35).
-------
"Remember Odessa — Не забудем, не простим". документален филм на немския режисьор Вилхем Домке - Шулц:
