- Автор: Бележка на проф. Пламен Георгиев, редактор на сайта Философският клуб
- 10 Sep 2020
- 90
- 8
Цинизмът на едни, дето от името на МВФ, респ. ЕК наругаха „гърчолята“, че ядат по три пъти на ден, че и рациново вино употребяват даже, вместо да си делят от залъка и да го влагат в ценни книги, да множат, дето се вика националното богатство, да снасят редовно златни яйца на шипинг компании, тур оператори, офшорки, банкови групировки и всякакви радетели за „глобален напредък“ – изглежда стига предела си. Но не съвсем, защото според мнозина в тези работи предел няма...
Не само поради „железните принципи“ на егоцентризма, че „безплатен обяд“ нямало. Но и вездесъщите глупости, които насади в толкова главици пустият неолиберализъм: „Стискай, че да имаш“, „Харчи колкото печелиш“. „Икономията не била майка на сиромашията“ - както казваме ние българите – ами своеобразна инвестиция и гарант срещу риска.
Но ето, че и в какафонията от небивалици и лигитимиране на „изкуството да се казва на черното бяло“, се издигат и по трезви, че и по- честни гласове. Статията, която предоставя специално за „Философският сайт“ д-р Валтер Молано – един от утвърдените експерти по развиващи се пазари в света /вж. за него най-отдолу/, има друг „аршин“ с който мери и отсъжда. За всеки, който не робува на предразсъдъците.
Урокът по гръцки се оказва урок за всички. И тези, които мислят, че „картинката от екрана“ няма да слезе при тях, и тези, които си викат „зле-зле, обаче има и по зле…“. И една поука тръгва по глобалния свят. С твърда крачка на всеки свободен народ, към преосъзнаване на своите национални интереси. Така възниква въпросът за социалната справедливост. Наново и с пълна сила.
Светът се отърсва от популистките обещания, бяга от мазните усмивки на политици, банкери, топ мениджери, още повече инвеститори, които ги гони Интерпол. И почва да му идва на ум, че трябва да си вземе нещата в ръцете. Но не преди да стори всичко, оскъдните обществени, или ако предпочитате публични блага, да не изтичат между дебелите пръсти на самозвани държавници.
Трудно е да се каже какво ще научат от гръцкия урок родните Киряк Стефчовци, разставени по отговорни държавни постове, по парламентарни комисии, агенции, представителства зад граница и пр. Но в едно изглеждат сигурни повечето българи днес - няма да ни окътат, още по малко да ни умножат парицата, братя. Не го владеят те това изкуство, А по скоро ще я затрият в „мега проекти“, ще я „потурчат“ чрез комисионни и концесии, ще си я разпределят по партийни субсидии и всякакви още акции, които уж да изведат страната ни от сегашното периферно, унизително „европейско“ битие.
"Хибридното чудовище между комунизъм и капитализъм" - за което пише д-р Валтер Молано , може да бъде обуздано само, когато „трите синджира роби“, навред по света бъдат разбити. То няма да стане изведнъж, а брънка по брънка. А то ще рече държавна регулация, претегляне наново на националния интерес, ревизия на всичко, което е отмъкнато от народното богатство, чрез „узаконено беззаконие“.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54101_N09ggtimTIooGt0XKXtrbqkExy1oty.jpg" style="height:194px; width:259px" /></p>
<p><em><strong>д-р Валтер Молано*</strong></em></p>
<p> </p>
<p> <span style="font-size:26px">Урок по гръцки</span></p>
<p> </p>
<p>Гръцката сага е кошмар за всеки. От преизчисляването на националните си сметки от доходи в края на 1990-те, за да намали своя коефициент на дълга към БВП, така че да може да отговори на параметрите за присъединяване към ЕС, до провала на Летните олимпийски игри през 2004, а сетне и безкрайните спасителните заеми за последните 5 години, Гърция е парадигмата на лошо управление. Въпреки това, Атина не притежава монопол върху тези две черти. Нещо повече – гръцкият кошмар е прелюдия на това, което предстои за всеки.</p>
<p> </p>
<p>С продължителност на живота на 81, Гърция е сред първите 20 страни с най-дългата продължителност на живота в света. Средната възраст в Гърция е 43, което я прави 7 та най възрастна страна на планетата. Нещо повече, тя имаше прираст на населението от 0,01 през 2013 г., с един от най-високите проценти на младежка безработица в света. С други думи, проблемите на Гърция не са икономически, те са демографски.</p>
<p> </p>
<p>Един поглед към телевизора казва всичко. Какво вижда човек върху „тръбата“, нищо, освен стари хора? Малкото младите хора са избягали в чужбина. В същото време, безкраен поток от политици обещава щедри работни места, пенсии и здравни ползи, без никакво внимание за това как те ще бъдат платени. Това не е гръцки проблем. Той е американски, японски и европейски проблем. Всъщност, това е една дилема, която надхвърля света.</p>
<p><br />
Подобно на повечето политици по света, когато се сблъскат с бюджетни ограничения, те се обръщат към дълговите пазари. Осъществявайки обещания, които не могат да поддържат, или като представят прекалено оптимистични допускания за бъдещ растеж и събираемостта на данъците, те тръгват в нелепи програми по заеми за балансиране на книгите. Но, идва момент, когато реалността напомня за себе си и правителствата осъзнаят, че трябва да се дръпна юздите на ползите, или задълженията не могат да бъдат изпълнени. Засега отговорът е да се придържаме към кредиторите.</p>
<p> </p>
<p>Пенсионни обезщетения са защитени за сметка на облигационерите, в случаите на Детройт и (скоро се очаква ) в Пуерто Рико. Въпреки това, Гърция добави нови „бръчки“ към упражнението. По-голямата част от кредиторите са европейски банки, а те бяха прекалено крехки, за да издържат на „прическата“. Въпреки че ЕС и МВФ призоваха гърците да скалпират облигационерите, те им дадоха средствата за изплащане на банките. Атина се зарадва да ритне консервената кутия надолу по пътя, като прехвърли проблема върху бъдещото правителство. Въпреки това, ние най-накрая стигнахме до задънената улица.</p>
<p><br />
Имаме два комплекта от свещени крави, които са неприкосновен. От една страна, имаме пенсионери, социални помощи и държавни служители. От друга страна имаме ЕС и МВФ. И двамата бяха защитени в миналото за сметка на облигационерите. Обаче остатъчния облигационен дълг съставлява само 15% от гръцките външни задължения. Дори и те да се отделят от целия облигационен дълг, това няма да подобри нещата. Ето защо, една от свещените крави трябва да си отиде.</p>
<p> </p>
<p>Проблемът е, че световната икономика се трансформира в комунистически / капиталистически хибрид, който не е жизнеспособен. Най-малко, защото когато част от света беше комунистически, участниците допринасяха еднакво към системата. Приходите и разходите на правителството бяха пропорционални на производствения капацитет на страната, без да се прибягва до между временни заеми чрез дълговите капиталови пазари.</p>
<p> </p>
<p>Сега, комунистическият сегмент е прикован към почти всяка страна по света. Ние имаме развита значителна част от обществото, която добавя много малко продуктивна стойност, докато източва все по-голям дял от продукцията на страната. Тъй като това са същите хора, които са отговорни за държавния апарат; Първият приоритет е да защитават собствените си предимства. Следователно, само въпрос на време е, кога системата ще имплодира.</p>
<p> </p>
<p>Ето защо, нещо трябва да се промени. Публичният сектор е извън контрол. Правителствата са разядени от шуробаджанащина, корупция, лошо управление и злоупотреби. Докато данъците се начисляват върху работещото малцинство, политиците се движат наоколо в каравани от бронирани автомобили, охранявани от фаланги на охранители и поени с уиски в частни самолети. Неопитните и необразовани държавни служители, като полицаи и пожарникари, имат право да се пенсионират по-рано, със завишени пенсии, само за да започне работа по втора или трета кариера в публичния сектор.</p>
<p> </p>
<p>В същото време, системата остава на вода чрез увеличения на данъци, дългове и маргинализацията на бедните. Това не е гръцки проблем. Той е навсякъде. Единствената причина, поради която Гърция е първата, която повлече крак, е защото тя е една от най-слабите икономики в Европейския съюз. Тя имаше една от най-лошите демографски данни. Тя има много малко имиграция. Тя бе проядена от лошо управление. С други думи, тя бе канарчето в мината. Проблемът е, че едно мъртво канарче означава неприятности за всички останали, ако не се вземат драстични мерки. Следователно, налице са важни уроци по гръцки за всички нас.</p>
<p>Източник: The Emerging Market Adviser , Learning Ελληνικά<br />
Превод от англ. „ Философският клуб“</p>
<p>Статията е публикувана на адрес: <u><a href="http://philosophyclub.bg/">http://philosophyclub.bg/</a></u></p>
<p> </p>
<p><strong>За автора:</strong></p>
<p><em>*Д-р Валтер Молано /Walter T. Molano/ е управляващ съдружник и ръководител на Научноизследователския център на BCP Securities, LLC. Бил е изпълнителен директор на Икономическите и финансови изследвания при Warburg Dillon Read. Между 1995 и 1996 г., е старши икономист и за Латинска Америка в CS First Boston. Д-р Molano има докторска дисертация от Университета Дюк, магистърска степен по бизнес администрация (MBA), магистърска степен по международни отношения (MA), и сертификат по международно право. Той е възпитаник на Военноморската академия на САЩ (1983). Автор на „Логиката на приватизацията“ /The Logic of Privatization, Preager/Greenwood Press. Д-р Валтер Молано е многократно класиран сред първите латиноамерикански икономисти в годишните класацията от 1997 г. насам от Latin Finance . Има повече от 27 награди в ежегодния конкурс. Редовно, цитиран в различни вестници, списания и телевизионни предавания, включително Business Week, Wall Street Journal, Financial Times, CNBC и CNN. Член е на Съвета на външните отношения и асоцииран професор в Колумбийския университет, борда на Trinity, Университета Дюк и Beta Gamma Sigma.</em></p>
<p> </p>
<p><strong>За философския клуб: </strong></p>
<p><em>Сайтът „Философският клуб“ - </em><u><a href="http://philosophyclub.bg/">http://philosophyclub.bg/</a></u><em> - е некомерсиална, непартийна и обществено отворена платформа, която има за цел да популяризира значими идеи на български интелектуалци, обединени около идеята за единство на мисълта и действието, в помощ на едно по-добро държавно управление в 21 век.</em></p>
<div> </div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
