- Автор: Пиер Бейло, Поан
- 10 Sep 2020
- 69
- 11
За да оправдае своята полезност, Северноатлантическият алианс се стреми да се намеси в конфликта. Опасен подход и провокация към Русия.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48065_Bea0jSGzdm7YEmSwuXS5APElfx5a0c.jpg" style="height:230px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p>НАТО щастливо се отърва. Северноатлантическият алианс е неръждаем. Той успя да оцелее след падането на Берлинската стена през 1989 г., след разпускането на Варшавския договор през 1991 г. Но днес той си намери нов кокал за глозгане: Украйна. Вътрешното разпадане на СССР предизвика студена пот у генералите и хилядите цивилни бюрократи, които просперират върху звяра. Защото какво ще стане без комунистическия враг? Не е ли призвана тази хубава машина, която, слава на Бога, никога не е послужила, да свърши в бездънните кошчета на текущата История?</p>
<p>Без да се брои въображението на нейните ръководители и способността за оцеляване на този генетически променлив организъм. Да си спомним, че когато на 4 април 1949 г. е подписан във Вашингтон Северноатлантическият договор, целта е тройна: сдържане на Съветския съюз, закотвяне на САЩ в Европа, обграждане на победената Германия. По онова време американците протакат, европейците са онези, които пламенно търсят защита, изправени пред заплахата - доста реална - която идва от Изток. За 40 г. НАТО изпълни разубеждаващата си мисия: танковете на Червената армия не нахлуха в свободна Европа. Нещо по-добро, СССР се разпадна и народите, поставени под неговия ботуш от Сталин, възстановиха суверенитета си, а Германия се обедини. Това е епохата, в която Франсис Фукуяма провъзгласи - малко прибързано - края на Историята, окончателната победа на демократичния модел и пазарната икономика.</p>
<p><strong>Взривоопасни изявления</strong></p>
<p>НАТО, според правилната логика, изглежда обречен на прогресивно изчезване поради липсата на различим враг. Грешка! Алиансът се настани за вечността в стратегическия пейзаж. Благодарение на два метода: приемане на нови членове и географско разширяване на цялата планета на своето поле на потенциално действие. Чрез последователни вълни всички бивши европейски сателити на СССР, които имаха основателни причини да не се доверяват на руската мечка, бяха приети в "MAP" (Membership Action Plan) преди да се присъединят окончателно към НАТО.</p>
<p>Противно на мълчаливите ангажименти спрямо Москва, трите балтийски републики също влязоха в клуба. Знамето на НАТО се развява не само във Варшава, Прага, София или Букурещ, но също и в Талин, Рига и Вилнюс. Паралелно с това, НАТО промени първоначалната си мисия. Намираме го на Балканите като посредническа сила, на операция в Косово, на война в Афганистан. В началото руснаците малко или повече се приспособяват. Те подписват през 2002 г. в Париж под егидата на Жак Ширак Основополагащ акт, който трябва да организира отношенията НАТО - Русия. Но нещата бързо се провалят. Най-напред заради проекта за противоракетен щит, по-късно изоставен от Обама, който разтревожи Кремъл.</p>
<p>След това заради идеята, подхвърляна редовно, за присъединяването към НАТО на Грузия и Украйна. Червена линия за Москва. Защото Русия при Путин е възвърнала силите си. Тя превръща в свой израза: “Краят на комунизма беше благословия, краят на СССР е проклятие”. Тя иска да възстанови своето място и влияние върху историческите си владения, част от от които е Украйна. Но ръководителите на НАТО, които са загрижени за съществуването си, развяват редовно червеното парцалче, пъчат гърди, множат взривоопасните изявления. Те ще направят много сериозна услуга на мира, ако млъкнат. </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
