- Автор: Галя Дачкова
- 10 Sep 2020
- 155
- 30
“Ние” сме това, “те” са онова. Кой арабин, кой ислям, кога, как, по какви критерии: изглежда тези разграничения не означават нищо”.
<p>Обществото искаше бърз отговор на терора и го получи: след двудневно преследване ни съобщиха, че атентаторите срещу “Шарли Ебдо” и техният сподвижник са ликвидирани. </p>
<p>Сега е време за въпросите.</p>
<p>Дни наред слушам и чета как мюсюлманите искали да са недосегаеми за всяка критика, да ползват социалните системи на Запада, но не и свободата на словото, едно от великите достижения на западната демокрация.</p>
<p>Слушам и чета дълбокомъдри<strong> </strong>питания от типа: “Що е то ислям и има ли той място на Земята или на Луната?”.</p>
<p>Знайни и незнайни анализатори, които изведнъж се оказаха специалисти по сунизма, шиизма, салафизма, екстремизма, ислямизма и джихадизма, философстват за подмолната и примитивна природа на милиард и половина жители на Земята. За пореден път се оказа, че сред мюсюлманите и/или арабите няма невинни. Всички са терористи, съучастници на терористи или бъдещи терористи. </p>
<p>За исляма и за арабите на практика може да се напише каквото и да било, без да срещне и най-малкото възражение и най-малкия протест; “ние” сме това, “те” са онова. Кой арабин, кой ислям, кога, как, по какви критерии: изглежда тези разграничения не означават нищо”. Цитирам Едуард Саид, вече покоен американски професор по литература в Колумбийския университет, палестинец, представител на народ без държава, автор на “Ориентализмът” (1978 г.). </p>
<p>Няма по-невярно твърдение от това, че мюсюлманите и ислямът са “недосегаеми” за критика. Извън ислямския свят</p>
<p><strong>няма по-лесна публична мишена за критикуване, осмиване, окарикатуряване и подиграване.</strong></p>
<p>“Черният арапин” - от “добрия дивак” до “опасния терорист”, като се мине през “мръсно псе” и безлично човешко стадо, които сме виждали в толкова филми например, ролята на злодея и примитива отдавна е запазена за тази общност. Този стереотип е толкова дълбоко вкоренен в колективните представи, че всеки опит за друг поглед и образ, понякога е опасно излизане извън политическата коректност. <strong> </strong></p>
<p>През 2005 г. Стивън Спилбърг направи “Мюнхен”, филм за най-неразрешимия световен конфликт - израело-палестинския - в най-новата история. За избиването на 11 израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. от палестинската групировка “Черния септември” и израелския отговор на насилието. За спиралата на насилието, в която насилието ражда насилие, до такава степен, че добрите и лошите стават трудно различими.</p>
<p>Политическата реакция не закъсна: членове на израелското правителство обвиниха Спилбърг в “морална равнозначност”, тъй като поставял знак за равенство между терористите и контратерористите. Джордж Джонас, авторът на книгата, на която се базира филмът, обвини Спилбърг, че “придава човешки облик на демоните”. Филмът не взе никакви награди и освен това се оказа търговски неуспех: 47 млн. долара приходи в американския боксофис при бюджет от 70 милиона, и режисьорът обяви, че си дава дълга почивка.</p>
<p>Миналата година Бен Афлек бе гост в телевизионно предаване в САЩ, за да представи новия си филм "Не казвай сбогом" (Gone Girl), където бе въвлечен в бурен дебат за исляма. В токшоуто на сатирика Бил Меър освен режисьорът на "Арго" бе поканен и Сам Харис, популярен в САЩ с острата си критика на религиите, който в последната си книга излага негативния си възглед за исляма.</p>
<p> "Характеристиката, която правите, е недодялана и расистка", изригна в предаването Бен Афлек след размяна на реплики между водещия и Сам Харис. Тогава Харис възрази: <em>"Това е единствената религия, която се държи като мафията - убива ви, ако кажете нещо лошо, нарисувате нещо лошо или напишете лоша книга". </em>В този момент публиката в залата аплодира Сам Харис, а Бен Афлек го попита: <em>"Какво бихте казали за повече от един милиард души, които не са фанатици, не наказват жените, които искат само да отидат на училище, да имат сандвичи и не правят нито едно от нещата, които казвате, че правят мюсюлманите?"</em></p>
<p>Още един пример: Хавиер Бардем и Пенелопе Крус<strong> </strong>подписаха миналото лято писмо, в което заедно с други известни испанци, сред които Педро Алмодовар, обвиниха Израел за военните удари над палестинските територии и нарекоха “геноцид” това, което се случва в Ивицата Газа.</p>
<p>В отворено писмо, публикувано на 25 юли в eldiario.es, Хавиер Бардем разкритикува "окупационната война и изтреблението на един народ, лишен от средства". Според испанския актьор "няма място за неутралност", при положение че бомбардировките вече са отнели живота на 1100 палестинци. "Само геополитическите съюзи, тази лицемерна маска на деловия свят - като например продажбата на оръжия" би могла да обясни статуквото, написа актьорът. Признавайки, че е "възмутен" и "наранен от цялата тази несправедливост", Хавиер Бардем добави: "Да, аз съм европеец и ме е срам от Европейската общност, която обявява, че ме представлява със своето мълчание и тоталното си неблагоприличие". "Да, аз работя също и в САЩ, където имам познанства и еврейски приятели, които отхвърлят тези интервенции и политики на агресии", написа още Хавиер Бардем.</p>
<p>Реакциите не закъсняха. Джон Войт призова Хавиер Бардем и Пенелопе Крус да се засрамят от думите си, а Райън Кавана, директор на филмовото студио "Релативити Медиа”, заяви, че двамата актори или са невежи, или са антисемити. "Продуцентите и изпълнителните директори на студиата, които преди са работили с Бардем и Крус, трябва да преценят дали тяхната стойност на международния пазар ще остане същата. Дали те двамата ще продължават да бъдат звезди, които привличат зрители в салоните. Ако отблъскват хора на определени територии, тогава тяхната важност трябва да се калкулира. Все пак всичко опира до бизнес", заяви тогава пред "Холивуд рипортър" влиятелен американски продуцент, пожелал анонимност.</p>
<p><strong>Не е лесно да излезеш извън клишето и политическата коректност, </strong></p>
<p>която отдавна е разпределила ролите на добрите и на лошите, на жертвите и на терористите.</p>
<p>Манипулацията, пише Пиер-Андре Тагиеф, известен френски изследовател на расизма (“Face au racisme”), която процедира чрез приплъзване на смисъла и последователни амалгами, се състои във вземането на една част за цялото, екстремното - за норма, патологичното - за нормално. “Трябва ли да уточняваме … че не всички араби са мюсюлмани, че не всички магребинци са араби, че не всички араби мюсюлмани са интегристи?”, пита той.</p>
<p>Вярно е, пише още Пиер-Андре Тагиеф, че в хода на историята европейци и мюсюлмани са се сблъсквали нееднократно: ту мюсюлманинът е бил агресорът, какъвто е случаят със завладяването на Испания или когато Османската империя от ХV век разширява своята власт над цяла една част от Европа; ту агресията е идвала от Европа, както по време на кръстоносните походи или колонизацията на страните от Магреба и от Близкия Изток. “Но историята на сблъсъците между “християни” и “мюсюлмани”, подчертава Тагиеф, не се свежда до тези сблъсъци. Трябва ли да се припомнят взаимните приноси и всички течения на културен обмен? Арабските науки, например, са играли през Средновековието решителна роля за предаване на гръцкото наследство и за развитието на медицината, на математиката или на философията. Ал Хауаризми даде своето име на алгебрата. И чрез творчеството на Авероес св. Тома откри Аристотел”. Имигрантите мюсюлмани във Франция днес не са нито учени, нито философи. Те не са и завоеватели. В голямата си част те са работници имигранти, заключава Тагиеф.</p>
<p>Заради малцина не бива да се заклеймява общността. Впрочем на голямата демонстрация в Париж в неделя ще бъде почетена паметта и на Ахмед, и на Мустафа, единият полицай, а другият коректор, които загинаха при нападението срещу “Шарли Ебдо”. Името на Ахмед Мерабет стана ключова дума в Туитър - <a href="https://twitter.com/search?q=%23jesuisahmed&src=typd&mode=photos%20">#JesuisAhmed</a>, макар и не толкова популярна като #JesuisCharlie. Знак на почит към полицая, разбира се, но и подчертаване на факта, че е мюсюлманин, за да бъде избегната всяка амалгама между трагедията в сряда и заклеймяването на исляма като цяло.</p>
<p>Сега е времето за отговори. Държавнически отговори за реагиране на екстремизма, разбира се. Но също и отговори за раждането на терора. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
