- Автор: Ханс-Вернер Син*
- 10 Sep 2020
- 76
- 18
Игровите теоретици знаят, че план А никога не е достатъчен. Човек трябва да изготви и представи надежден план Б – в случай че първият е застрашен от провал. Финансовият министър на Гърция Янис Варуфакис също знае това много добре. Както дебело подчерта гръцкото правителство, той разработва план Б (потенциален изход от еврозоната), докато премиерът на Гърция Алексис Ципрас действа по план А (удължаване на договора за заем на Гърция и възобновяване на преговорите за опрощаване на дълговете). В известен смисъл двамата играят класическата игра на доброто и лошото ченге и засега се справят много умело.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52256_jQRsSPE0lobZlGKtdRlO4dHqP9DWcA.jpg" style="height:750px; width:500px" /></p>
<p><em><strong>*Ханс Вернер Син – професор по икономика и публични финанси в университета в Мюнхен и личен съветник на финансовия министър на Германия.</strong></em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>План Б включва два ключови елемента. На първо място стои една проста провокация, чиято цел е да разгневи гръцките граждани и така напрежението между държавата и нейните кредитори да ескалира. Гърците трябва да повярват, че се измъкват от огромна несправедливост, за да продължат да подкрепят своето правителство по време на трудния период, който ще последва излизането от еврозоната.</p>
<p> </p>
<p>На второ място, гръцкото правителство повишава разходите по план Б за насрещната страна, като позволява изтичането на капитали от своите граждани. Ако реши, то може да задържи тази тенденция с по-отстъпчив подход или да я спре окончателно с въвеждането на контрол върху капитала. Но това ще отслаби позицията му в преговорите, което не е благоприятна опция.</p>
<p> </p>
<p>Изтичането на капитал не означава, че той изчезва зад граница в нетно изражение, а че частният капитал се превръща в публичен. Де факто гръцките граждани теглят заеми от местни банки, финансирани главно от Гръцката централна банка, която придобива капитал основно чрез Програмата за спешна ликвидна помощ на Европейската централна банка (ELA). След това те превеждат парите към други страни, за да закупят чуждестранни активи (или да погасят дълговете си), и така намаляват ликвидността на банките в Гърция. Други централни банки от еврозоната са принудени да създават нови пари, за да изпълнят платежните нареждания за гръцките граждани, като по този начин дават на Централната банка на Гърция овърдрафт кредит, измерен чрез така наречените таргет пасиви. През януари и февруари гръцките таргет дългове се увеличават с почти един милиард на ден поради изтичане на капитали от гръцки граждани и чуждестранни инвеститори. Към края на април те са в размер на 99 милиарда.</p>
<p> </p>
<p>Напускането на Гърция няма да навреди на откритите в други страни от еврозоната сметки на гражданите й, нито на активите, закупени през тези сметки. Но ще остави централните банки на тези държави с деноминирани в евро таргет задължения, а Централната банка на Гърция – с активи, деноминирани само във възстановената драхма. Предвид неизбежното обезценяване на новата валута и това, че гръцкото правителство не бива да съдейства за погасяването на дълга на Централната банка на Гърция, неизпълнението на задълженията ще лиши останалите централни банки от техните вземания.</p>
<p> </p>
<p>Подобна ситуация възниква, когато гръцките граждани теглят пари в брой от своите сметки и крият пари в куфарчета или ги изнасят зад граница. Ако Гърция изостави еврото, значителен дял от тези средства – около 43 милиарда към края на април – ще се влее в останалата част от еврозоната за закупуване на стоки и активи и за изплащане на дългове, а това ще резултира в нетна загуба за останалите членове на монетарния съюз.</p>
<p> </p>
<p>Всичко това засилва в значителна степен преговорните позиции на гръцкото правителство. Нищо чудно тогава, че Варуфакис и Ципрас се опитват да печелят време, отказвайки да приемат списък от предложения за смислени реформи.</p>
<p> </p>
<p>Европейската централна банка носи значителна отговорност за тази ситуация. Провалът да събере мнозинство от две трети в Съвета на банката, нужно, за да се ограничи егоистичната стратегия на Централната банка на Гърция, позволи създаването на повече от осемдесет милиарда евро в спешна ликвидност, надвишаваща възвръщаемите активи на Гръцката централна банка, които са на стойност 41 милиарда. След като на гръцките банки са гарантирани нужните средства, правителството е пощадено от необходимостта да наложи контрол върху капитала.</p>
<p> </p>
<p>Говори се, че Европейската централна банка е готова да коригира подхода си, и то скоро. Аргументите й, че ЕLA заемите са обезпечени, са слаби, и тя го знае – в много случаи обезпеченията имат рейтинг под BBB-, т.е. падат под инвестиционния рейтинг.</p>
<p> </p>
<p>Ако Европейската централна банка най-накрая обяви, че това няма да мине, и премахне безопасната нетна ликвидност на Гърция, гръцкото правителство ще бъде принудено да започне да преговаря сериозно, защото чакането вече няма да го доведе до нищо добро. Но след като голяма част от парите, които вече се набъбнали до 79% от брутния вътрешен продукт, се изпращат зад граница или се държат в брой, позициите му ще останат много твърди.</p>
<p> </p>
<p>С други думи, благодарение основно на Европейската централна банка, гръцкото правителство ще има възможност да осигури много по-благоприятен изход – включително увеличена финансова помощ и намалени изисквания за реформи – отколкото по което и да било време в миналото. И ако Гърция излезе от еврозоната, голяма част от придобитите средства, оценени в таргет баланси и отпечатани пари, ще се превърнат в подарък за едно независимо бъдеще.</p>
<p> </p>
<p>Мнозина в Европа вярват, че Варуфакис е опитен теоретик, но слаб политически играч и няма да може да изиграе правилно раздадените на Гърция карти. Те обаче трябва да си помислят добре, преди Гърция да си тръгне с печалбата.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><em>**ELA заеми – ELA представлява система за отпускане на спешни заеми от централните към търговските банки, като гръцките бяха силно зависими от тези средства в пика на кризата през 2012 г. Това е специализиран инструмент за помощ на банките, които не могат да получат достъп до средства на пазара на едро.</em></p>
<p> </p>
<p>Тексът е публикуван в сайта <a href="http://www.project-syndicate.org"><strong>http://www.project-syndicate.org</strong></a></p>
<p><strong>Превод от английски език: Филип Каменов</strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
