СРС все ги свързва, СРС все ги дели

<p>Прокуратурата пък излезе със странно съобщение за експертизата на записите, направена от Института по криминалистика към МВР. От него става ясно, че изследването на записите не е завършило, но вече било ясно, че по тях има манипулации, които обаче пречели да се установи дали са монтаж. Накрая анонимен източник от прокуратурата разясни на медиите, че истинските, законно направени СРС-ата са унищожени, не могат да бъдат сравнени с разпространените записи и затова няма как да бъде доказано дали разговорите на Борисов и ко са от тях. Какъв е ефектът от цялата тази постановка? Достатъчно е да се прочетат форумите в интернет, за да се види, че той е обратен на желания от властта.</p> <p>Но дори да приемем, че повече записи няма да се появяват, което е малко вероятно, скандалът няма да приключи. Европейската комисия все още чака обяснение от вътрешния министър Цветан Цветанов как се подслушва у нас и какви са гаранциите срещу злоупотреба със специалните разузнавателни средства. Цветанов се опита вече да се измъкне с голата декларация, че у нас подслушване се прави само по закон и със санкция на съд. Но Брюксел даде знак, че няма да се задоволи с това. И че на проблема ще трябва да се погледне по-задълбочено.</p> <p>Защо например се подминава упорито фактът, че дори по закон вътрешният министър и шефът на ДАНС имат право да подписват използване на СРС, без да се иска разрешение от съдия. Това е в "случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност". Законът казва, че използването на тези средства "се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от съдия", който "се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация". После се уточнява, че извършените до момента действия се потвърждават само от съдия. Така на теория всяко извънредно подслушване, разрешено от МВР шефа, трябва да бъде докладвано на съдия. Без значение дали материалите са годни за доказателства или не. Законовата разпоредба е разтеглива и на практика се смята, че се докладва на съдия само ако събраното ще се вкара в досъдебно производство и после ще бъде използвано в съда.</p> <p>Досега никой не е отворил дума за тези разрешения. А се знае, че по времето, когато министри бяха Румен Петков и Михаил Миков, има хиляди такива. От откъслечните данни, които са ставали известни публично, става ясно, че 1/5 от всички СРС-та са "извънредни" и разрешени само от МВР шефа или началника на ДАНС.</p> <p>Така че сега вътрешният министър Цветанов трябва ясно да каже колко такива разрешения е дал? И за какво? И колко престъпления са били предотвратени с тях? Или в колко случаи е спасена националната сигурност? И в колко случаи материалите са били докладвани на съдия &ndash; за да станат доказателства или пък да бъдат унищожени? И колко пъти са унищожени те? Докато няма отговори на тези въпроси, не може да се говори за ефективен контрол върху СРС-тата.</p> <p>За драматичната ситуация по този проблем у нас ясно говори едно решение на международния съд в Страсбург.</p> <p>Преди година България бе осъдена там точно за закона си за СРС. Тогава съдът обяви, че няма демократична държава, която да предоставя толкова изключителни правомощия на министъра &ndash; той отговаря едновременно за съхраняването и унищожаването на информацията, събрана чрез СРС. Магистратите дори с ирония отбелязаха, че законът не предписва механизъм, по който министърът да упражнява тази дейност. А съдът, който дава разрешение за използване, няма никакъв контрол върху съдбата на материалите, събрани чрез СРС &ndash; кой, къде и колко време ги съхранява, дали всички са унищожавани, или се трупат в информационни масиви. Отбелязано бе и че липсва независим контрол за това кой как съхранява информацията и че българските граждани не могат да разберат дали са подслушвани и следени дори след прекратяването на процедурата.</p> <p>След тези критики в закона бяха направени промени, но за кратко. Имаше например възможност гражданин, който е бил обект на СРС, да бъде информиран за това. Макар и само ако СРС-то е приложено неправомерно. Това трябваше да прави специалното Бюро за контрол на СРС. То обаче бе закрито, след като правителството на ГЕРБ дойде на власт. Контролът бе прехвърлен на подкомисия в парламента, която обаче не може да проверява МВР и службите без предварително съгласие от тях. А възможността за уведомяване на гражданите на практика бе ликвидирана с уговорката в закона, че това ще се прилага само ако няма опасност за разкриване на оперативните способи или техническите средства на службите, както и за здравето и живота на оперативния работник под прикритие или на хора от неговото семейство. С една дума &ndash; никога.</p> <p>Може би затова и управляващите, които уж минават за големи специалисти по оперативни разработки и СРС-та, упорито твърдят, че не е важно, че в разпространените разговори се съдържа информация за един куп престъпления по Наказателния кодекс &ndash; и за търговия с влияние, и за препятстване на работата на компетентните органи, и за контрабанда и т.н. За тях най-важно е кой и как е направил записите.</p> <p>По ирония на съдбата Борисов и компания станаха жертва на същата абсурдна система за прилагане, контрол и унищожаване на СРС-та, която допълниха и експлоатират активно. Печалното е, че дори и това не ги кара да предприемат мерки за подобряване на ситуацията. Защо ли?</p> <p><em>Коментарът е публикуван във <a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com">в. "Сега".</a></em></p>