- 10 Окт 2026
- 723
- 0
Европейският комисар по търговията Марош Шефчович замина за Пекин на 8 октомври за второто заседание на Съвета ЕС–Китай по търговия и инвестиции, което съпредседателства с китайския министър на търговията Ван Вънтао. Предвидено е той да остане там до 9 октомври. Брюксел определи посещението като ключова възможност да издейства отстъпки от Пекин по въпросите за свръхкапацитета в промишлеността, достъпа до пазара и ограниченията върху износа на редкоземни елементи.
На 5 октомври Франция и Германия изпратиха писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в което настояват за нов „механизъм за аварийно прекъсване“, позволяващ на ЕС да спира достъпа до своя пазар. След това бе представен документ с допълнителни подробности за начините за разширяване на търговските разследвания срещу Китай, засилване на мерките за търговска защита и диверсифициране на европейските вериги за доставки. В него държавите членки са призовани и да се подготвят за възможни ответни мерки. На 7 октомври Европейският парламент гласува да осъди икономическите практики на Китай и позицията му по отношение на войната на Русия в Украйна, засилвайки натиска преди преговорите в Пекин.
На 7 октомври „Файненшъл таймс“, позовавайки се на двама дипломати, запознати с плана, съобщи, че Китай е отказал доброволно да ограничи износа на хибридни автомобили за ЕС. Брюксел се надяваше на подобна мярка, за да избегне разширяването на митата, които вече обхващат китайските електромобили, задвижвани изцяло с батерии.
Следващото заседание на лидерите на ЕС — Европейския съвет — започва на 15 октомври и може да очертае следващите стъпки в отношенията на блока с Китай.
Автор: Джон Синдреу, Reuters Breakingviews
„По-добре никаква сделка, отколкото лоша сделка“ събужда неприятни спомени за злополучните преговори за Брекзит на бившия британски премиер Тереза Мей. Но тази фраза е особено уместна за търговските преговори, които европейският комисар по търговията Марош Шефчович проведе с китайския си колега тази седмица. За бързо деиндустриализиращата се Европа най-голямата опасност е да няма нито съществени ограничения от страна на Пекин, нито ответни мерки, които да обединят държавите членки около индустриални политики за конкретни сектори.
Доскоро исканията на Франция за протекционизъм се сблъскваха с германския акцент върху конкурентоспособността и търговията с Китай. В понеделник обаче двете страни подписаха съвместно документ, който настоява за „разширяване на производствените мощности в ключови стратегически сектори“, ускоряване на разследванията за субсидии и дъмпинг и въвеждане на два нови инструмента: „инструмент за диверсификация“, който да задължава компаниите да разнообразяват веригите си за доставки, и механизъм за аварийно прекъсване, позволяващ бързо противодействие на ответни мерки.
От 2019 г. насам вносът на промишлени стоки в ЕС от Китай е нараснал с 44%, докато износът е намалял с 55%, сочат данните на LSEG Datastream. Производството на европейската химическа и автомобилна промишленост е спаднало съответно с 20% и 13%.
На теория по-твърдата позиция на държавите членки дава на ЕС по-силен коз в преговорите с Пекин, който отдавна смята европейските заплахи за беззъби. Докато Съединените щати, Индия и Бразилия издигат по-високи търговски бариери, икономиката на ЕС на стойност 20 трилиона евро остава последният голям отворен пазар. При най-благоприятния развой Пекин би приел тарифни квоти в сектори като хибридните автомобили, би ограничил субсидиите, включително възстановяването на данъци при износ, би предоставил на европейските компании равнопоставен достъп до обществени поръчки и лицензиране и би се съгласил на съвместни предприятия с реален трансфер на технологии. При най-лошия сценарий Китай може отново да прекъсне доставките на редкоземни елементи.
В изявление в петък китайското Министерство на търговията даде да се разбере, че са постигнати по-умерени договорености, включително за разширяване на пазарния достъп, улесняване на одобряването на разрешителни за износ на редкоземни елементи и търговия с хибридни автомобили в съответствие с правилата на Световната търговска организация. Опасността от подобни половинчати мерки е, че лидерите на ЕС, които ще се срещнат следващата седмица, могат да изгубят набраната инерция. Непрестанното измисляне на нови политически инструменти и смесването на секторни въпроси с критики срещу евтиния юан и слабото китайско потребление — проблеми, свързани само косвено с отслабването на европейския производствен капацитет — подсказват, че те се опитват да решат твърде много проблеми наведнъж.
Всъщност във френско-германския документ почти няма предложения, които Брюксел да не може да осъществи още сега, включително да отдели повече ресурси за оспорване на китайските субсидии чрез СТО. Одобреният през 2023 г. „инструмент срещу икономическата принуда“ вече представлява такъв механизъм за аварийно прекъсване.
Причината е, че ключовите преговори не са с Китай, който няма да се откаже от своя модел на растеж, а с европейците, нежелаещи да изоставят идеята за ред, основан на правила, който избягва да определя печеливши и губещи. Само преди две години Германия гласува против митата върху китайските електромобили, задвижвани изцяло с батерии. Днес депутати от партията на канцлера Фридрих Мерц все още се противопоставят на политиките „Купувайте европейско“, докато Испания и Унгария ухажват Китай, предлагайки се като база за сглобяване на автомобили.
И все пак сътресения като спада с 30% на годишна база в продажбите на BMW в Китай през второто тримесечие неизбежно тласкат Европа към съгласуване на търговската и индустриалната политика. Въведеният през юли режим на Брюксел за стоманата, който разтяга границите на правилата на СТО и споразуменията за свободна търговия, бе повратен момент в защитата на конкретни сектори. Следващата логична стъпка е евентуалните ограничения върху китайските хибридни автомобили да бъдат съчетани със стимули по френски образец за покупка на произведени в Европа коли. Макар че най-лошият сценарий — китайски ответни мерки срещу доставките на редкоземни елементи — би нанесъл тежки щети, той поне би принудил европейците заедно да намерят изход от екзистенциалната си криза.
Следвайте Джон Синдреу в X и LinkedIn.
