- Автор: Валентин Хаджийски
- 13 Апр 2021
- 5267
- 54
Не третия ден след изборите вече всички споделяха бързото ми впечатление от неделя вечер, че триумфаторът Слави се уплаши до смърт от неочаквания триумф и се покри. Разчиташе явно на 4-8%, според прогнозите, а се оказа мандатоносител, за което не само не е подготвен, но което явно застрашава и бизнесмодела му, и заплашва грижливо изграждания му от десетилетия медиен образ, и въобще му проваля живота!
Със Слави живеем в различни естетически вселени и се занимавам с него само с цел теоретични наблюдения върху чалгата, а веднъж и върху глупостите от т. нар. референдум. Не съм гледал шоуто и ми се губят двайсетина години подробности. Нямах и приблизителна представа за идейния багаж на следовниците на ИТН, внушаван им от него. Но се постарах да компенсирам. Във вторник прекарах цял ден в разговори в киберпространството с десетки гласували за Слави сънародници от страната и чужбина. Разгледах внимателно електоралната карта на ИТН.
ИТН се разкъсва от мощно диалектическо противоречие. От една страна простакът и нарцисът Слави не само няма качествата на простака и нарциса Борисов, помогнали му да плава толкова дълго в супата на хорското плиткоумие – актьорското майсторство, непробиваемият солипсизъм и гьонсуратлък – но Слави ми и изглежда и подставена фигура, казват на Шиши, може и на Борисов.
От друга страна обаче електоратът му е многоброен, млад, кипнал от възмущение, силно антигерберски, прорадевски, за жалост доста необразован – с културен хоризонт Слави – и решително работническо-селски.
Тук не позна специалистът по грохот в джунглата доц. Петър Николов – вместо бледо копие на ГЕРБ с лидер бледо копие на Борисов, на сцената излезе силно анти-ГЕРБ народно движение... с неподходящ лидер. А грохот в джунглата наистина се дигна, но от катастрофата на джипката.
Както може би младите читатели не знаят, Маркс разглеждаше работниците – пролетариите – като най-прогресивната обществена класа при капитализма, призвана да го разруши и построи новото справедливо общество. Бедните селяни марксизмът в общи линии отнасяше към работниците. Но както сигурно вече знаят младите, в годините на небивал народен просперитет на Запад след Втората световна война, пък и у нас след края на 1960-те години, работническата класа се „обуржоази“, сдоби се с къщи и коли и престана да бъде революционна.
Тогавашните революционери тръгнаха да си търсят други прогресивни сили – децата и младежите, интелигенцията, малцинствата, Третият свят, жените, ЛГБТ. А работниците се поддадоха на измамния чар на консерваторите – и в Америка се оттеглиха в света на боговете, пушките и моторите, у нас – в света на чалгата, на антипатията към социалистите и „комунистите“, към разглезените от либералите малцинства и мигранти, феминистките и ЛГБТ и др.
Сигурен съм, много от сегашните „слависти“ са гласували преди за бате си Бойко да ги пази от „комунистите“. И досега не щат БСП – ако Слави се съюзял с тях, „бил свършен“. И това не е само обработка от шоуто, а от много десетилетия перфидна капиталистическа пропаганда по всички канали. Добре де, казвам, защо Радев не е свършен, като е номиниран от БСП, а Слави ще е свършен?
Привържениците на Слави са добри, наивни, честни хора – това е най-чисто класовата работническа партия, която някога е имало у нас. Някак се чувстваш първично като сред полските работници от профсъюза „Солидарност“ под лозунга „Пролетарии от всички заводи, съединявайте се!“ Неин явен аналог е работническият сегмент на последователите на Тръмп – макар Слави очевидно да не е български Тръмп.
Много от „славистите“ са умни и виждат под лайфстайл-маската на чалгата работническо-селския класов характер на движението си. И като „селското въстание“ в САЩ от 6 януари то носи белезите на „селско въстание“. Стихийно, потенциално краткотрайно и лесно за объркване. „Ние сме селото и малкото градче, забравено от всички“, казват те. „Ние сме работниците, дето блъскаме от сутрин до вечер, и вечерта имаме само мизерната утеха на чалгата“. Непредставени от никого от старите партии. Както се бях наострил да ги громя за лошия естетически вкус, така и жестокостта ми се сломи и настана време за побратимяване с противника.
Като революционна сила ИТН електоратът, разбира се, обича и следва революционния лидер – президента Радев. Слави някак е създал у следовниците си впечатление за себе си като народно алтер его на Радев, с когото заедно ще съборят мутрорежима и ще вкарат Борисов и останалите в затвора. Десетки хора ми го казаха. Омразата им към Борисов и мутрите е физически осезателна. И самият Борисов не може да не я усеща. И да не трепери от нея. Това са хора, които може и да го окачат утре на светофара пред МС. Четох стотици техни коментари за снежното видео на Кръстника с джипката. Не искам да мисля какво ще е разочарованието им, когато/ако утре Слави се предаде на Борисов. И той не може да не го усеща и да не се топи от ужас – между чука и наковалнята. Защо му трябваше на баир лозе!
Друго, внушено им от Слави, е да не вярват на старите партии. На сините, прокапиталистическите – добре, че от капитализма патят, но и на БСП също не вярват. В самата БСП постоянно се чуват гласове, че трябва да се приближат до народа, да станат партия на наемния работник – в България имало над три милиона наемни работници. Ето сега имат възможност да се доближат до „славистите“. Които в скоро време предстои да се разочароват от своя кумир. Антикомунизмът е отслабнал много по отношение на оценките за соца, но не и по отношение на БСП – и постоянните вътрешни ежби в партията и фокусирането им от медиите не й помагат много.
Помага обаче фактът, че на тези избори БСП стана незаобиколим фактор. И технически – като балансьор в новото НС, без който не може да има кабинет. И морално – като единствената парламентарна опозиция в старото НС, макар че много хора, и сред „славистите“, не знаят това или не го признават. И управленски – като единствената партия, подготвена да управлява, разбира се, в коалиция с другите три парламентарни опозиционни сили.
ИТН няма кадри, програма и опит (точките от референдума са вятър и мъгла). ДБ са сложна коалиция от противоположности – от добри и всъщност леви хора, участници в протестите от 2020, призоваващи да се спре да се гони призракът на комунизма, през пробизнес центристи, та до хардлайнери седесари – реститутки и кинжали. Вчера прекарах доста време и с тях. Левите хора от ДБ, за които говореше с известно основание доц. Петър Николов, са от тези, които на Запад ще са „леви либерали“, социалдемократ“, „леви либертарианци“ – анархисти. Те са в прокапиталистическа партия от лайфстайл подбуди – манифестират западничество, европеизъм, глобализъм, постмодерност, хипстърски стил.
Важно е да го разбираме, защото предстоящите ни революционни задачи няма да са само антимутренски и общоцивилизационни, но донякъде и антикапиталистически. Българският капитализъм опасно се срастна с герберизма, както отбеляза и доц. Петър Николов, и твърде много подивя. Трябва да се отдели хирургически и поопитоми. БСП засега не е особено критична към капитализма, но все пак малко повече от ДБ. Но и помощта на ДБ ще е нужна за привеждането на българското данъчно и социално законодателство в съответствие поне с ултракапиталистическите САЩ. За това има огромна народна подкрепа. То ще върви ръка за ръка с ликвидирането последствията от блатантната герберска корупция и некадърност. Сътрудничеството на БСП и ИСМВ срещу ГЕРБ за концесията на софийското летище е добро начало.
И така, ИТН електоратът, ако не и лидерът, е обречен да сътрудничи с БСП. Те са против Борисов, за Радев и са честни работници и селяни. Разбрах, че авторитетният Сашо Диков ги е съветвал същото. БСП – и ръководство, и членове и симпатизанти – явно се отнася по-приятелски към ИТН от ДБ, които са по-надменни. Трябва да се свиква с тази мисъл.
Най-добрият вариант е кабинет с мандата на ИТН, доминиран от кадри и програма на БСП и с участието на другите две партии от анти-ГЕРБ крило. ДБ ще трябва да жертва седесарския си инат за некоалиране с БСП. Той е несправедлив и контрапродуктивен, и обслужва ГЕРБ. Работата по демонтажа на мутрорежима така ще започне веднага. Всичко е в ръцете на Слави. Ако той клекне пред Борисов, ще има служебен кабинет. Това не е чак толкова лошо. Премахването на ганьовските изборджийски мурафети само по себе си ще стопи гласовете за ГЕРБ минимум наполовина.
Въпросът е, че на следващите избори ГЕРБ въобще не трябва да участва. Не става дума за репресии и преврат, а че Борисов върши толкова престъпления ката ден в открит ефир, че за една средно компетентна и решителна власт няма да е проблем да го задържи под стража, ако е нужно и няколко пъти, докато народният натиск не застави Гешев да санкционира задържането му. Гешев без Борисов премиер няма да е същият. И той душа носи. Оттам насетне ГЕРБ ще се разплете като чорап.
Разочарованието на „славистите“ от техния кумир ще доведе до люта душевна и междупартийна борба за наследството и на ГЕРБ, и на Слави. Някои „слависти“ казват, че гласуват само за него и ако той ги измами, нямало повече да гласуват. Но разглобяването на мутрорежима от служебния кабинет ще породи голямо въодушевление. И ще възникне и въпросът “накъде след ГЕРБ”? За първи път по същество. В коментарите си от декември до февруари опитвах да човъркам в тази посока. На философско равнище, но животът ще ни приземи и конкретизира много бързо.
Няма възможност за кабинет с участието на ГЕРБ. Те вече засвириха отбой, предлагат друг свой премиер (нечувано!), или да заемат десетина депутати на ИТН (смях!), и въобще се хързулнаха по урвата. За експертния кабинет с ДПС забравиха. Развиха пак вкисналата партенка с конституцията. ГЕРБ е dead man walking. Кошмарът ГЕРБ е минало свършено – позорно за мнозина, мъчително за всички.
Предишният коментар по темата: https://glasove.com/categories/na-fokus/news/krachka-napred-dve-krachki-nazad-po-ptya-na-revolyutsiyata
