- Автор: Проф. Пламен К. Георгиев, д-р на социологическите науки
- 10 Sep 2020
- 66
- 1
Смесени чувства обземат българина из тези дни – като става дума за гърците и техния дълг, който не щат да връщат при диктуваните условия на МВФ, ЕЦБ и пустата „тройка“ .
<p>Имаме ние освен комшийската толерантност и известна стаена завист към „гърка“. „Виждаш ли ги как си живеят? Как си бранят интереса, пък ние…“.</p>
<p>Е, да – гърците са минавали винаги за добри търговци. И с наше брашно спагети правят, дето се вика. Ние сме друга работа. А за политиците си „йесмени“ и „йесдами“ да не говорим.</p>
<p>Докато се обърне човек, и му заложили скъсаните обувки, дето се вика. Я са обули в непосилни дългове Нероден Петко…</p>
<p>„Покерът“ с гърците обаче свърши на 30 юни през нощта. И когато се включи „тежката артилерия“ на световния банков капитал – я Пол Кругман, я Джоузеф Стиглиц, със свои визии за една пагубна политика на „остеритета“, плъзнала и по нашите ширини – нещата стават повече от сериозни. </p>
<p>Ефектите на тази неолиберална политика тепърва има да усетим и ние. Не само като дефицити, прогресираща оскъдица, но и крахът на една „политикономия“ на прехода, с която и Стара Европа достигна своя предел. </p>
<p>Ако и доморасли корифеи на родното „банково дело“ да ни уверяват с криви усмивки, че нищо не ни заплашвало.</p>
<p>Че вече сме „редуцирали с една четвърт бизнеса си с гърците“. Че нашият дефицит бил нищо в сравнение с дълговете и дефицитите на толкова страни, които надскачат изискванията на Маастрихт.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53281_90pJJRHgDPBhcmn3QKIBVt7olsb4wg.jpg" style="height:354px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p>Добре сме, уверяват същите, които „проспаха“ най-големия обир на последните години – КТБ. </p>
<p>И завлякоха не само парите на хиляди средни и по-дребни инвеститори, но и поставиха на изпитание десетки държавни български предприятия, цели сектори от т.нар. ни икономика.</p>
<p>Разсипаха и продължават да пилеят скъпа народна пара за „мега проекти“, субсидирани от Европа, от които системно се краде и разхищава.</p>
<p>Нямаме особени основания да не им вярваме. </p>
<p>Докато същата тази Европа „толерира“ късогледия мениджмънт, ендемичната корупция, некомпетентната администрация, която затрива и малкото предприемаческа инициатива, останала у българина. </p>
<p>Че тъй не може да продължава, е ясно. Въпросът е как мантрите около „дефицит на солидарност“ ще се трансформират най-сетне в нови отговорности.</p>
<p>Отвъд „менторството“, илюзиите, които храни онзи, дето „плаща музиката, пред един все по-разкъсван от противоречия свят. И рентиерската, иждивенска философия на „масите“, върху която вегетират политиците с южно оперение.</p>
<p>Но какъвто и да е изходът от референдума на гърците тази неделя – дали ще останат, или ще излязат от еврозоната, от ЕС – не можем да запеем като руснаците „а нам все равно“.</p>
<p>Защото и тъй не става. А когато играе мечката у комшията, тя няма как да не намери пролука да нагази и в „нашето“, нали?</p>
<p>Да не разбърка и тук пчелните кошери, макар че от тях „мухите“, както им казват пчеларите на трудолюбивите пчелички, отдавна отлетяха.</p>
<p>И вътре се гонят комай само търтеи…</p>
<p>Ето, това за мен е най-реалистичната равносметка от „неизбежния дефолт“, апокалиптичните сценарии за „Grexit“, връщане към драхмата, разпад на Европа и пр., каквито вещаят политическите влъхви.</p>
<p>Не че всичките гърци са от калибъра на Сократа и Аристотеля, това всички го разбираме. Но поне живеят с духа на първопроходци на демокрацията.</p>
<p>И не униват, дори да улучи копието Ахил по петата… </p>
<p>Но преди да са гласували гърците – за нас, българите, вече е ясно, че „референдум къща не храни“.</p>
<p>Поради което май най-добре е и нашето „ 3 в едно“ – за задължително гласуване, електронното и мажоритарно, да го оставим за друг път. </p>
<p>И да се хванем за работа.</p>
<p>А тези там горе, които симулират, че правят нещо – а то си е нищо, откъдето и да го погледнеш – да слизат!</p>
<p>Няма кой тук да им носи вече на тепсия. И имат много да връщат, но не на МВФ, а на България.</p>
<p>И това изглежда за нас най-важната поука от „гръцката работа“.</p>
<p>Че и от европейското „поплюване“ ако щете: „Кой сват и кой на булката брат…“.</p>
<p><a href="http://republica.bg/news/view/referendum-ky-sht-a-ne-hrani-201/" target="_blank">http://republica.bg/news/view/referendum-ky-sht-a-ne-hrani-201/</a> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
