- Автор: Якоб Сол*, Ню Йорк Таймс
- 10 Sep 2020
- 74
- 10
В крайна сметка се договориха. Ще оставят Гърция в еврозоната. Малцина обаче са доволните от този изход. Всички чухме, че гърците се чувстват унижени. Но почти не се говори за гнева на Германия, въпреки че знаем колко са ядосани там. Изтече информация, че финансовият министър Волфганг Шойбле се развикал по време на среднощните преговори в събота. Франция и Италия също са отпуснали големи заеми на Гърция, но нито една от тях не е изразила враждебност към Гърция.
Защо Германия е толкова гневна?
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53762_gGZuHVRWOlrikUwSy0CPzY2zQ7RDJL.jpg" style="height:264px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Като специалист по икономическа история, имах възможността да усетя вкуса на това недоволство по време на конференция за гръцкия дълг в Мюнхен миналата седмица. Тя се състоя в Центъра за икономически изследвания и института „Ифо“, оглавявани от Ханс-Вернер Син, икономист от германски произход и дългогодишен застъпник на „Грекзит”. На форума присъстваха икономисти, счетоводители, журналисти, инвеститори и държавни служители от Гърция и Германия. Различни гледни точки представиха Миту Гулати, професор по право и автор на план за спасяване на Гърция в ранните етапи на кризата; Ашока Моди, икономист, бивш служител в МВФ, привърженик на идеята за опрощаване на дълга; експерти-счетоводители, които бяха единодушни, че общият дълг на Гърция е изкуствено завишен. Презентация направи и г-н Ханс-Вернер Син.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Когато германските икономисти взеха думата в заключителната сесия на конференцията, тонът стана коренно различен. Сред икономическите теории и числа прозвуча и моралното послание, че германците са честни и наивни, а гърците - покварени, некомпетентни и ненадеждни. Двете страни взаимно се надсмиваха една над друга. Бяхме слушали за подобни истории и по време на преговорите, но в тази зала ясно пролича колко силно е проникнало негодуванието в мирогледа на германските икономисти.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Клеменс Фуест от Центъра за европейски икономически изследвания, който е съветвал г-н Шойбле, непрекъснато припомняше числата на гръцкия дълг и растеж. Накрая заяви, че гърците са се провалили на всяко ниво през последните години при управляването на дълга. Според него гърците просто трябва да бъдат изхвърлени от еврозоната. Хенрих Ендерлейн от проевропейския институт „Жак Делор” заяви, че Гърция трябва да остане в еврозоната само ако приложи повече мерки за строги икономии и по-добро управление. Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания, разви своята теория, че на гръцкия дълг и икономическите проблеми може да се противодейства чрез увеличаване мащабите на износа.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Всички гледни точки бяха важни. Но това, което чух, бе, че Германия няма никакво участие в гръцката трагедия. Тя просто им е предала собствените си пари и е наблюдавала как Гърция унищожава себе си през последните четири години. И днес това, което им се случва на гърците, е точно каквото заслужават..</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Когато посочих, че Германия има важна роля да се стигне дотук най-малко затова, че не е оказала натиск за прилагането на мерки за строги икономии през последните три години и не е направила почти нищо за подобряването на счетоводните стандарти, а сега налага ефективно опустошителен контрол върху гръцкия капитал, господата Ендрелейн и Фуест ми се присмяха.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Когато споменах, че някои виждат в ограничителните мерки срещу Гърция нова версия на примирието от Версай от 1919 и че това ще създаде в недалечното бъдеще „хаотично и ненадеждно“ правителство в Гърция (нещо, за което самият Ендерлейн предупреждава в есе във вестник „Гардиън”) - същите тези хора ми бяха бесни, че ги сравнявам с нацисти и терористи.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Когато отбелязах, че без значение колко лошо гърците са управлявали своята икономика, сегашните германски изисквания и възможният хаос създават риск от политически популизъм в полза на „Грекзит” и могат да доведат до неспокойствие и социална нищета, господата останаха равнодушни. Длъжниците по подразбиране, ми обясняваха същите тези господа, трябва просто да страдат, без значение колко тежки и дори нечестни са били заемите, довели ги до фалит. „<em>Имаше други държави, които се справяха с икономическите трудности и мълчаливо приеха страданията от кризата, като Финландия и Латвия -</em> заявиха. – <em>За разлика от Гърция, където много хора не си плащат данъците и не заслужават състрадание.”</em></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Припомних, че в немския език думата дълг (schuld) означава също така морална грешка или вина.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Когато попитах господата дали някой от тях е бил в Гърция, за да види бедността, „изтичането на мозъци” и затварянето на множество бизнеси, те просто поклатиха глави.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Когато запитах каква отговорност чувстват тези водещи икономисти за гръцката криза, те ми казаха, че аз не мога да разбера ситуацията, прелитайки от САЩ. <em>(Да поясня, аз съм прекарал голяма част от годината в Европа, срещал съм се с предишното гръцко управление в Атина. Тогава видях гладни стари хора, ровещи в кофите за боклук. Срещал съм се и с членове на Еврокомисията в Брюксел.)</em></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Когато участниците в панела се разотидоха, делегатите от Германия ме наобиколиха и започнаха да ми обясняват как гърците ограбват германците. И че те повече не искали да бъдат жертви. Аз се съгласих с техните икономически възгледи и разбира се, с възгледа, че държавите, членки на ЕС, дължат на Германия <em>толкова много пари</em>, че при повече просрочени плащания Германия би потънала икономически.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Макар че ми беше трудно, особено в Мюнхен, да гледам на германците като на истински жертви.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Зад всичко това прозира културна пропаст. Както и изпитание за германците. Изглежда тяхното чувство за вина ги кара да губят хладнокръвие - и по време на преговорите, и в икономическите оценки.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ако германците ще ръководят Европа, няма как да го правят като жертви. </span></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>Якоб Сол, професор по история и счетоводство в университета в Южна Калифорния, за „Ню Йорк Таймс“.</em></span></span></p>
<p>Оригиналният текст може да бъде прочетен тук:</p>
<p><a href="http://www.nytimes.com/2015/07/15/opinion/germanys-destructive-anger.html?emc=edit_th_20150715&nl=todaysheadlines&nlid=71649387&_r=3">http://www.nytimes.com/2015/07/15/opinion/germanys-destructive-anger.html?emc=edit_th_20150715&nl=todaysheadlines&nlid=71649387&_r=3</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
