Разреждането на България

<p><em>(продължение от миналата неделя)</em></p> <p>Земята ни, заселена и отстоявана от нашите предци вече повече от 15 века, обезлюдява. Безспорно страшно изглежда и вторият фактор &ndash; крайно ниската раждаемост, съчетана със значителна смъртност. И двата фактора си имат една и съща главна причина &ndash; стопанската разруха в страната. Трябва да кажем ясно, че докато не бъдат създадени приемливи за младото поколение условия за живот в България, изтичането на българите по чужди земи ще продължи. Няма да е редно да се отмине без укорни думи и егоизмът на съвременния българин, който не ще да си разваля &bdquo;кариерата&rdquo; и &bdquo;спокойствието&rdquo; с гледане на деца. Не говоря, естествено, за случаите, в които има пречки от здравно естество, там пък ми се струва, че здравните власти не са винаги на мястото си.</p> <p>Няма друга по-важна държавна задача днес от повторението на</p> <p><strong>българската &bdquo;победа в леглото&rdquo;</strong></p> <p>от първата половина на ХІХ в., когато ние, българите по цялото българско землище, се увеличаваме рязко благодарение на увеличената в пъти раждаемост в българските семейства. Непременно трябва и днес да можем да повторим подвига на дедите ни, които са изграждали многолюдни семейства с пълното съзнание за народополезната си дейност. На този подвиг дължим и Възраждането, и Освобождението си в крайна сметка.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31878_qy2P45nRHA0v3YZg6W6MR8Fq9RHgJ0.jpg" style="height:349px; width:555px" /></p> <p><strong><em>Турско кафене, началото на ХХ в., някъде в Македония; Алманах &bdquo;Македония&rdquo;, 1931 г.</em></strong></p> <p>Прегледът на историческото развитие на по-малките етнически групи в съвременна България сигурно ще ни е от полза, за да провидим по-ясно бъдещето на страната и на народа ни. Този преглед, макар и наистина съвсем кратък, започнахме не по броя на носителите на едно или друго етническо самосъзнание, а наредени според приспособимостта им към живот с основния етнос в държавата, тоест с нас, българите.</p> <p>* * *</p> <p><strong>У съвременните цигани</strong></p> <p>споменът за тяхната прародина се е изгубил напълно. В българската народна традиция, а и на Балканите изобщо, циганите са наричани често &bdquo;гюпци&rdquo;, особено до ХІХ в., а и през първата половина на миналия век даже. Според народната етимология названието показва, че циганите са дошли сякаш от Египет. Съвременните изследвания категорично отхвърлят всякаква връзка на българските цигани със Северна Африка, поради което нека ми е позволено да предложа тук друго.</p> <p>Вярно, съществуват, по народна етимология, предположения, че от старите българи &bdquo;гюпците&rdquo; били наричани така защото външният им изглед напомнял на африканците, от които най-известни били египтяните, включително и поради влиянието на християнските текстове. Ще предположим сега, че</p> <p><strong>у балканските цигани се е запазил спомен за тяхната прародина</strong></p> <p>някъде из царството Гупта, изглежда в северозападните му части.</p> <p>Владетелският род Гупта царува повече от два века в днешните земи на Северна Индия, Източен Пакистан и част от Западен Бангладеш. В края на ІV - началото на V в. царство Гупта достига най-голямата си мощ, но веднага след това, при Кумарагупта І (415 - 50-те години на V в.) са загубени северозападните владения на империята, тоест земите на днешен Източен Пакистан приблизително. Загубата на тези земи се доказва с пълното отсъствие сред монетните съкровища от тези места на монети на Кумарагупта І, а и той вече не се назовава &bdquo;цар на царете&rdquo;, както предшествениците му, а е само&rdquo;махараджа&rdquo;. Вероятно тези събития протичат в следствие на силния военен натиск на един могъщ степен народ &ndash; ефталитите, така наречените бели хуни. В края на управлението на Гупта, след последните десетилетия на V в. и до средата на VІ в., могъщата им някога империя запада под ударите пак на ефталитите.</p> <p>Едва ли е случайно, че точно през V в.</p> <p><strong>днешните цигани напускат своята прародина</strong></p> <p>в западна посока. Може би някога по-обстойно тук ще се върнем на тая наши хипотеза, но и сега май е видно, че изглежда чандала (или пария) от северозападните части на царството Гупта през първата половина на V в. напускат прародината си под бесния напор на ефталитите. Суровите степни нрави на нашествениците трябва да са се сторили на бегълците по-опасни от незавидното им място в индийското общество.</p> <p>За жизнеността на горната хипотеза основен ще да е въпросът за възможността у циганите изобщо да се съхрани за поне 8-9 столетия споменът за царство Гупта като тяхна прародина. Този спомен те би трябвало да предадат на окръжаващите ги етноси като свое легендарно самоназвание. При това съхраняването на спомена за циганската прародина е нужно да се осъществи без наличието до втората половина на ХХ в. на циганска писменост, а и в условията на всеобща неграмотност дори в съвременната епоха. Колкото и да е неочаквано, изглежда, че такава възможност съществува все пак.</p> <p>От известните ни византийски извори става ясно, че &bdquo;атинганите&rdquo;, както циганите са наричани във Византия, пазят някакъв смътен спомен за прародината си. &bdquo;Гюпци&rdquo;, със всякакъв изговор, те са наричани със сигурност от края на ХІV в., след идването им на Балканите.</p> <p>Структурата на днешното циганско общество е сложна. Тук ще отделим само така наречените</p> <p><strong>турски цигани.</strong></p> <p>Самосъзнанието на носителите на тая етническа група обаче е променливо, при преброяванията те могат да се запишат, в зависимост от окръжаващата ги среда, и като цигани, и като турци, много често, и като българи, при определени условия. Така наречените турски цигани, при които има смесване всъщност на етнос и религия, са наследници на циганите от малоазийските области Фригия и Ликаония, които не мигрират след като Византия губи тия земи. С идването на османските турци те приемат религията на наществениците, а донякъде и начинът им на живот, без обаче да се претопят етнически. След ХІV в. предците на днешните турски цигани идват на Балканите като обслуга в обоза на османската войска предимно.</p> <p>Казано во кратце. Циганите във всичките си разновидности са най-неприспособими към останалите етноси, тяхното историческо развитие показва, че те не се интегрират никога и запазват същностните черти на своя си начин на живот. Или пък никой досега, с изключение на времето на социализма у нас, не си е правил труд да ги научи на друго?!</p> <p><strong>Българските турци</strong></p> <p>имат сложен и недокрай изяснен произход, при друг случай, и при подходящ повод, ще се върнем по-обстоятелствено на тоя въпрос. Тук ще е достатъчно да се спомене, че произходът на българските турци в Лудогорието и в Източните Родопи е различен. Ето защо винаги трябва да се отбиват опитите на днешните турски власти да покровителстват българските турци, нещо, което те всъщност правят безнаказано още от Освобождението насам.</p> <p>Произходът на</p> <p><strong>днешните българомохамедани</strong></p> <p>е напълно известен, всеки опит те да бъдат обявени за отделна народност звучи нелепо за познавачите. Огромната част от предците им са били принудени да приемат исляма, след като не са издържали на данъчната принуда на османските власти. А данъците за немюсюлмани никак не са малки, при това са събирани безмилостно. Така през 1660 г. за сумата на тези данъци за едно домакинство са можели да се купят цели 5 овци, които всъщност обичайно са достатъчни за изхранването, а и за обличането на същото това домакинство за цяла година.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31878_payrZDwnveXwK1uJiBGpnyx3YHUGXE.jpg" style="height:392px; width:565px" /></p> <p><strong><em>Турски селянин, началото на ХХ в., някъде в Македония; Алманах &bdquo;Македония&rdquo;, 1931 г.</em></strong></p> <p>В края на ХV в. в османските данъчни списъци се срещат първите българомохамедани. Така Шахабеддин, син на Вълко, приел исляма в гоцеделчевското с. Зъхнево. По Горна Места, в с. Елешница, двама от синовете на някой си Рад приели ислама и станали Али и Хамза, но брат им Пеньо Рад запазил вярата си. На юг, в с. Петрово задължителния поголовен данък плащала вдовицата Стана Ахмед, чийто мъж приживе, очевидно, приел исляма</p> <p><strong>за да си спести данъците за немюсюлмани</strong></p> <p>в Османската империя. През ХVІ в. в турчеещето се днес гоцеделчевско село Брезница, шестима глави на семейства приели също исляма. Примерите могат да бъдат продължени с хиляди.</p> <p>Не че не се срещат и значителен брой насилствено ислямизирани българи по време на турското робство, но приелите исляма за да си спестят данъците са много повече. В някои случаи ислямът приемали и заради новите дрехи, които се полагали в тоя случай, или за да бъдат назначени на хубава служба. Така постъпило, според запазените извори, едно българче от Ямбол на 3 април 1686 г., един мъж от Търновско на 28 юли 1717 г. и, вероятно, още хиляди други.</p> <p>* * *</p> <p>Видно е, че в тоя кратък преглед бе отделено най-много място на циганите, защото от всички малки народности, които населяват днешна България, именно</p> <p><strong>циганите са най-неприспособими,</strong></p> <p>те не се интегрират никога с основния етнос. На следващото второ място по възможности за интегриране с нас, българите, посочих българските турци главно заради произхода им. Голямата част от тях имат нетурски произход, като българските турци от днешна Североизточна България са в голямата си степен твърде далеч от османските турци, те са или турцизирани тюрки, наследници на степните тюркски народи, които нахлуват по тия места в периода ХІ-ХІІІ в., или са изцяло турцизирани българомохамедани, тоест ще трябва да ги определим предимно като повече турчеещи се, отколкото като същински турци, включително и антропологически.</p> <p>Накрая, естествено, останаха</p> <p><strong>българомохамеданите, които са органична част от българския етнос,</strong></p> <p>но имат друга традиционна религия, придобита главно след втората половина на ХVІІ в. Тяхната възможност, поради етническото ни единство, за интергиране в съвременното ни общество е най-голяма. В края на краищата вече сме в началото на ХХІ в., какво значение има кой каква религия изповядва или пък е атеист, да не сме в Средновековието . . .</p> <p>Не може да има съмнение, живеем в опасно за народността ни време. Създаването на условия за завръщането на българите, разлетели се по света, осъществяването на нова мъдра вътрешна националноотговорна политика и пълната ни себеотдаденост на националната идея са достатъчни за да преодолеем историческите бури. Само от нас, от нашата непрекъсната мисъл за народното благо, зависи дали ще спрем разреждането на България и ще опазим земята на дедите ни. Друго от нас не се иска.</p> <p><em>Свързан текст:</em></p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/31742-novite-gquri">http://glasove.com/komentari/31742-novite-gquri</a></p>