Автор: проф. Лъчезар Гроздински за "Гласове"
В публичното пространство продължават да се разпространяват конспиративни теории за трагичната смърт на шест души в хижа край Петрохан и на връх Околчица. Лансира се версията за професионално убийство, извършено от килъри, чиято цел е прикриване на някаква страшна тайна. Убийството не само е извършено перфектно, но е представено като разширено самоубийство. Изненадан съм от убедителността, с която се представя такава версия, противоречаща на публикуваните по случая факти, на изявленията на МВР и прокуратурата и в крайна сметка – на здравия разум.
В науката при оценка на различни хипотези се прилага тезата, наречена „Бръсначът на Окам“. Съгласно този принцип от множеството теории, които обясняват един и същ проблем, се избира най-простата – тази, която при тълкуването на фактите използва най-малко предположения.
Ако използваме този принцип за обясняване на тази мистериозна трагедия, би се получило следното: едно малко, затворено общество, практикуващо тибетски будизъм с елементи на тантрически секс, е ръководено от самообявилия се за лама и духовен учител Ивайло Калушев. В един момент нарцистичният духовен водач взема решение за извършване на разширено ритуално самоубийство. Решението е подкрепено от всички членове на групата. На 1 февруари в хижата край Петрохан групата се разделя на две – трима мъже остават в хижата, а Ивайло Калушев, заедно с едно дете и един младеж, заминават в неизвестна посока. Участниците в групата се сбогуват тържествено, като си обещават да се срещнат… в отвъдното? По-късно тримата мъже подпалват хижата и се самоубиват с изстрел в главата. Вероятно единият от мъжете е екзекутирал другите двама, след което се е самоубил. Няма данни за съпротива. Очевидно убийството/самоубийството е извършено със съгласието на участниците в него. След няколко дни край връх Околчица са открити телата на другите трима от групата. Доказано е, че Ивайло Калушев е убил детето и младежа с изстрел в главата, след което се е самоубил. Не е имало съпротива. Екзекуцията е извършена със съгласието на жертвите. Така в крайна сметка най-вероятната хипотеза е разширено ритуално самоубийство.
Все пак трябва да има някакво обяснение за трагедията. Трябва да има мотив. И тук можем да потърсим най-вероятната хипотеза като причина за случилото се. Гуруто на групата – Ивайло Калушев, се е представял като тибетски лама и очевидно е ръководил групата, практикуваща тибетски будизъм. Но всеки, който се е интересувал от будисткото учение, знае, че учителят Буда в една от сутрите отрича самоубийството и казва, че то директно води към ада. Така будизмът отрича насилието и самоубийството. Целта на всеки практикуващ будист е да получи просветление – да познае абсолютната истина и да получи освобождение от страданията на самсарния свят и от цикъла на страдание и прераждане. За постигане на тази цел будистите прилагат различни духовни практики. Нарцистичният гуру вероятно не е можел да дочака момента, когато ще получи просветление, и е решил да ускори процеса на освобождаване от самсарния свят. Оформила се е налудната идея чрез самоубийство да получи освобождение. Приемайки тази безумна идея, Калушев убеждава своите ученици и последователи да я приемат. Така вероятно се е стигнало до доброволното разширено самоубийство.
След случилата се трагедия мой приятел, познаващ будизма, ми каза, че се е запознавал преди време със самопровъзгласилия се лама и че той му е направил лошо впечатление на човек, който е по-скоро нарцистичен психопат, а не будист. Това би обяснило както превръщането на будисткото учение в секта, така и налудната идея на Калушев да извърши разширено убийство/самоубийство. Всъщност, тъй като жертвите са приели доброволно екзекуцията си, може да се твърди, че това е разширено самоубийство.
Кой е виновен? Държавните институции, толерирали групата, или тибетският будизъм? Очевидно никой. Виновни са извършителите на деянието и техните налудни нарцистични идеи. Тези хора не са били в депресия. Те доброволно и напълно съзнателно се отказват от живота. Това е техен избор и тяхна вина. Защото грешните мисли и идеи могат да убиват. Жалко за детето и младежа, които, вярвайки в своя учител, са допуснали да бъдат убедени и убити. Жалко за близките на жертвите, които така и не са разбрали какво може да причини един нарцистичен психопат и неговите налудни идеи.
По повод трагедията бих искал да цитирам една мисъл на трагично убития президент на САЩ Джон Кенеди, казана в негова реч през 1960 г. Тя е следната: „И така, мои събратя американци, не питайте какво вашата страна може да направи за вас – питайте какво вие можете да направите за вашата страна.“
Ние, българите, вече сме свикнали за всичко да обвиняваме държавата. Но всъщност държавата, обществото – това сме ние. Нека всеки от нас направи нещо за тази страна и поеме своята отговорност.
11.02.2026 г.
Проф. д-р Лъчезар Начев Гроздински дмн завършва медицина през 1974 г. в МА-София. През 1981 г. защититава кандидатска дисертация в областта на ангиологията. През 2008 г. защитава голяма докторска дисертация. През февруари 2010 г. е избран за професор по Ангиология. От 2014 работи като началник Клиника по Ангиология и флебология и зам.-медицински директор в Ачибадем-Сити клиник – Сърдечносъдов център. През 2007 г. създава специалността Ангиология и е първият сертифициран ангиолог в България. Автор е на общо 137 научни труда в областта на ангиологията, включително на четири монографии. Бил е на специализации в Англия – 1989 г. и САЩ – Харвард – 1992 г. Председател е на Българското дружество по Ангиология.
Автор е на четири книги: „Никой никога не умира”, „Насилието – начин на живот”, „ Размисли за комунизма“ и „Истината ще ни направи свободни“.