- Автор: defakto.bg
- 16 Окт 2025
- 1342
- 0
Автор: Петър Обретенов, Defakto.bg
След определението на Апелативния съд, с което арестът на общинските съветници Николай Стефанов и Йордна Кателиев беше заменен с „домашен арест”, се появи не само надежда, но и силно юридическо основание, че по отношение на третия заподозрян за участие в ОПГ – кметът на Варна Благомир Коцев – ще се подходи по същия начин.
Още при първоначалното разглеждане на мярката за неотклонение, СГС прие, че за Коцев интензитетът на предположението, че заедно със Стефанов и Кателиев е участвал в ОПГ за извършване на престъпления по чл. 304б от НК е по-нисък в сравнение с другите двама, тъй като те са имали активна роля за поискания подкуп, докато за Коцев се установява само, че е „демонстрирал знание за поисканата облага от другите двама обвиняеми, с което се установява неговата съпричастност, без да са налице убедителни доказателства, че е осъществил деянието в същата форма”. Основание за подобен подход дава и констатацията в определението на АС: „досегашното задържане е изиграло своята роля и не е обосновано продължаващо задържане”, защото: „То е полезно за прокуратурата, но е изцяло в ущърб на правосъдието и на двамата обвиняеми”.
При тези обстоятелства, с още по-голямо основание в сравнение с това за Кателиев и Стефанов, би следвало за кметът Коцев да се приложи по-меката мярка „домашен арест”. И защитата му с право поиска преразглеждане на мярката му за неотклонение.
Изненадващо прокуратурата светкавично извади таен досега коз: разпит „по спешност” на докаран от Варна в София, в деня преди делото, чуждестранен, рускоговорящ инвеститор, с тайна самоличност, който бил дал подкуп, но не на кмета, за да му се одобри ПУП за строеж.
Следва и светкавично съдебно заседание, изглежда пак „по спешност и неотложност”, проведено в отсъствие на основния защитник адв. Лулчева и с изчакване на втория адвокат Владимиров да се добере „по спешност” в София, на което прокурорът се позовал на показанията на тайния свидетел и на други свидетели, които говорели за подкупи в общината. Нищо ново в сравнение с досега изтъкваното от съдебните състави, че няма данни Коцев да е взел подкуп, но, все пак, може и да е знаел. Според съдът, тези показания говорят за продължителна престъпна дейност, а кметът Коцев има опасност извън ареста да повлияе на неразпитаните свидетели „все още неустановени по делото”.
Задържане в ущърб на правосъдието
Всички тези съдебни метаморфози показват по един недвусмислен начин, защо задържането на Коцев е „изцяло в ущърб на правосъдието”. Нарушени са не само конкретни разпоредби на закони, но и конституционни разпоредби и принципи.
Преди всичко, съдебните състави на СГС и САС не са компетентни да разрешат този казус. По този повод, в определението на СГС, при първото разглеждане на мярката за неотклонение, е изложил много обширни мотиви, към които следващите състави едва ли могат да добавят нещо различно: прокуратурата е господар на досъдебното производство, тя определя кръга на привлечените към наказателна отговорност лица, правната квалификация, процесуалните действия, това е добре и безспорно, но може и „да промени правилата на подсъдността по свое усмотрение”, като включи в обвинението неизвестен извършител с имунитет.
С една дума съдът е безгласна буква и логично следва въпроса: а защо е необходима съдебна намеса, ако всичко се определя „по усмотрение” на прокуратурата и как се съгласува това с разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от НПК, която задължава съда да „преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането”?
Първият въпрос, на който всеки съд трябва да даде отговор, преди да пристъпи към разглеждане по същество на поставения пред него казус, е дали е компетентен и това е негова суверенна преценка, независеща от процесуалните действия на сезиращото лице или орган. Играта на криеница, която прокуратурата си позволява, като нито поименно сочи, нито пък повдига обвинение срещу лице с имунитет и с това „променя правилата на подсъдността по свое усмотрение”, не само не може да бъде толерирана, но задължително е да бъде санкционирана от съда, защото тя представлява par excellence злоупотреба с процесуално право, увреждащо законния интерес на обвиняемия делото да бъде гледано от съда по местожителството му. А това вече не е нарушение по НПК, а на Конституцията /чл. 57, ал. 2/.
Съдът оправдава ареста на Коцев с опасността, че ако е извън следствения арест в качеството си на кмет може да повлияе на неразпитаните свидетели „все още неустановени по делото”.
Всъщност, мотивът на сегашния състав на СГС повтаря предишни такива на предходни състави, че изменението на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека представлява „риск за събиране на доказателства”, тъй като предстоят разпити на свидетели, а Коцев и в настоящият момент продължава да заема длъжност „кмет на Варна”, което може да застраши разкриването на обективната истина”.
Мярката за неотклонение „задържане под стража” е изключение от презумпцията за невиновност на обвиняемия до установяване на противното и задържането му по силата на влязла в сила присъда. Изключенията от принцип не може да се тълкуват разширително, а се прилагат само предвидените изрично в закона разпоредби. В чл. 63 от НК, в който лимитативно са посочени основанията за прилагане на тази мярка, не се съдържа: „когато съществува риск за събиране на доказателства”.
СГС отказа да измени мярката за неотклонение „задържане под стража” в по-лека като дописа закона и в пряко нарушение на презумпцията за невиновност утвърдена с конституцията /чл. 31 /3// продължи ареста на основание непредвидено в закона.
Но грубо нарушена е и следваща алинея четвърта от чл. 31 на конституцията:
„Не се допускат ограничения правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието”.
Домашният арест напълно и категорично ограничава възможностите на Коцев да упражнява на практика правомощията си на кмет, а ако за прокуратурата и това не е достатъчно, може да поиска отстраняването му от длъжност, възможност предвидена в чл. 69 от НПК. А тя, съчетана с един домашен арест, напълно елиминира риска от възможността Коцев да оказва давление при бъдещите разпити на все още неустановени свидетели, за които прокуратурата настоява да й се даде възможност. Основният мотив тя да поиска продължаване на мярката „задържане под стража” отпада и продължаващото задържане е в грубо нарушение на конституционния императив да не се „надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието”.
Отминаването с мълчание на молбата на Коцев да бъде върнат при семейството си, за необходимостта от което има достатъчно данни, показва елементарна липса на човечност, която съставът на съда можеше да прояви, без опасност да затрудни осъществяването на правосъдието. Преведено на езика на Конституцията, това е погазване на „правата на личността, нейното достойнство и сигурност” прокламирани като върховен принцип в нейния преамбюл, допуснато чрез елементарно неспазване на една от общочовешките ценности: хуманизъм, в името на която, според преамбюла й, е създадена и тази Конституция.
Становището на АС, че не е обосновано и е в ущърб на правосъдието продължаващото задържане на Кателиев и Стефанов с още по-голямо основание важи за Коцев, но стана пределно ясно, че това е политически процес – реванш на управляващата партия за загубата на кметския пост на местните избори във Варна. Това се потвърди не само от интервюто на Коцев пред „Политико”, в което той разкрива, че е бил заплашван, че ще го постигне участта на турските кметове, ако не напусне партията, издигнала го на този пост, но и от устата на депутата от ГЕРБ Бранимир Балачев, който го „посъветвал” да подаде оставка и ако го бил послушал щял да бъде при семейството си.
Тези примери показват, че освен нарушенията на конкретни текстове от НК и НПК, съдът действа с една антиконституционна нагласа, което е резултат от рецидиви от едно минало, което беше отречено с приемането на конституцията от 1991 г. Само да припомня, че до тогава прокурорът седеше редом със съдията на подиума в залата, а защитата на обвиняемия беше под тях, което е показателно за съществуващата субординация между тези участници в процеса.
Сега, в този процес отново виждаме как съдийският и прокурорски състави действат в тандем. Недопустимо е, да не кажа по-силна дума, съдът да бъде помощен орган на прокуратурата, който да оправдава продължаващото задържане под стража с несвършената досега работа на прокуратурата в продължение на почти година след повдигане на обвинението.
Тази нагласа обаче е характерна само за някои „специализирани” състави. Последното определение на апелативната инстанция показва, че не трябва да губим вяра в правосъдието.
Източник: Defakto.bg
