- Автор: Иван Кръстев
- 10 Sep 2020
- 95
- 71
През 1989 г. проучване показва, че 74% от руснаците смятат, че СССР няма врагове. Проучване, проведено наскоро, обаче показва, че сега 83% от руснаците смятат САЩ за враг на Русия и което е по-изненадващо, над 70% посочват, че Европейският съюз също е враг на Русия. Това казва политологът Иван Кръстев в анализ на съвременната обстановка в Русия, кризата в Украйна и реакцията на ЕС, както и за възможните следващи ходове на Европа. Вижданията си Кръстев изложи на дискусията „Какво се случва в Русия и как реагира ЕС?”, организирана от Европейския съвет за външна политика и портал „Култура“.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51428_gGZuHVRWOlrikUwSy0CPzY2zQ7RDJL.jpg" style="height:348px; width:450px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Дори във времето на Студената война има нещо, което държи Европа цяла. Това не са общите ценности и общите интереси, а е опитът от войната. </span></span><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Независимо на коя страна са воювали, европейците имат усещането за общ опит и това е разрушителната сила на войната. </span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">От тази гледна точка кризата, която изживяват в момента Русия и ЕС е много по-дълбока и е извън икономическите и политическите измерения – именно за разрушаването на тази идентичност на Европа, и това много ясно личи в различните чествания на 9 май.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Първото, което се е случило, е, че хората, които помнят, вече ги няма. Единици са хората, които са останали, които имат реален военен опит, независимо с кого и как са воювали. Всичко, което е останало, все повече започва да се превръща в политически разказ, който се изгражда от медиите от една или друга политическа перспектива. Така </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>на практика ние в момента наблюдаваме появата на две различни войни.</strong> </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Една е войната на Русия – Отечествената война, която е за силата на руския дух и на руското оръжие. Другата се чества много силно в страни като Полша и в балтийските страни – тя не е свързана единствено с участието на Русия във войната. За поляци, белоруси, украинци това е победата на СССР.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Освен това на дневен ред се връща и дискусията за фашизма. Русия обвинява във фашизъм новото правителство в Украйна. В същото време обаче Русия анексира Крим, което напомня на едни други събития от 1938 година. И ако досега се смяташе, че фашизмът е унищожен, сега се оказва, че фашизмът е навсякъде. И се оказва, че няма проблем да обвиняваш Украйна в това, че реабилитира Бандера, и в същото време да подкрепяш крайнодесни партии. Това показва развалянето на символическия консенсус.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Досега лидерите на страните винаги са се събирали, за да отбележат заедно края на Втората световна война. Това вече не е така.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Досега имаше две неща, чрез които Европа определяше своята сигурност. Едното е икономическата взаимосвързаност – колкото повече търгуваш с някого, колкото повече икономически интереси са засегнати, толкова повече сигурност имаш. Енергийната зависимост на Европа от Русия се смяташе за източник на сигурност, а не на несигурност. Изведнъж обаче, когато започна кризата, това, което ти си мислил за източник на сигурност, се оказа източник на несигурност. По същия начин технологическата зависимост на Русия сега е източник на несигурност.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В момента, в който изчезва тази сигурност, е моментът, в който ЕС има проблем, защото ЕС е този, който настояваше, че военната сила няма значение. Когато обаче военната сила се връща, а икономическата зависимост не може да ни осигури сигурност, се надяваме тя да бъде гарантирана от институциите. Нито една от тези институции обаче не подейства за връщането на тази сигурност.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В тази ситуация обаче това, което изненада най-много европейските анализатори, е не че Русия иска да запази влиянието си в Крим, а анексирането на Крим – </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>смяната на границите. Това е нещо, което беше неочаквано.</strong> </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">А ако ти не знаеш другият какво ще направи, всичко става възможно. Изведнъж всички страхове излизат на повърхността. <br />
Имаш също илюзията, че такава криза като тази с Русия ще помогне на ЕС да консолидира своята нова политическа идентичност.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Но това не може да се случи поради простата причина, че в момент, в който се появи тази несигурност, различни страни в ЕС се чувстват несигурни, но причините за това са различни.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Европа остана изненадана и от това колко се е променило руското общество. Имаше един период, в който ние се опитвахме да обясним всичко само с Путин и със силата на руската пропаганда. Това е красиво, ако сте политик, но ако искате да разберете какво става, не е вярно.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">До голяма степен разговорът за пропагандата е свързан със спомени от Студента война - Радио "Свобода", радио "Свободна Европа". Но те са създадени на базата на икономика на информационния дефицит. В една страна, в която нищо не се научава, през чуждите гласове ти чуваш това, което иначе чуваш на улицата.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В момента руската пропаганда има съвсем различна структура. От една страна, хората чуват това, което винаги са знаели, като това, че Крим е руски. От друга страна, силата на руската пропаганда, особено в Западна Европа, е свързана с факта, че например Russia Today не излиза и не казва на немците колко прекрасна е Русия, а позволява вътрешни гласове, в техните си общества, да кажат за проблеми, за които според тях никой не говори.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В този смисъл </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>посланието е не "Вярвайте на нас", а "Не вярвайте на никого".</strong> </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">А посланието "Не вярвайте на никого" е силно послание. </span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Това може да ни харесва или да не ни харесва, но в момента Путин автентично представлява определени тенденции в руското общество.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И руското общество се промени. А защо ние не видяхме тази промяна, това е свързано с няколко важни неща. Първо, защото, когато има големи промени, всеки е загледан в себе си. Но загледани в себе си, не си дадохме сметка, че Източна Европа и Русия през тези тези 25 години като че ли откриха различни неща. Дали го вярваме или не, е различен въпрос, но в повечето страни от Източна Европа се появи усещането, че населението има значение, че може да променя неща.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Това, което руският елит разбра от 90-те години, е, че населението няма значение. Че промените се свеждат до вътре в елита. Затова всеки път, когато се случваше нещо в Източна Европа като революция, това, което руският елит чуваше, беше "активно мероприятие", "полицейска операция". Ако вие не вярвате, че е възможно хората спонтанно да излязат на улицата, тогава въпросът е кой ги е организирал. И това е фундаментално различие в начина, по който чувстваш света.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Освен това </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Европейският съюз опита да убеди себе си, че от тази война всички сме победили. </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В това е много по-лесно да бъдат убедени страни, които след промяната гледат на себе си като спечелили от тази промяна. През 90-те години руската икономика загуби около 35-40% от БВП. Много хора освен това имаха усещането, че са загубили страната, в която живеят. Няма нищо по-провокиращо да ти казват, че си спечелил, когато ти си убеден в себе си, че си загубил. Това разделение също имаше огромно значение.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Властта в Русия остана същата, но това какво значи да си на власт се промени значително.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Това, което се оказа най-голям шок за европейците след Крим, е, че вече не може да се каже със сигурност какво не може да се случи оттук нататък, защото какво може да се случи, никога не се знае.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Но има едно много важно усещане за това какви са границите. Например едното от нещата е, че да, Русия ще се опита да задържи Крим, но ще го направи като замразен конфликт. Или това, че не е възможно навлизането на руски военни части в Украйна. В резултат на кризата на тези представи от европейска страна се появява другият синдром - че всичко е възможно.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Не мисля, че може да се очаква, че вследствие на санкциите в следващите години Русия ще има сериозен икономически проблем, който да се превърне в сериозен политически проблем и ще заплаши съществуващата политическа система в Русия.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">От друга страна, за мен големият проблем, който Путиновият режим има в себе си, е това, че никой - нито противниците му, нито поддръжниците му, могат да си представят Русия след Путин.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Колкото повече персоналната власт и фигурата на президента стават по-важни, толкова по-трудно е да си представиш какво следва. Защото, за разлика от много други страни, тук няма механизъм на предаване на властта. Изборите не са вариант, защото в момента те са тотално дискредитирани.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">От друга страна, Русия не е традиционна монархия. Президентът Лукашенко обича да ходи на футболни мачове със своя син, но в Русия дори тази версия не съществува.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Трето - няма партия. Китайската комунистическа партия е тази, която гарантира предаването на властта и появата на следващо поколение лидери. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>"Единна Русия" обаче не е такава партия. Тя е по-скоро профсъюз на чиновници</strong>, </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">отколкото партия, която би могла да направи това. </span></span><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">От една страна, за да може Путин да бъде силен, никой не трябва да може да си представи алтернатива вътре в системата. Но колкото повече не можеш да си представиш алтернатива, не можеш да си представиш Русия на другия ден, независимо кога ще е този ден, когато Путин не е президент, толкова по-катастрофично започва да изглежда светът.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Дори класическата маневра на приемника в момента не изглежда много популярна. Путин вече веднъж имаше приемник, Медведев беше приемник. И решението му да се върне в Кремъл е свързано и с това, че той не хареса приемника си. Страхът за това, че всеки следващ лидер ще дойде и ще предаде това, което той е направил, е изключително силен. Това създава тази структурна нестабилност на един режим, който иначе не е заплашен.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Затова започват да се задават такива въпроси като този дали когато има нов президент, който и да е той, Кадиров, който контролира изцяло Чечня, ще бъде лоялен на този президент, както той в момента е персонално лоялен на президента Путин. Ако това не е случаят, как ще се гарантира териториалната цялост на страната?</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Преди няколко седмици федерални части извършиха операция на територията на Чечня за задържане на определено криминално проявено лице. Това толкова вбеси ръководството на Чечня, че Кадиров събра частите на Чечня, които са под негово ръководство, и каза, че ако още веднъж федералните сили, което значи руското вътрешно министерство, руската армия, извършат подобни действия на територията на Чечня, без да са уведомили чеченското ръководство, той ще позволи на чеченските сили да стрелят. При това трябва да се има предвид, че това е една от фигурите, които са най-лоялни на Путин.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">По време на срещата си в България двете основни аташета на руската администрация казаха, че </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>без Путин няма Русия. Ако това е вярно, това в някакъв смисъл е най-страшното изказване,</strong> </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">правено от когото и да било през последните години.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Това обяснява защо опитите да се дестабилизира отвън режимът са обречени. В същото време обаче несигурността вътре в системата е свързана с това, че не можеш да си представиш политическо бъдеще. От това следва и нещо друго - за да планираш отношенията си с Китай, трябва да планираш следващите 20-30 години, а не за този парад, за следващия парад.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Преди тази криза Русия имаше желание да се обърне към Азия, но това не означава непременно обръщане към Китай. За Русия беше много важно да се опита да диверсифицира, затова на първо място бяха поставени Южна Корея и Япония. Те се смятаха и за вариант за замяна на американските и европейските технологии. Сега това е много трудно, защото за Южна Корея и Япония е проблем сътрудничеството на Русия с Китай, защото специално за Япония това е тяхната собствена стратегическа логика.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В представата на руския политически елит в момента няма Европа, има САЩ. В Украйна няма Европа, има САЩ. Според Русия европейските действия са тотално лишени от суверенност. Руското ръководство е напълно убедено, че САЩ са тези, които решават, а ЕС само консумира тази политика, защото не е суверенен по своя характер.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Една от грешките, които допускат руските анализи, е да мислят, че рускоговорящите в Украйна са руско малцинство. Това, че вие говорите основно или само руски език, не определя в момента как се определяте политически по отношение на конфликта Украйна - Русия. В момента украинците, които са настроени най-много срещу Русия, са тези, които не знаят дума украински, защото се чувстват предадени. В момента гласовете и от двете страни на фронтовата линия в Донбас са на руски.</span></span></p>
<p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Русия прави и още една грешка - не разчита правилно действията на Германия. </span></span></strong></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Очакването е, че заради силните икономически интереси Германия би заела една мека позиция. За Германия обаче това, което се случва в Украйна, е въпрос за европейското единство, а проблемът за украинската територия. Германия е заложила всичко на европейския проект и тя гледа на това като на директна атака срещу нейния проект.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Германия е една от страните, които най-много губят от санкциите срещу Русия. Но когато самият ти много губиш, очакваш и от другите да жертват. Това, за което много от страните в ЕС не си дават сметка, е, че всяко съгласие с Русия в момента е удар по Берлин, а не по Брюксел.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Попитах един от съветниците на Путин: "Какво иска Русия в Украйна?". Той ми каза: "Не съм в позицията да питам направо. Но мога да ви кажа как аз питах и как разбрах. Попитах го: "Владимир Владимирович, какво Обама иска в Украйна?". На което той ми отговори: "Ами какво иска, иска тотален контрол и никаква отговорност". На това моят събеседник каза: "И ние искаме това".</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">От гледна точка на руския елит в момента в света има голяма криза на американската хегемония в света. Всяко нещо, всяка провалена политика започва да се мисли като целенасочено действие, което цели дестабилизация. И това прави разговора много труден. Защото когато Путин казва, че американците са организирали протестите в Москва, позицията на американците на политическо ниво е следната: "Ние знаем, че той знае, че не сме ние, но говори тези неща, за да активизира собствената си публика". Истината е, че той мисли, че са те, и докато това не бъде прието, не изглежда ситуацията да е лесно обяснима. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Друг е въпросът, че ако се следва тази логика, ще излезе, че Путин е организирал безредиците в Балтимор. Този сблъсък е свързан с тотално различен начин за виждане на света.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">От гледна точка на Путин това, което прави една страна силна, е лидерството. Ако ти вярваш, че всичко е въпрос на лидерство, на политическа воля, тогава ти не си задаваш въпроса: "Ние защо имаме под 1% от високия технологичен пазар в света?", а казваш: "Аз по-силен лидер ли съм от Обама?".</span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
