Проблемите на Търговския регистър се пренасят върху сделките с имоти


 

Чували сте за кражби на фирми, нали? Помните и сривът на Търговския регистър. А сега си представете, че тези проблеми се пренесат върху имитацията на недовършен имотен регистър. Човек да осъмне с идеята, че не е собственик на жилището си, ще бъде равносилно като риск с това собственик на фирма да научи, че вече тя се притежава от друг. Причината е още една инициатива на правосъдното министерство, заплашваща да създаде повече проблеми, отколкото ползи.
 

Промени в Гражданско-процесуалния кодекс предвиждат новосъздадена Държавна агенция по вписванията да обедини сегашните Агенция по вписванията, Агенция по кадастъра, Дирекция ГРАО и Регистъра на особените залози. Мотивите отново са спестяване на разходи, чрез споделени звена. Планира се и електронизиране на партидите с цел бързи автоматизирани справки, за което може да се усвоят до 113 млн. лв. от Плана за възстановяване и растеж.
 

Големият проблем е, че за постигането на тази цел Министерство на праосъдието предлага да се премахне статута на „съдиите по вписванията“. Това са юристи, които покриват всички стандарти за магистрат, назначават се от министъра на правосъдието, но след това той няма власт над тях. За съдиите по вписванията важат изискванията за независимост, безпристрастност, законност, прозрачност, политическа неутралност съгласно общите положения от Закона за съдебната власт. Те са част от съдебната власт, работят в районните съдилища и при тях нотариусите регистрират промените по имотните партиди, след като са изповядали сделка на клиентите си.
 

Ако статутът им се премахне, прекъсване на 112-годишен функциониращ режим, същите хора ще станат чиновници в планираната за създаване агенция. Техният шеф, назначаван от министър-председателя, ще може да им нарежда да бавят конкретни вписвания, да придвижват други и т.н. Това в момента се случва в Търговския регистър, най-често, когато става дума за фирмени преобразувания. Проекция на рисковете са и скандалните вписвания, или откази от вписване на директори в държавните фирми, на които се нагледахме около поемането на властта от новото коалиционно провителство.
 

Противници на инициативата, логично са самите съдии по вписванията, обединени в Българска асоциация на съдиите по вписванията. Те настояват, че промяната на статута им моментално ще отвори вратата за злоупотреби и административен натиск, защото те повече няма да имат законово гарантирани независимост и защита.
 

Същото мнение застъпва и професорът по право Екатерина Матеева от Катедрата по гражданско правни науки към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В статия за юридическото издание lex.bg тя посочва:

 

„Особени рискове за сигурността на гражданския оборот, гарантирана чрез вписванията в имотния регистър, могат да произтекат от принципа, че по-горестоящите органи в държавната администрация са властни да упражняват не само контрол за законосъобразност, но и за целесъобразност върху актовете на по-долустоящите органи. Това може да създаде условия за упражняване на административен контрол върху вписването в имотния регистър и издаването на справки и удостоверения и за упражняване на въздействие върху длъжностното лице по вписванията, което така или иначе се намира във ведомствена подчиненост и служебна зависимост спрямо  председателя на Държавна агенция по вписванията, който на свой ред зависи от решението на Министерския съвет (за неговото определяне) и от министър-председателя, който сключва, изменя и прекратява договорите със самия председател на държавната агенция и неговите заместници (арг. от чл. 47, ал. 6 от Закона за администрацията)“, твърди проф. Матеева.
 

Има обаче чисто технически рискове. Справките по имотните партиди не са административни услуги, а съдебно охранително производство. Това означава, че всеки път, когато се издаде справка, тя важи към датата и часа на издаването си, като за нея отговаря съдия по вписването. Значението на този факт е огромно, защото нотариалните услуги съзнателно са изключени от Закона за електронния подпис.
 

Това налага нотариусите лично да посетят съдия по вписванията, за да регистрират промяната в дадена имотна партида, след като са регистрирали сделката на свои клиенти. По този начин се държи сметка за датата, часа и дори минутата на всяко вписване. Последното е от значение например при изясняването в съдебни спорове дали и кога имот е бил продаден, преди или след наложена възбрана от частен съдия изпълнител. Освобождаването на нотариусите от задължение лично да присъстват и регистрират промените във вписванията, заменяйки това с електронна услуга е вратичка за манипулиране на електронната услуга.
 

Заради недоволството на професионалната общност, правителството оттегли промените като самостоятелен законопроект и ги вписа като преходни и заключителни разпоредби в проекта за „Бюждет 2022“, който се обсъжда в момента. Впоследствие правосъдното министерство допусна, че може да ги оттегли, но още не се е случило. И дори да стане, ще се очаква отново да се предложат като самостоятелен проектозакон.

 

„Алармираме, че със заявените промени се цели съдиите по вписванията да подпишат непълни и неточни имотни партиди и да се каже, че в България имотният регистър е изграден. Така ще се оправдаят средствата по Плана за възстановяване и развитие“, коментираха по този повод от Българска асоциация на съдиите по вписванията в България.

 

Техни представители коментираха, че дори без да се променя статутът им, могат да предложат достатъчно дейности по завършване на реален имотен регистър, така че да се оправдае усвояването на търсените средства по плана за възстановяване. Защото и планираното в момента автоматизиране, няма да доведе до създаването на електронна имотна партида.

 

Тези съображения засега се игнорират от правосъдното министерство и, след като посегна на процедурите, с които България успешно се защитава в международни спорове, сега се очаква да „реформира“ още един работещ с векове механизъм.