Президентът като прецедент

Така и в родния външнополитически напън. Тази закономерност на балканския политически гений отдавна е ясна за повечето обективни наблюдатели по цивилизования свят. Пък и за хората от тази страна на Дунава, или ако щете, Сава и Тиса, които си плискат очите сутрин с вода.

Поредният президентски гаф има един синтез – „ Видяла жабата, че коват вола, та си вдигнала и тя крака….“ Или ако предпочитате: „Напънала се планината и родила….мишка“. Да му прости майка България, ама надали.

Понеже с квази дипломатическите си изцепки ни праща в трапа, така да се каже. Е, ако не вкупом, то поетапно и на талази. Чрез волнонаемни български „рейнджъри“, според където ги призове един отиващ си вече глобален ред, в отчаяна битка за оцеляване. Или инсценировка на една реалност у нас, в България, каквато няма. Но винаги може да се пробута в ситуацията на страх, объркване, че и безпътица.

Най-ефективният и надежден за Русия начин „да дестабилизира Европа бил посредством Балканите и именно върху него се фокусирал Путин“ - твърди с неуверения си фалцет Плевнелиев. „Нашето послание към ЕС, генералния секретар на НАТО, нашите партньори и съюзници от Запада е, че Балканите трябва да бъдат в самото сърце на европейската политика за сигурност. Направете повече за нас, за да направите повече за себе си.“ Затрогващо, нали? Сякаш ЕС и НАТО си нямат работа в Сирия, а вече и в Париж.

Ирационалният призив на президента-предприемач може да ни струва твърде скъпо като нация. Последиците от безотговорните публични изяви на президента могат да бъдат фатални. Защото са в пълен разрез с българската национална доктрина и националните интереси на България.

Там прочее в т. 26 ясно е записано: „Осъществяването на българските национални интереси изисква: а) освобождаване от комплекса на “малката страна” и „патернализма на освободители и покровители”; б) издигане на националните интереси над вътрешнопартийните пристрастия; в) приемственост и последователност при осъществяване на националните интереси; г) реализъм и прагматизъм.

Нищо от това няма в поведението, в изказванията на г-н Плевнелиев през по- голямата част от мандата му, който скоротечно впрочем изтича. Повечето българи отдавна са наясно с това. Но си дават сметка и за последици от това да обърнеш традиционен приятел във враг. И знаете ли как? Като съдят по кривата усмивка на г-н Росен Плевнелиев. Там и винаги, когато никак не е смешно…

Коментарите на българския президент идват след срещата на върха на НАТО на девет държави-членки на ЕС в Букурещ, която се състоя миналата сряда. Присъстващите на нея лидери изразиха загриженост по повод на това, че „средата за сигурност се влошава“ в резултат на „агресивното и непредсказуемо“ поведение на Русия. И ей на, върху килима се хвърли… президентът-прецедент.

Плевнелиев обвини и западните лидери, и по-специално тези на членките на ЕС, че са се провалили и не са действали навреме в емигрантската криза. "Пробудихме се твърде късно. ЕС сега трябва да решава рекордно много кризи, но само ги регистрира, а не се справя с тях", твърди той.

България работи с бежанците единствено според Дъблинските регулации, изтъкна президентът: "Всеки бежанец, дошъл в България, ще бъде регистриран. Това не е случаят с Италия или Гърция, нито случаят с Хърватия, Словения, Македония, Сърбия, Унгария или Австрия."

Нещо повече - той увери, че заради „стриктната политика на страната ни бежанците избягват България, която вече е приела 40 000 и очаква още 20 000 до края на 2015 г. Както казват англичаните - твърде хубаво, за да е вярно, нали?  

Струва си да припомним тук и друга фраза, която британците обичат да повтарят, колкото пъти се позовават на чуждо мнение или дори оценка „Казва той, респективно казва тя“. За да не забравя събеседникът, че някой, колкото и гладко да говори, може да изрича нелепици, че и откровени лъжи.

Според моя недоказана емпирично хипотеза, най-старата британска демокрация трябва да е оцеляла тъкмо чрез своите идиоми. Понеже от Шекспир до днес, докато си пият чая, без дори и да сърбат – британците не пропускат да пуснат в обращение някой идиом. По тях впрочем се съди и за степента, в която се владее английският език. Казвала ми го е титулярна учителка по френски език в английски колеж, да знаете.

Само дето „Индипендънт“ пропуска този добър стил на традиционно общуване. Защо ли? Познайте до три пъти. Защото на някои така им отърва.

Но тук, от двете страни на Дунава, че и Сава и Дрина, вместо идиоми ние ползваме поговорки, повечето от които си приличат на всички балкански езици. Те са по-простички, разбират ги и идиотите даже.

„Ум царува, ум робува, ум патки пасе….“, ми е една от любимите. Други съм чувал да предпочитат „Вържи попа да е мирно селото….“ У нас поповете, че и повечето ходжи обаче, са си мирни по природа. Поради което я считам за отживяла от комунистическо време и може да „инициирам“ и аз един ден подписка да се заличи веднъж завинаги от новото издание на „Балкански пословици“ на БАН тази унизителна пословица.

Така де – в демократична държава живеем и няма какво да се обиждаме вече на верска, религиозна, че и каквато и да било там друга основа.

Виж, с „хибридните“ идентичности, както им казват антрополозите, които се случва да кацат по-високо на камбанарията на българската държавност, правим често грешки. Там нещата са по сложни.

Поради което, ако не за „импийчмънт“, за по- висока пожарна стълба може да се огледаме вече, преди края на мандата. А не непременно да се прибягва до услугите на санитари в бели престилки, за каквото прибързано апелират някои. Все пак имаме репутацията на една от най-старите държави в Европа, нали? Че и цивилизована даже. Believe it or not.

Цялото интервю на в. „Индипендънт“ можете да прочетете тук