- 10 Sep 2020
- 74
- 5
Или как правосъдието ще подмине дори и червените кхмери
Правосъдието отбелязва тотална загуба срещу престъпленията на комунизма. Най-силният пример за това ще остане Камбоджа, където, за разлика от Европа, поне беше направен опит да се съдят основните идеолози на масовото насилие. През тази седмица стана ясно, че надали ще има дело срещу основните лидери на червените кхмери. Надали ще има, защото обвиняемите са много стари и много болни. А са толкова стари и толкова болни, защото майсторски им протакаха началото на делото, докато те наистина не станаха стари и болни. От 14 години насам международният трибунал за червените кхмери се кани да ги съди, а от три години и пет месеца даже ги държи арестувани.
<p>Откакто са в ареста, дори и песимистите успяха да повярват, че при това положение все някакво дело ще има.</p>
<p>Няма да има нищо подобно. Преди няколко дни съдът се събра на поредно заседание, в което да изслуша страните и за пореден път да обсъди все така предстоящото дело. Вместо това обаче публиката видя как двама от престарелите обвиняеми залитат, докато напускат съдебната зала, понеже нямат сили да останат по столовете.</p>
<p>Първа беше Йенг Тирит – бивша министърка на социалните грижи и жена на известния у нас външен министър Йенг Сари. Тя е най-млада от четиричленната компания обвиняеми – само на 78 години е. Гледах й розовото сако по интернет, слушах й пестеливите думи, изречени с ниския глас: „Отказвам се от правото си да присъствам на съдебните заседания“. Стана и си тръгна. Имала здравословни причини да не стои в залата. Адвокатът, когото тя упълномощи да я представлява в нейно отсъствие, за пореден път каза, че мадам Йенг Тирит подава молба за временно пускане на свобода под гаранция. Съдът ще й отговори в средата на февруари.</p>
<p>Втори беше Нуон Чеа – истинският идеолог на червените кхмери. Един от малкото лидери на режима, който не е учил във Франция. По време на червените кхмери е председател на фиктивна институция с дълго име, нещо като парламент на работническо-селската диктатура. По-късно казва, че за никакво насилие не е знаел, понеже докато насилието се случвало, той се намирал в „парламента“ (който обаче е имал само едно тридневно заседание през април 1976 г. и повече не се е събирал).</p>
<p>Гледах по интернет голата му глава и черните очила – беше си ги сложил, понеже от осветлението го болели очите. Седеше точно зад холандския си адвокат и се пипаше и почукваше по главата, докато адвокатът говореше (а той пък говореше, че иска освобождаване под гаранция за клиента си). Десет минути минаха в този дух и накрая Нуон Чеа не издържа, обърна се към кхмерския си адвокат и нещо му прошепна. Онзи пък прекъсна холандския си колега, обясни в микрофона, че на обвиняемия му се „вие свят“, и публиката видя как поредният престарял арестант излиза от залата. За разлика от мадам Йенг този не вървеше бойно, а едвам-едвам, като си влачеше краката в неуверени ситни стъпки. Нуон Чеа е на 84 години и половина.</p>
<p>Третият остана в залата и не се позова на лошо здраве. Това беше Киеу Сампан, бивш председател на Държавния съвет на комунистическа Кампучия. Скоро ще навърши 80. И той поиска да го освободят под гаранция.</p>
<p>Четвъртият – и последният в тази група арестувани лидери на червените кхмери – е забележителен с това, че не иска да го освобождават, и затова изобщо не влезе в съдебната зала. Той е може би единствената известна фигура за българската публика – бившият външен министър Йенг Сари. През октомври навърши 86 години.</p>
<p>През 70-те и 80-те години в социалистическия лагер беше приет следният начин на назоваване на червените кхмери: „режимът на Пол Пот и Йенг Сари“. Това им беше универсалният етикет. Когато през миналото лято разговарях с камбоджанци за съдебните дела в извънредния трибунал, се улових, че и аз казвам същото стихотворение, каквото ми бяха внушили от екрана: „Пол Пот и Йенг Сари, Пол Пот и Йенг Сари...“. И така, докато един събеседник не ме прекъсна: за Пол Пот разбирам да говорите, ама защо изкарвате Йенг Сари чак такава фигура? Той беше обикновен престъпник. Необикновеният беше Нуон Чеа (днешният 84-годишен старец с черните очила).</p>
<p>Историческите изследвания поставиха нещата на мястото им – европейският комунистически лагер е сложил горния етикет не по някаква идеологическа причина, а защото в буквалния смисъл на думата не е знаел кои са червените кхмери. Самият Пол Пот е идентифициран година след като е взел властта. Чак тогава (и то първи са френските служби) установяват, че това е псевдоним на парижкия студент Салот Сар (дотогава са смятали, че е псевдоним на днешния обвиняем Киеу Сампан, много по-известен и успешен парижки студент, отколкото е бил истинският Пол Пот). И не стига, че червените кхмери масово си избират псевдоними, ами не ги и използват. В първите съобщения в европейския печат от 1975 година се казва, че неизвестни лица са взели властта в Камбоджа, че се наричат „Ангка“ („Организацията“) и че в общуването помежду си не ползват имена, а номера: брат номер едно, брат номер две и т.н. Брат номер едно е ясно кой е – Пол Пот. А брат номер две е точно онзи с черните очила – Нуон Чеа. Под номер три идва по-известният Йенг Сари. Номер четири е Киеу Сампан (блестящият парижки студент, който през тази седмица не залитна и остана в залата).</p>
<p>Изброявам ги, за да няма съмнение – арестуваните в Камбоджа са точно лидерите на червените кхмери и идеолозите на режима, убил една пета от населението. И за разлика от много други комунистически лидери тези тук са обвинявани точно в това, което е истински престъпно, и то в огромен мащаб: убийството на стотици хиляди хора. Тези два фактора – че са арестувани истинските лидери и че ги обвиняват за истинските големи престъпления – направиха от камбоджанския трибунал удивителен и безпрецедентен случай на търсене на справедливост. Първият и вероятно последният, в който международна общност търси отговорност за престъпления, извършени в името на комунистическа идеология. Затова е и толкова драматичен ефектът от всичко, което се случва в този трибунал – идеята за справедливост първо беше претворена на живо, а после година след година рухваше пред очите на всички наблюдатели.</p>
<p>Причината за цялото протакане не е само в това, че международното правосъдие е тромаво, а прокурорите са максималисти и искат да повдигнат всички възможни обвинения към прочутите си обвиняеми. Напротив, в камбоджанския случай причината е много повече политическа, отколкото правнопроцедурна. Тя е най-вече в това, че ООН отстъпи пред камбоджанското правителство и се съгласи да създаде смесен трибунал, в който камбоджанците имат решаващата дума по редица ключови въпроси. Тези камбоджански юристи с решаващата дума се назначават не от ООН, а от местното правителство, което е известно като едно от най-корумпираните в света и което се управлява от бивш член на червените кхмери. За разлика от много други трибунали (Руанда, Югославия, Ливан) този се намира на територията на местопрестъплението. Много мои събеседници в Пном Пен резюмираха нещата така: този трибунал само се прави на международен и независим.</p>
<p>Формално се очаква, че делото срещу четиримата лидери на червените кхмери ще започне преди лятото на 2011. Ако обвиняемите са живи дотогава, процесът им със сигурност ще започне с фанфари. Все пак това ще е първият случай в света. По-неизвестното е друго: как ООН по-късно ще обясни неизбежния провал, когато не обвиняемите, а самото правосъдие започне да се олюлява и скрито зад тъмни очила, обърне гръб на излъганата публика.</p>
