Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Напъна се държавата и роди мишка. Редактираният проектобюджет почти с нищо не се различава от скандално пропадналия първи вариант. Разходите се намаляват с два процента - от 55 на 54 милиарда евро, а очакванията за приходите падат от 51 милиарда евро на 50 милиарда (също с два процента). Дефицитът остава три процента от брутния вътрешен продукт. Новите заеми, които държавата планира да изтегли, са 7,8% от БВП (9,4 милиарда евро) при първоначални планове за 8,3% от БВП (10,3 милиарда евро).
Изводът от подобна фискална картина е, че абсолютно нито един проблем на публичните финанси не се решава. Добрата новина е, че има малко повече справедливост в увеличаването на доходите. Отпада автоматичното увеличение при военни, полицаи, НСО, ДАНС и ДАТО, както и във висшето образование. Вместо това се предприема масово вдигане на разходите за заплати с 10%. Привилегията за автоматично осъвременяване остава само за учителите, депутатите и Висшия съдебен съвет.
Успех за бизнеса е, че държавата се отказа да събира повече пари чрез вдигане на ставките за пенсионни вноски. Успех за синдикатите е, че постигнаха вдигане на заплати в подсектори на държавното управление, които бяха пренебрегвани. И двете съсловия си остават късогледи за проблемите, които се заформят в публичните финанси, и се радват на малките успехи; а ако настъпи нещо страшно, нагласата е да мислят, когато се случи.
Държавата продължава с практиката да декларира един дефицит, а реално да се нуждае от далеч повече пари. Това се вижда от планираните заеми, а като имаме предвид, че два и половина процента от БВП ще се използват за плащане на стари заеми, излиза, че общият недостиг на средства догодина ще е около пет процента от БВП, или шест милиарда евро, при обявен дефицит от 3,6 милиарда.
Изводът е, че така наречените социални партньори не желаят да жертват своите съсловни права, но нямат нищо против държавата да продължи да затъва в задължения. С този редактиран бюджет не се решава нито един от проблемите, които изкараха хората на протест.
Източници на „Гласове“ потвърдиха експертните коментари от седмицата, че ако се стигне до съкращаване на разходи, то ще са именно плащанията за инвестиции, и най-вече ще бъдат засегнати тези за отбрана. Нагласите на управляващите са, че трудно могат да отлагат така нужните ремонти на пътната инфраструктура, както и обновяването на водопреносните мрежи.
В същото време плащанията за инвестиции в сферата на отбраната имат ниска полезност (т. нар. фискален мултипликатор), особено ако не са насочени към иновации. Възможно е да се стигне и до забавяне в реализацията на завода за барут.
Като спрял часовник, който е точен веднъж на ден, може и бившият финансов министър Симеон Дянков да се окаже прав – и през 2027 година да наблюдаваме криза на публичните финанси. Очевидно е, че през идната година състоянието ще се влошава, а управляващите така и не обясниха как ще променят посоката на държавните финанси догодина, след като не пожелаха да го направят през тази – и то под натиска на десетки хиляди протестиращи.