![Почит към "Шарли"](https://glasove.com/media/default/400x300.jpg?_=1644538743 "Почит към "Шарли"")
- Автор: Пари мач
- 10 Sep 2020
- 100
- 7
Според сайта на “Поан” сатиричният художник Стефан Шарбоние, наричан Шарб, е намерил смъртта си при терористичната атака, чиято мишена стана вестник “Шарли Ебдо” тази сряда в 11-ти район в Париж. Ето портретът, който му посветихме през ноември 2012 г. по повод 20-та годишнина на сатиричния вестник. Адвокат Малка потвърди смъртта на Шарб.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46528_FVrCVTCZxYQTpnulRCbpbuWM5YZo8J.jpg" style="height:353px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Неговите родители му казали, че този вестник не е за деца. Послушен, той почакал, докато стане на 14 г., за да си купи “Шарли” и да установи, че старите имали право. “Вървете да се чукате”, бил озаглавен седмичникът. <em>“Това ми вдъхна желание да прочета другите, но беше последният им брой”.</em> Годината е 1981-а, десницата е свалена, а заедно с нея, поради липса на читатели, сатиричният вестник на Шорон и Кавана.</p>
<p>Юноша от северното предградие, Стефан имал само един герой: рус и мързелив гимназист. “Големият Дюдюш” и неговият автор Кабю ще породят неговото призвание. Той става художник в училищния вестник. Бащата на Стефан е техник в пощите, майка му е секретарка на съдия-изпълнител. Заедно те слушат по радиото политически предавания. <em>“За мен левицата бе справедливата, десницата - несправедлива. По-късно малко рафинирах преценката си. Станах още по-ляв”. </em>Лош ученик, най-вече по математика, след гимназията Стефан не успява да влезе във висшите училища по приложни изкуства. Ядосан, той избира специалност Реклама. <em>“Останах три месеца. Беше грешка. Най-лошите критики, които могат да се направят в “Шарли”, не са на висотата на онова, което преживях там!”</em></p>
<p>Започва една след друга различни работи, сред които като пазач в гимназия в Зеп. Изправен срещу младите нерваци, той се научава да побеждава свенливостта си, от която запазва само милата усмивка и уравновесения глас. През 1992 г. той е хлапето в банда бунтовници. Филип Вал напуска редакцията на “Ла Грос Берта” и решава да създаде нов вестник заедно с Кабю, Жебе, певеца Рено и Волински. Последният предлага: <em>“Защо не “Шарли Ебдо”? </em>Ляво-атеистичният Феникс се възражда от пепелта си с един малък новак на крилете си: Шарб. Станал шеф през 2009 г., след като Вал си тръгва, 45-годишният художник продава 45 хил. екземпляра от “Шарли”. Редовно с по няколко пика.</p>
<p>Броят от 19 септември 2012 г., който публикува на корицата си карикатура на Мохамед, се продава в 200 хил. екземпляра. Аферата с карикатурите през 2006 г. продава 400 хиляди. Шарб обяснява: <em>“Кризата в пресата ни засяга, но по-малко, отколкото другите, защото имаме малка конкуренция и сметките ни са в равновесие”. </em>Днес неговите журналисти са все по-свободни. <em>“Всички фантазират за 60-те и 70-те г., а никога не е имало толкова цензура, колкото тогава. През 2012 г. законът е много по-благосклонен към нас, отколкото по времето, когато един министър на информацията ни цензурираше”.</em> Наистина ли? <em>“Да, албумът, който пускаме и който проследява нашите 20 г., го доказва”</em>. </p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
