- Автор: Пепа Витанова
- 10 Sep 2020
- 186
- 7
От януари до май 2015 г. българите зад граница са изпратили около 360 милиона евро на близките си в родината. Само в рамките на май емигрантите ни са превели по банков път в България 83 милиона евро – сума, съизмерима с преките чуждестранни инвестиции у нас за този месец. Това сочат предварителни данни на БНБ. Статистиката отчита само официалните банкови преводи и пропуска траншове, по-малки от равностойността на 5000 лева. В действителност парите от работещите в чужбина сънародници са двойно повече, защото голяма част от тях предпочитат други начини за пренос на сумите – не им харесват таксите за „входящ междубанков превод в чужда валута“.
Докато имат близки в България, емигрантите ни ще си останат спасителният пояс за финансовата стабилност в държавата. А след това?
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54177_bzbkBHqDpluMAbZ8w88nPUjivuLEXD.jpg" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>„Когато разбрах, че съм болна от рак, плаках не от страх пред болестта, а защото си изгубих работата.” Това каза Емилия Л. от Добрич. Работила е като детегледачка в Англия, когато са й поставили диагнозата. Прекъсва договора с английското семейство и се прибира при синовете в България. Изкарва у нас една година – операция, лъче- и химиотерапии. И едва закрепила се, се връща пак там – наета от ново семейство в Лондон, за да гледа трите им деца. Опитите да си намери подобна работа в България са били неефективни. А и твърди, че в Англия е щастлива, защото се чувства полезна. С английската заплата помага на синовете да си плащат наемите за квартири в София, иначе те няма как да останат на работа в столицата. И спестява, за да им купи един ден собствени жилища. Никога не е превеждала пари по банков път. Обикновено, когато някоя от приятелките по съдба пътува към България, всички я натоварват с пачки, които разнася на роднините им.</p>
<p> </p>
<p>В провинцията е пълно с такива като Емилия. Гледат деца или възрастни хора в Испания, Италия, Израел, Англия, Гърция, за да хранят семействата си в България. <em>Бършат дупета</em>, както се изрази издателката Божана Апостолова, разказвайки с болка за една талантлива пловдивска писателка, която се издържа с грижи за стари хора в Италия, а през свободното време пише книги. Това е положението.</p>
<p> </p>
<p>Най-сериозните потоци от емигрантски средства идват от страните с най-големи български общности: диаспорите ни в Гърция (320 000 българи), САЩ (300 000), Испания (250 000), Великобритания, Германия, Италия и Франция (по 110 000), по данни на Евростат. </p>
<p> </p>
<p>Според движението на банковите преводи за петте месеца от началото на годината преките чуждестранни инвестиции все пак изпреварват почти двойно размера на сумите, изпратени от емигрантите ни. Но на практика е по-вероятно обратното – работещите българи зад граница да са вкарали по различни начини повече пари от преките инвеститори. През 2014 г. средствата, изпратени от работещи зад граница българи на техни близки, възлизат на около 1,3 млрд. евро – 3–4 на сто от брутния ни вътрешен продукт. Толкова горе-долу са и преките чуждестранни инвестиции у нас (По данни на Международния фонд за селскостопанско развитие ПЧИ в България за 2014 г. са 1,289 млрд. евро.)</p>
<p> </p>
<p>Във връзка с това се появиха заглавия: <em>Емигрантите пак са инвеститор № 1 в България.</em> Погрешен извод. Те на са инвеститор. Те само отлагат безнадеждността. Техните пари имат социален ефект, гарантират сигурност на домакинствата, но не могат да компенсират отлива на чуждестранни инвестиции, който започна след 2010 г. и се задълбочава с всяка следваща година. Парите, изпратени от работещи зад граница българи, се използват от близките им основно за лично, текущо потребление, докато инвестициите захранват производството, разкриват нови работни места и движат икономиката и държавата напред.</p>
<p> </p>
<p>Наблюдава се и едно принизяване на хоризонта. Ако преди 10 години спечелените от гурбет пари са използвани главно за по-дългосрочна инвестиция като купуване на имоти, старт на малък бизнес и образование на децата и внуците, днес средствата се харчат предимно за ежедневни нужди. Според анализ на Института за икономически изследвания при БАН над 70 на сто от сумите, които изпращат емигрантите, отиват за покриване на битовите разходи на близките им, 11 на сто – за вноски по банкови заеми, около 6 на сто се заделят като спестявания. И едва 1 процент се влагат в някакъв бизнес в България. Ако все пак има нещо обнадеждаващо, то е, че 11 на сто от емигрантските „помощи” се инвестират в някакъв вид образование.</p>
<p> </p>
<p>Но и това не е много обнадеждаващо. Когато и образованите с тези пари българчета се изнесат в чужбина, а дядовците и бабите им отплуват в отвъдното, изпращаните към България пари ще стават все по-малко.</p>
<p> </p>
<p>Нещата са взаимосвързани. В края на миналата седмица опозицията огласи, че просрочените задължения на държавата към бизнеса надхвърлят 420 млн. лв. Държавата винаги е била длъжник на частния сектор. През 2010 г. задълженията й към него бяха най-големи, над 600 млн. лева. Оттогава започна фалитът на много фирми и оттеглянето на чуждестранните инвеститори. За да се преобърнат нещата, държавата първо трябва да се разплати с бизнеса, за да стъпи той на крака. Когато държавата погасява редовно задълженията си към частния сектор, той ще започне да плаща редовно заплатите на наетите хора. Ще открие нови работни места. Ще живне, а живне ли той, постепенно ще дойдат и чуждестранните инвеститори. И на българските жени като Емилия няма да им се налага да „бършат дупета” в чужбина, за да изхранват близките си тук.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
