- Автор: Гласове
- 10 Фев 2026
- 6954
- 45
Автор: Александър Кертин за "Гласове"
Преходът „Петрохан“
Тъкмо завършим един „преход“ и се задава нов. Трябва много да внимаваме, защото най-безспорният факт в новата българска история е, че винаги сме се озовавали не там, закъдето сме тръгнали. Вместо „възроденият“ народ да върви към „светла бъднина“ по пътя, очертан от Св.Св. Кирил и Методий, както пеят българските деца на 24 май – провал след провал, катастрофа след катастрофа. Главната причина е била надеждата, че католическо-протестантска, а после нацистка Германия ще ни даде Македония, докато тя все повече я е отчуждавала от нас. За това, че политиците-русофоби са игнорирали историческата ни културна идентичност при вземането на съдбоносни решения, кой друг е виновен, освен те самите и онези, които са гласували за тях? Българин ли е Васил Радославов? - да; русофоб ли е – да, един от най-яростните. Кой е гласувал за него? Една малка част от българите, а също така турци и помаци, инструктирани от своите ходжи. Казали им, че т. нар. „либерална концентрация“ ще съюзи България с нейния петвековен поробител и така българите ще се сдобият с презрението на свои и чужди. И Радославов печели изборите през 1914 г. с малка преднина – 129 депутати срещу 116 на опозицията.
Повечето българи не участват в тези избори, но това са все отрудени селяни, част от тях неграмотни. Не можем да ги виним за това, че не са разбирали какво се трупа на гърбовете им, казано на учен език – какви конотации се наслагват върху тяхното народностно име. Онези, които се наричат интелектуалци обаче би трябвало да знаят, най-малкото - да предполагат, че английският дипломат Харолд Никълсън ще напише в спомените си за работата по Парижките мирни договори след Първата световна война следното:
„По отношение на българите аз изпитвах презрение, тяхната история, техните фактически задължения трябваше практически да ги свържат с Русия и Англия. Те постъпиха предателски през 1913 г. и вероломно повториха това предателство във великата война. Вдъхновени повече от материални подбуди към завладяване, те се присъединиха към Германия и с това продължиха войната с две години. Докато можеха да празнуват победата си, те се държаха в Сърбия и Македония безжалостно и необмислено. Те застанаха на страната на нашите врагове от чисто егоистични цели. Очакванията им останаха излъгани и те се стараеха впоследствие да обвинят цар Фердинанд в това, което фактически беше движението на националния егоизъм“.
А от Първата световна война, когато властта сменя името на катедралния храм „Александър Невски“ до днес, „либералната концентрация“ показва, че нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила.
През 2018 г. стана едно убийство, което привлече вниманието на обществеността – това на русенската журналистка Виктория Маринова.
Понеже късата е памет е грях, както е казал нашият голям писател и познавач на българската история Емилиян Станев, ще припомня на уважаемите читатели, какво ни внушаваха тогава от лагера на „либералната концентрация“.
Още в първия ден се появиха намеци, че убийството има връзка със злоупотреби с европейските фондове и заедно с това се появи „руската връзка“. Тези внушения дойдоха от страната на „либералните демократи“, главно те организираха т.нар. „бдения“, на които ни призоваваха да направим добро заради убитата Виктория. Залязващата днес глобалистка „левица“ фактически се присъедини към тях, с намерението да дискредитира правителството. И едните, и другите пледираха за външна, независима намеса в разследването.
„Руската връзка“ подведе не само редица чужди медии, но и някои видни представители на ЕС.
Председателят на групата на Народната партия в Европейския парламент Манфред Вебер писа в Туитър, че е шокиран от бруталното убийство на български журналист, това било много притеснително. Необходимо било спешно българските власти да извършат пълно разследване.
Председателят на групата на Алианса на либералите и демократите в ЕП Ги Верховстат заяви: „Ужасèн съм да науча за убийството на журналист, който е разследвал корупция в България“.
Посланикът на Канада за България, Румъния и Молдова Кевин Хамилтън пък написа, че „следи отблизо“ разследването за ужасяващото убийство на „разследващата журналистка Виктория Маринова“ в България и настоява бързо да бъде проверено дали убийството е свързано с работата ѝ.
Организацията за разследваща журналистика OCCRP излезе с позиция, в която настояваше за независимо разследване на случая от страна на служби на ЕС: "Преди 12 години Анна Политковская от "Новая газета" беше убита в Русия. Днес е черен ден за журналистиката заради бруталното убийство на репортера Виктория Маринова в България".
Дори съпругът на Виктория Маринова каза в интервю по Нова телевизия, че прехвърлял в главата си тази конспиративна хипотеза. „Помислих си, че някои хора са вкарали тук поръчков убиец от „монголските страни“, каза той първо, после се поправи – от Чечня“.
Така разбрахме това, което си го знаехме – злото идва винаги от страни, разположени на изток от теб: ако си българин – от „монголските страни“; ако си французин – от България. Но ако си русофоб – винаги и само от Русия…
Напразно криминалистите обръщаха внимание на това, че един поръчков убиец не действа така. Любомира Бенатова, която добре знаеше как се самолегитимират слугинстващите български политици и журналисти, обърна внимание на това, че Виктория Маринова не е разследваща журналистка и не се е занимавала пряко с разследване на русенската фирма, уличена в злоупотреби с европейски фондове.
Дори адекватната реакция на "Асоциацията на европейските журналисти – България“ не спря конспиративните версии.
В съобщението си организацията заяви, че е „потресена от вестта за убийството на Виктория Маринова, административен директор и водеща в телевизия TVN Русе“ и настоява за ефективно разследване и за бързо изправяне пред правосъдието на отговорните за това брутално престъпление.
„АЕЖ-България призовава да не бъде изключвана предварително нито една възможна версия за убийството, включително и тази за причини, свързани с работата на жертвата. В същото време, преди да има конкретни и доказани факти, е недопустимо да се спекулира дали инцидентът има отношение към темата за свободата на изразяване в България."
Не действаше и аргументът, че след публикацията на „Биволъ“, Томислав Дончев е сезирал прокуратурата и тя е започнала разследване срещу Джи Пи груп. Във всеки случай, не и на Иво Инджев. Такова събитие задължително трябваше да бъде озвучено от обсесивно-компулсивно разстроения му глас. Ето какво написа той тогава:
„Прекалено много станаха вече приликите с путинската действителност в Русия. Мафия на власт, повсеместна корупция, избирателно правосъдие, медиите – рупори и ласкатели на клептократичния режим и несменяемия му лъжлив измамник, ужасяваща битова престъпност, раздута полиция искаща още и още срещу почти нищо свършено, реставрация на практики и фигури от престъпния комунизъм, продължаващи привилегии на лица, ползващи такива и тогава, сияещи МОЧИ и Альоши и строеж на нови и още много.
И като капак – убийство по руски на журналистка, несъгласна с режима. Стига! Време е за масови протести и смяна на тази престъпна власт, 10 години предаваща и продаваща България на вечния враг Русия!“
Днес Иво Инджев каканиже същото по смисъл, разликата е само в болтването:
“Убитият край хижа “Петрохан” Ивайло Иванов е представлявал “Росатом” в арбитражното му дело в Женева срещу НЕК. През юни 2016 г. българската компания бе осъдена да плати 600 млн. евро компенсация на руснаците за оборудването на несъстоялата се АЕЦ “Белене”.Това описва с гордост самият Ивайло Иванов в профила си в LinkedIn. Не е ясно какво е било възнаграждението му, но явно е било огромно, защото той спира да работи като адвокат и данъчен консултант и се заема изцяло с екстремни спортове и рейнджърство в компанията на издирвания за убийствата Ивайло Калушев”.
Вярвате ли, че Любенов е “пропуснал” случайно горното заради лични съмнения в истиността на версията за руzка връзка /подч. от мен – А.К./, каквито изрази в мрежата не друг, а заподозреният по условие в “русофобия” енергиен експерт Илиян Василев, който оспори логиката на подобно подозрение?“
https://ivo.bg/category/%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/
Тогава след три дена стана ясно, че Виктория Маринова не е „несъгласна с режима“, не е разследвала никого и че убиецът е 21-годишен турчин с ромски произход /те се наричат „турци“, защото са мюсюлмани, а аз уважавам самоопределението им/. „Загрижените“ европейски лидери загубиха интерес към „събитието“ – няма я „руската връзка“, няма „убийство по руски“ – спря и действието на пропагандната машина.
След няколко месеца пак турци с ромски произход пребиха един командос в пловдивското село Войводиново. Никаква реакция от страна на НАТО! Евро-атлантически войник бе нападнат и пребит от група мюсюлмани – трябваше да се провери дали няма „джихадистка връзка“. Но не – такива проверки не са разрешени. Има вероятност и сега евро-атлантическия спелеолог и гмуркач да бъде амнистиран по същия начин от „либералната общност“. Но има и вероятност това да не случи, поради силно разтегнатия им разкрач между „атлантическото“ и „европейското“: днес отново сме в състояние на „преход“, а той е вписан в глобалния. Можем да го кажем и така: нашият „Петрохан“ е вписан в глобалния остров Сент-Джеймс, в политически смисъл, разбира се. В такъв преход гумените гръбнаци на либералните демократи няма да им помогнат. Необходими са знания и характер.
„Либералната концентрация“ ни се представя със западните си дипломи, но изглежда те са връчени на някои от тях с определена политическа задача. Какво друго да мислим, след като им липсват знания, които бих нарекъл „христоматийни“. Те издигнаха за министър-председател човек, който не знаеше какво означава понятието „пета колона“! Което подсказва, че и гимназиалното му образование е под въпрос.
Определям като „христоматийни знания“ за политици и държавници изследванията върху процеса на глобализация и разграждането на националния суверенитет, което породи днешния реверс, обявен с последната Стратегия за национална сигурност на САЩ, в която е записано: „Ние се застъпваме за суверенните права на нациите, срещу подривните посегателства на най-натрапчивите транснационални организации и за реформиране на тези институции, така че те да насърчават, а не да възпрепятстват индивидуалния суверенитет и да развиват американските интереси.“
Ще кажа най-важното относно глобализацията, което, разбира се, работещите в полето на социалните и политическите науки няма нужда да четат.
Най-общата и най-кратка формула на процесите, означавани като „глобализация“ дава Антъни Гидънс: „Глобализацията може да се определи като интензификация на световните социални връзки, които свързват отдалечените населени места по такъв начин, че местните събития са оформени от събития, случили се на голямо разстояние и обратно.“
В същото време, с понятието „световно рисково общество“ Улрих Бек насочи вниманието ни към „окрупняването“ на процесите, които съдържат заплаха за отделни групи хора и за света като цяло. Това са различните бедствия - природни, социални и политически – на които е невъзможно да се противодейства ефективно. Причините за това са комплексни, но оста на тази комплексност е един нов тип власт, която той нарича „транс-законова“ или „мета-власт“. За да каже същото, Зигмунд Бауман използва деликатния израз: „Властта се е изпарила някъде нагоре.“
Новата, „транс-законова“ власт, казваха ни тези западни учени, не е просто институционално въплътена, както е в класическата държава-нация - тя е множествена, полицентрична; тя действа и чрез фрагменти от „националното” обществото и се проявява в разнообразни и изтънчени форми – финансова, политическа, езикова и афективна. Тази власт размива всички граници и разцентрова всички механизми, функциониращи в класическата национално-демократична държава. Съвременната „демокрация“ – понятие, с което се злоупотребява вече няколко десетилетия – е преход към нещо, което Антонио Негри нарече „империя“ в книгата със същото заглавие, публикуван в съавторство с Майкъл Хард. Можем да я наричаме също „глобален олигархично-плутократичен режим“.
Антонио Негри използва за отправна точка видимата криза в модерния суверенитет. Кризата на суверенитета, според него, означава „проблематизиране на понятието за частна и/или публична собственост и за политическо представителство”. Това е същината на проблема: променената роля на националното представителство като субект на модерното централизирано управление. Съвременният свят, според Негри, се намира в процес на преход от управление (government) към управляване (governance). Това е преход от „единното и дедуктивно правило” , от унифицираната юридическа норма, към „гъвкава и плуралистична норма” и честото прибягване до „изключения”. Иначе казано, пак според него, това е „управляване чрез корупция“. Тоест, управляване, заобикалящо всички съществуващи „национално-държавни“ по дефиниция институции, които формално „разрешават“ или „забраняват“, слагат печати, подписи и пр.
В тези обективни условия са необходими знания и характер, за да бъде овладяна „вътрешната глобализация“: нахлуването на хора, пари, стоки, чужди образи на света и на нас самите – за да стигнем до постановката на Джон Малкович в Народния театър. И да бъде използвана, колкото е възможно за собствено национални цели – съхраняване на средната класа, земеделието, възпроизвеждане на историческата култура чрез образователните институции и т.н. Но се случваше обратното, гумогръбначните „либерални демократи“ с лакейско усърдие разпродаваха и изкореняваха всичко, което означаваме с понятието „национално богатство“. Тогава за какви държавни институции, които трябвало да си свършат работата, говорят днес и десни, и леви глобалисти? Нали те бяха агентите на „вътрешната глобализация“, които тихомълком разграждаха национално-държавния суверенитет, стъпка по стъпка. Правеха го всички, които в момента изразяват „моралното“ си негодувание и ни обясняват как за всичко били отговорни само Бойко, Шиши, Таки, Вълка и пр. „низови“ субекти на евро-атлантическата конюнктура. А те - о, те са от „добрите“, холивудски герои, защитници на слабите, на човешките права и свободи, на гори и планини, на пеперуди и червеи.
На „либералните демократи“ във властта и около нея днес трябва ясно да кажем, че техните номера вече не минават – да не ни баламосват повече с „руски връзки“. Тяхното задължение е да разкрият финансовите, организационни и лични връзки, които стоят зад случая „Петрохан“. А анализите и морално-политическите заключения ние, „обикновените“ хора, ще си ги правим сами.
