- Автор: Йожени Бастие, Фигаро
- 10 Sep 2020
- 71
- 15
От бунта на Майдана през февруари 2014 г. до срещата на върха на последния шанс в Минск: поглед назад към едногодишния конфликт, който отне живота на повече от 5000 души и превърна половин милион в бежанци.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47978_Z1B3w5LOTadMM4q3lv0gmL24bwWLJW.jpg" style="height:298px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Февруари 2014 г.: “украинската революция”</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Това беше точно преди една година. Площадът на независимостта пламна. Близо 20 хил. демонстранти нахлуха по улиците на Киев, развявайки украински и европейски знамена, и поискаха свалянето от власт на президента Виктор Янукович. </span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>На 20 февруари, кървав ден бележи началото на един конфликт, </strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">който досега не успява да намери изход. При сблъсъци между про- и анти-Майдана 80 души са убити, а 622 ранени. От разследване, публикувано в германски вестник, ще научим по-късно, че снайперистите на Янукович не са единствените виновни, а някои от изстрелите идвали от къщи, окупирани от проевропейски демонстранти. </span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>На 22 февруари Янукович е уволнен от поста от украинската Рада </strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">и бяга от страната. Издирван от Интерпол, той е неоткриваем.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">На 27 февруари, докато Владимир Путин мобилизира руски военни части по руско-украинската граница, проруски въоръжени мъже превземат сградата на парламента и на правителството в Симферопол, в Крим. Депутатите гласуват при закрити врата организирането на референдум за автономия.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Март 2014 г.: Крим се присъединява към руското лоно.</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">В събота, 1 март, руският парламент разрешава на президента Путин “прибягването на руските въоръжени сили на територията на Украйна”. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">САЩ и Европейският съюз осъждат нарушаването на международното право. Свикан е Съветът за сигурност на ООН, а в Украйна е обявено извънредно положение.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>На 16 март 2014 г. в Крим се провежда референдум за самоопределение:</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">83,1 на сто от гласувалите се обявяват за присъединяването към Русия. Резултатът не е признат от международната общност, която говори за “анексия”, докато Владимир Путин потвърждава присъединяването, като обещава да не посяга към други украински области.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Април - юни 2014 г.: разразява се “войната в Донбас”</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Украинската армия, подкрепена от паравоенни милиции и американски наемници се противопоставя на силите на сепаратистите, подкрепени от руски военни (дори и Кремъл да отрича винаги своята намеса) в района на Донбас, в Източна Украйна, където бунтът срещу Киев започва още в края на февруари.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">През април 2014 г. “руската пролет” (както я наричат руските медии) набира преднина: </span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>на 7 април е провъзгласена Народна република Донецк, а на 11 май - Народна република Луганск. </strong>Те се сливат на 23 май 2014 г.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">На 25 май 2014 г. се произвеждат президентски избори в Украйна, на които триумфира прозападният Петро Порошенко, който изпреварва с 56 на сто подкрепа Юлия Тимошенко (12,9 на сто), Олег Ляшко (8 на сто) и Серхий Тигипко (5 на сто).</span></p>
<p><span style="font-size:14px">На 20 юни президентът Порошенко обявява примирие в контраофанзивата на украинската армия, която се опитва да отвоюва изгубените райони в Донбас. Това примирие обаче много бързо е прекратено от украинския президент, който обвинява проруските сили, че не са го спазили.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>17 юли 2014 г.: катастрофата на полет MH17</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">На 17 юли 2014 г. самолет “Боинг 777” на авиокомпанията “Малайзия еърлайнс” се разбива в зоната на конфликта с 298 души на борда. Двата лагера се обвиняват взаимно кой е свалил самолета. В ход е независимо разследване, което трябва да посочи кой е изстрелял ракетата, предизвикала катастрофата.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Лятото на 2014 г. започва украинска контраофанзива</strong>,</span></p>
<p><span style="font-size:14px">която позволява на Киев да си върне част от размирническите територии. Украинският напредък бързо е спрян от сепаратистите. Русия изпраща хуманитарни конвои в сепаратистките райони.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Септември 2014 г.: ново прекратяване на огъня</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">На 5 септември 2014 г. в Минск, столицата на Беларус, е подписано прекратяване на огъня между Киев и сепаратистите. Примирието обаче не се спазва, особено на летището в Донецк, където са разразяват сражения.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Споразумението от Минск, подписано, но никога неспазено, ще послужи за основа на срещата на върха в сряда във “формата от Нормандия” в беларуската столица.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Януари 2015 г.: подновяване на боевете</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">През януари 2015 г. многобройните нарушения на прекратяването на огъня водят се израждат в подновяване на боевете. </span></p>
<p><span style="font-size:14px">На 15 януари снаряд поразява автобус южно от Донецк, като причинява смъртта на десетина цивилни и потопява Украйна в траур. Двата лагера си прехвърлят взаимно отговорността за тази драма.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">На 22 януари, след 236 дни на обсада, летището в Донецк е превзето от сепаратистките сили и бележи значителен обрат за украинската армия след най-ожесточената битка от войната за Донбас, в която участват танкове и тежка артилерия.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>Февруари 2015 г.: преговори на последния шанс?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">“Ако не успеем да постигнем не компромис, а трайно мирно споразумение, е добре, ние познаваме отлично този сценарий: има една дума, която се нарича “война”, заяви президентът Франсоа Оланд на 7 февруари в Тюл, ден след срещата на върха в Москва с Путин и Меркел в търсене на изход от конфликта.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Въпреки това от една година войната вече е там: тя е причинила 5500 жертви и повече от половин милион бежанци според Върховния комисариат за бежанците (260 хиляди в Украйна и 260 хиляди в Русия).</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Залогът вече е да се избегне гражданска война, която може да се превърне в европейски конфликт.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
