- Автор: Любослава Русева, reduta.bg
- 10 Sep 2020
- 290
- 22
И двете изобразяват Айлян Кюрди - удавеното тригодишно кюрдче от Сирия, което стана символ на бежанската криза. В началото на месеца тялото му беше намерено изхвърлено на турския бряг, докато семейството му се е опитвало да избяга от Сирия. Корицата на изданието изобразява тялото на малкия Айлян в непосредствена близост до рекламен билборд с клоуна Роналд - емблематичния образ на веригата заведения "Макдоналдс".
Надписът върху билборда гласи: "Промоция! Две детски менюта на цената на едно", а текстът над мъртвото дете е: "Добре дошли, мигранти. Толкова близо до целта...". Втората карикатура пък е със заглавие "Доказателството, че Европа е християнска" и изобразява Исус, който върви върху водна повърхност. Текстът до него гласи: "Християните ходят по вода." До Исус е удавеното момче, а надписът в каре със стрелка към тялото му е: "Мюсюлманските деца потъват".
Няма спор, наистина е отвратително да използваш образа на един мъничък мъченик, за да осмиваш и да се гавриш. Нека обаче не се правим на неразбрали - карикатуристите на „Шарли Ебдо“ съвсем не се гаврят с драмата на бежанците, а осмиват тъкмо самоетикетиралите се като либерали и тяхното лицемерие.
Мааджид Наваз, британски актьор, политик и активист срещу радикалния ислям, обясни това чудесно в профила си във Фейсбук, обръщайки се към обидените от изображенията мюсюлмани: "Тези карикатури са обвинителен акт против нашите нагласи срещу бежанците. Образът на "Макдоналдс" е изгаряща критика на безсърдечното европейско консуматорство пред лицето на една от най-големите човешки трагедии на нашето време. Изображението на християни, вървящи по вода, докато мюсюлмани се давят, е критика към лицемерието на европейската християнска "любов". Приятели мюсюлмани, не всичко и всички са против нас всеки път."
Тук е мястото да се припомни, че "Шарли Ебдо" традиционно използва расистки и религиозни стереотипи, за да осмее именно расистките и религиозните стереотипи. Изданието се подиграва на удобните истини, храбро се обръща срещу мейнстрийма. Неговата запазена марка са провокациите, които не щадят нито папи и президенти, нито Христос и пророка Мохамед. И въпреки че сатирата му често е безвкусна, арогантна, примитивна и цинична, тя е сигнал, че свободата на словото все още не е затрупана окончателно от тонове страх и планини от безчестие.
Когато през януари двама въоръжени с автомати „Kалашников“ и възгласи „Аллах Акбар“ нападнаха редакцията на сатиричния вестник и убиха десет души, сред които водещите му карикатуристи, мнозина обявиха: „Аз съм Шарли“. Аз не бях сред тях и даже си позволих да напиша, че хуморът на изданието е оскърбителен, а откровените обиди към етнически групи и вероизповедания не са нищо друго освен варварщина.
Разбира се, сатирата уязвява, наранява, търси слабите места, подиграва им се, издевателства над тях. Но тя не е нищо повече от дразнене, ако е невъзпитана и се родее с откровената простащина. И досега мисля, че свободата на словото е преди всичко отговорност за словото и пред словото, тъй че не е зле да престанем с клишетата и да си дадем сметка не само за това какво казваме, но и как точно го казваме.
В този ред на мисли отново твърдя, че както карикатурите на пророка Мохамед с надпис „Коранът е лайняна работа“, така и тези с мъртвия Айлян са изключително пошли. Също толкова пошло обаче е възмущението на някогашните „Аз съм Шарли“, превърнали демонстрацията си на подкрепа за свободата на словото в бизнес с фланелки, чаши и ключодържатели. Днес същите, които смело се възправяха срещу радикалния ислям в... социалните мрежи, пак лигаво либералничат, като удобно си затварят очите за рисковете от бежанския наплив и най-вече пред лицемерието на водещия европейски политически елит.
Впрочем ето какво направи дотук този т.нар. елит:
След като папата призова пред Европейския парламент Средиземно море да не се превръща в масов гроб на бежанци, италианската операция „Маре Нострум”, която спаси близо 100 000 души от удавяне, беше прекратена.
На нейно място дойде много по-скромната мисия на европейската гранична служба Фронтекс, която има за цел главно да пази бреговете от бежанци, а не да спасява човешки животи. Само преди дни сирийската агенция Breaking Siryа публикува ужасяващи снимки на деца бежанци, изхвърлени удавени на бреговете на Средиземно море.
Трима души, от които едно дете, миналата седмица се удавиха и край гръцкия остров Фармакониси, разположен на 15 км от турското крайбрежие, след като корабчето, на което били натоварени стотина мигранти, претърпя корабокрушение. Гръцката брегова охрана все още се опитва да открие и пет души, в това число четири деца, изчезнали край остров Самос в източната част на Егейско море.
Въпреки че от 25 години в Европейския съюз важи сторазумението от Дъблин, което гласи, че отговорност за бежанците носи онази страна членка, в която те са стъпили за първи път на територията на Общността, то престана да се спазва. Нещо повече, допреди броени дни Ангела Меркел беше символ на защитата на правата на човека, след като обяви, че Германия ще приема с отворени обятия бежанци, а пропагандата тръбеше, че те ще донесат на страната добавена стойност.
Изведнъж обаче вътрешните настроения и липсата на подготовка за огромния мигрантски поток се оказаха истинско препятствие и Меркел рязко зае различна позиция. Германия затвори границата си с Австрия, само че след като политиката на отворените обятия създаде безпрецедентен хаос в цяла Европа, а опитът за квотно разпределяне на бежанците срещна остър отпор от страна на Унгария и Вишеградската четворка.
Докато някои мислители се правеха на готини, обяснявайки, че Източна Европа страдала от липса на съчувствие, ред анализатори предупреждаваха за рисковете от недобре премисленото гостоприемство, покрай което към Европа ще напират не само бежанци, но и икономически мигранти. При положение че им се обещаваха настаняване и осигуряване, между бежанците нямаше как да не се промушат търсачи на охолен живот в уредените европейски страни. Затова и промоцията на „Макдоналдс“ от карикатурата на „Шарли Ебдо“ е критика именно към тази катастрофирала политика, която подмами мнозина да се качват на лодки и да търсят услугите на трафиканти.
Впрочем преди да бъде използван от френските карикатуристи, образът на удавеното дете вече беше вкаран в пропагандната машина, за да предизвика напълно естествено човешко съчувствие. Снимката му обиколи целия свят, само дето рядко се уточняваше, че става дума за кюрдче от независимата кюрдска територия на границата между Сирия и Турция, която няма общо с диктатора Асад.
Неотдавна Валери Найденов напомни, че тъкмо тя пречи на „Ислямска държава", която не би могла да съществува без подкрепата на Анкара. „Затова джихадистите миналата година нападнаха Кобани и започнаха да избиват населението, а Турция отказа да пусне кюрдите от Ирак, които искаха да се притекат на помощ. Накрая Западът начело със САЩ принуди Ердоган да пусне само 150 кюрдски бойци с по-сериозно въоръжение и те прогониха джихадистите от района.Това е истинският контекст зад трагичната смърт на Айлян.“
Истинският контекст в карикатурите също е друг - политиката на безкритично отворени врати и на двойни стандарти, на притворна солидарност и абстрактен хуманизъм. Докато от кабинетите си мъдруващите либерали апелират за съчувствие, а „големите началници“ (по Бойко Борисов) се чудят как да въдворят ред в хаоса, който сами сътвориха, политическите грешки имат реално измерение, с конкретни жертви. Такива като Айлян и още много деца, които ще последват неговата участ и за които ще се пролеят сълзи над клавиатурите.
Честно казано, пред тия реки от сълзи предпочитам сатирата на „Шарли Ебдо“, ако ще и да е грубиянска и безпардонна. Лицемерите заслужават точно такъв ритник, защото Европа е в опасност не толкова от бежанския наплив, колкото от собствения си фалш.
