- Автор: Иван Петрински, продължение от миналата неделя
- 10 Sep 2020
- 147
- 24
Новият световен ред, който започна да се формира преди година, добива все по-различими граници, по своята същност това ще бъде, всъщност вече е, втората по ред студена война. Най-съществената характеристика на това най-ново време е възстановяващата се вече двусредищност на нашия свят, този процес очевидно вече не може да бъде спрян.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48129_sH3pKl92jdA3uEw8jkyuFW8gSYhGwe.jpg" style="height:351px; width:530px" /></p>
<p><em>Подсъдими по процеса в Люнебург за концлагера „Берген-Белзен” в Долна Саксония. От ляво надясно: началникът на лагера Йозеф Крамер (обесен в изпълнение на присъда на 13 декември 1945 г.), главният лекар Фриц Клайн (обесен в изпълнение на присъда на 13 декември 1945 г.), известен с прочутата си снимка върху планина от човешки трупове, началникът на барака Петер Вайнгартнер (обесен в изпълнение на присъда на 13 декември 1945 г.) и Георг Крафт (оправдан) на подсъдимата скамейка. Процесът в Люнебург (17 септември </em>–<em> 16 ноември 1945 г.) предшества Нюрнбергските процеси, той се води от британски съд.</em></p>
<p> </p>
<p>В началото на Втората световна война не друг, а Уинстън Чърчил повдига въпроса за възмездието, което трябва да преследва неотклонно подпалвачите на най-ужасната от всички войни в човешката история. Предложението си британският политик прави на 25 октомври 1941 г., когато заявява, че разплатата за военните престъпления, като има предвид германското правителство, разбира се, ще бъде сред главните задачи на антихитлеристката коалиция. Думите му се оказаха пророчески.</p>
<p>Ако разгледаме известното ни за този ден, ще установим с лекота, че всичко друго може да се предположи по това време, но не и наказания за политическите съсловия на страните от Оста, нечовешка политическа далновидност ще да е била нужна. Към есента на 1941 г. германската военна машина вече е прегазила половин Европа и е на подстъпите към Москва, в Северна Африка е създадено известно равновесие на силите, след месец и половина Япония ще въвлече и САЩ във Втората световна война.</p>
<p>По време на най-страшната война в историята на човечеството се предполага, че разплатата, която има предвид Чърчил, ще бъде под формата на съдебен процес. Такива опити се правят още след Първата световна война, включително и в България при правителството на Александър Стамболийски.</p>
<p>Съдебната отговорност за военни престъпления е формулирана първоначално в общо заявление на девет емигрантски правителства в Лондон на 13 януари 1942 г.</p>
<p>Съветското правителство обнародва на 14 октомври същата година нарочен документ, озаглавен „За отговорността на хитлеристките нашественици и техните помагачи за злодеянията, извършени от тях в окупираните държави в Европа”, и там също е поставено искането за създаването след войната на Международен военен съд.</p>
<p>Сред резултатите от работата на Московската конференция е и подписаният там на 1 ноември 1943 г. секретен протокол, който съдържа Декларация за отговорността на Хитлерова Германия за извършените зверства.</p>
<p>На Ялтенската конференция нервите на Чърчил не издържат и той заявява, че „ще е най-добре да бъдат разстреляни главните [военни] престъпници [от страните от Оста] веднага щом бъдат хванати”, което не става, разбира се. Съдебното дирене на Нюрнбергския процес и на сходните му процеси е достатъчно прецизно.</p>
<p>Лондонското съглашение между СССР, Великобритания, Франция и САЩ от 8 август 1945 г. утвърждава окончателната основа за създаването на Международен военен съд, приема се и нарочен устав.</p>
<p>Резултатът е известен – Нюрнбергският процес над главатарите на националсоциалистическа Германия въздаде справедливост за главните виновници за подпалването на Втората световна война. Този процес бе предшестван и последван от множество други процеси, включително и в България, които трябваше да накажат помагачите на главните войнолюбци от Германия, Италия и Япония. Така може да се смята, че справедливо възмездие получиха виновниците за Втората световна война и техните помагачи. Милионите убити обаче никой не бе в състояние да върне, страшните мъки на преживелите също никой не можа да възмезди. Остана само историческата поука, която май днес е позабравена.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48129_J1leuHpIP2QRtXX6OmQhTZbEwd6Xlf.jpg" style="height:795px; width:530px" /></p>
<p><em>Вестник „Народен съд”, издаван за да разкаже за престъпленията на подсъдимите в българския Народния съд (декември 1944 г. </em>–<em> април 1945 г.). Под снимките на първа страница е написано: „Такива бяха грижите на Филовци за българския народ” (горе вляво; правописът е запазен); „Пенка Хр. Рачева, 20 г., бременна на 5 месеци, от с. Шипка, казанлъшко” (в средата; правописът е запазен); бр. 4 от 28 януари 1945 г.</em></p>
<p> </p>
<p>Втората студена война би трябвало да завърши точно така, както завърши Втората световна война. Възмездието за причинените на народите страдания не трябва да се бави твърде много. Българското политическо съсловие, което издевателства над народа ни вече четвърт век, ще трябва да понесе справедлива оценка за престъпленията си. Някои от тези престъпления често посочваме тук – катастрофалното обезлюдяване и всеобщата разруха в страната, старателното разграбване на промишлените и селскостопанските й богатства, колосалните кражби и присвоявания, пълното унищожаване на българската войска, пълното подчиняване на вътрешната и външната политика на България на интересите на чужди държави, включването на България във военни блокове без допитване до народа. Така както Чърчил в началото на Втората световна война, когато нищо не бе ясно още, постави въпроса за наказателната отговорност на подпалвачите на тази война, така сигурно ще е редно и ние още отсега да започнем подготовката за въздаване на справедливо възмездие на тези от българските политици, които във времето на така наречения преход доведоха България до напълно безжизнено състояние.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48129_Aq1j35YYS3g5SyFYX8dd0RkxyT934X.jpg" style="height:377px; width:530px" /></p>
<p><em>Затворнически обяд, Нюрнберг, 1945 г. Така завършва за подсъдимите в Нюрнбергския процес Втората световна война....</em></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48129_d3h0zAuMLvXfY14FuVqgglKMBOdIpW.jpg" /></p>
<p><em>... също така вероятно ще завърши и Втората студена война – оскъдна храна в съдове и с прибори от мек метал, както е и днес в крилото за опасни престъпници в Централния софийски затвор (предложение на автора).</em></p>
<p> </p>
<p>Свързани текстове:</p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/47855-vtorata-studena-vojna-zapochna">http://glasove.com/komentari/47855-vtorata-studena-vojna-zapochna</a></p>
<p>и посочените там свързани текстове</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
