- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 250
- 11
Патетично и приповдигнато донемайкъде в четвъртък бе открито разширението на столичното метро до летището. Никой от властниците не пропусна да се покаже по тоя случай, понеже строителството на това съоръжение се смята за най-важната държавна задача. И с основание – строителството на метрото е единственият проблем в държавата, който, хубаво-лошо, получи някакво разрешение. Повтарям – единственият, няма нито един друг проблем в държавата, който да е разрешен приемливо през последните години. Всеки сам да преценява за себе си дали софийското метро е най-важното в многострадалното ни отечество.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50067_q4FnRqmfDmntIIrpCtufL0jQoKvM10.jpg" style="height:353px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Магистралите, с които ни проглушиха ушите, не са сред решените проблеми в държавата, доколкото няма нито една от тях, която изцяло да е завършена и да е в приличен и безопасен вид – ако сте пътували по „Тракия”, скоро ще се съгласите напълно, част от нея е опасна за пътуване поради дупките и кръпките в асфалта, поради ръждясалата и липсваща мантинела, поради отсъствието на достатъчно указателни табели. Така наречената автомагистрала „Люлин” пък не може да се приеме за самостоятелна, „Люлин” и „Струма” са едно цяло – цяло, което далеч не е завършено, пътните чиновници могат да наслагат собствени имена на всеки пет километра от тоя път, ако искат, но това няма как да промени съществуващото положение.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Та така, метрото си остава единственият проблем в съвременна България, който получава някакво разрешение. И това никак не е случайно, столичното метро е всъщност единствената работа в България, която може да се свърши, като от нея се извлече полза за всички – Борисов с настървение да се бие в гърдите като разлютен орангутан, така нареченият Европейски съюз да тръби, че плаща за „цивилизоването” на България, а софиянци да получат нещо наистина много удобно и модерно.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Отзад напред ще почнем. Макар аз лично да не ползвам метрото, не мога да не установя, че е чудесно удобство за тези, които живеят и работят едновременно в близост до метростанция – бързо е, чисто и поддържано е, евтино е (точно в този ред). В бъдеще ще става все по-претъпкано сутрин и вечер, но така е в цял свят, това неудобство се изтърпява някак – усърдното търкане в често непривлекателни чужди тела е сравнително краткотрайно.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Нека ми е позволено сега да отворя малка скоба с лично наблюдение. Без две съвсем кратки отсечки – до така наречения Бизнес парк и до „Хладилника”, които при това са почти готови, първите два лъча на метрото могат да се смятат за готови, но задръстванията в София не ми изглеждат намалели. По-скоро си мисля, че столичаните, които така и така си пътуват с обществения транспорт, се прехвърлиха от трамваите, тролеите и автобусите на метро, май никой не оставя колата си, за да пътува под земята. Трябваше да споделя това си наблюдение, може и да не съм прав, но наистина не виждам при НДК и на Орлов мост да са намалели задръстванията.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Дотук с хубавото. Невъздържаната (само)рекламна кампания покрай столичното метро отврати всичко живо наоколо. Малоумното твърдение, че метрото се прави с пари на така наречения Европейски съюз (така наречен е, защото включва по-малко от половината континент и това си е чисто географско мегаломанско присвояване) е предназначено, очевидно, единствено за избирателите на сегашното българско правителство, които не се отличават с особена образованост. (Тези люде имат и други особености – вж. по-долу). Вече стана дума (вж. Свързани текстове), че системата за отпускане на пари от Брюксел е хитро измислена – особено малките безгласни държавици са принудени унизително да молят (с така наречените „проекти”) европейските чиновници, за да получат парите, които сами са внесли в общата каса на съюза като членски внос, добавките са всъщност незначителни (по 6 лв. и 66 ст. на всеки българин месечно например) и водещите държави в съюза си ги прибират обратно в десеторен размер сигурно по други канали – чрез съсипване на местното производство и налагането на вносните марки например. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Тази система осигурява също и заплащането на евродейците сред аборигенското население, понеже „проектите” се печелят от „нашите” хора, и това даже нищо не струва на Запада, заплащането е с местни пари. Толкова за изграденото с „европейски средства”.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Стигнахме и до Борисов, който по случай откриването на новото метроразширение се държа така, сякаш лично с копач в ръка е прокопал тунелите и с един само гаечен ключ е сглобил влаковете. Тъй като му бе показано, че предпоследната метростанция в посока на летището е сред нищото, величеството се раздразни. Сега ще добавим също, че и до последната метростанция – при летище „София”, влакчетата ще пътуват празни най-често, понеже самото летище е недонатоварено и дори днес автобус 84 стига пред Терминал 2 най-често с двама-трима пътници.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Как е възможно, ще попитате, действащ министър-председател в уж демократично общество да се държи така безобразно?! И отговорът ще е лесен – защото може да си го позволи. Избирателите на Борисов и на компанията му очевидно обичат да бъдат унижавани, псувани и мачкани – то не беше „лош материал” (Бойко Борисов), то не беше „шибан [т.е. пасивно понесъл коитус] народ [очевидно българският]” (Божидар Димитров), то не бяха заплахи, че който не иска да му се „санира” жилището, ще бъде принуден насилствено (Лиляна Павлова). И всичко това без каквито и да било последствия...</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50067_DIJ3V4VS55kGU5FggZejFJeWWV8jOB.jpg" style="height:277px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Знаменитото пътуване на вдовицата Даниелида на носилка от Морея до Цариград около 867 г. Упоритата столична мълва от това време гласи, че тя поддържа зле прикрити интимни отношения с император Василий І (867</em></strong><strong>–<em>886). Даниелида е сред най-богатите византийци през втората половина на ІХ в. както заради близките си отношения с императора, така и заради изявените си умения в стопанските и финансовите дела, тя е една от основателките на копринарството в Морея; рисунка в Украсения препис на „История” на Йоан Скилица; Национална библиотека на Испания </em>–</strong><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px"> </span><strong><em>Мадрид</em></strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">През цялото Балканско средновековие обичайният начин за придвижване на по-дълги разстояния е или пешком, или като се язди кон. Само за най-богатите византийци разполагаме със сведения в писмените извори, че пътуват понякога в носилки. Пътуването по този начин е изключително бавно, понеже теглото на пътуващия, добавено към теглото на самата носилка, често доближава 200 килограма. Понеже вдовицата Даниелида според запазеното изображение у Йоан Скилица не изглежда да е тежала твърде много, то може да се предположи, че носачите са били изчислявани така, че да носят около 20 кг, тегло, което е напълно по силите на воин например – дори лекото военно снаряжение тежи даже повече. </span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Въпреки това няма съмнение, че скоростта на такова пътуване едва ли надвишава 5 км/час при най-благоприятни условия. Като се добавят и абсолютно наложителните почивки за отмора и за смяна на носачите, се получава среден дневен преход, който едва ли надхвърля 30 км, т.е. по-бавно даже от пешеходец и почти два пъти по-бавно от дневния преход на конник.</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">(следва)</span></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Свързани текстове:</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><a href="http://glasove.com/komentari/36820-za-edni-jalki-666-leva-na-kalpak">http://glasove.com/komentari/36820-za-edni-jalki-666-leva-na-kalpak</a></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">(За едни жалки 6, 66 лева на калпак)</span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
