![Медиана: При избори днес – ГЕРБ – 23,3%, БСП – 18,7%, ДПС – 8,9%, ПФ – 5,0%, "Атака" – 4,3%](https://glasove.com/media/default/400x300.jpg?_=1644538743 "Медиана: При избори днес – ГЕРБ – 23,3%, БСП – 18,7%, ДПС – 8,9%, ПФ – 5,0%, "Атака" – 4,3%")
- 10 Sep 2020
- 69
- 10
Ако парламентарните изборите бяха в настоящия момент, за ГЕРБ биха гласували 23.3%, за БСП – 18.7%, за ДПС – 8.9%, за Патриотичния фронт – 5.0%, за "Атака" – 4.3%, за Реформаторския блок – 4.0%, за АБВ – 2.8%.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52727_UnAg1LyuqQAUzBMogm4oTJ7k3ZpbK7.jpg" style="height:337px; width:434px" /></p>
<p> </p>
<p>30.7% не биха гласували, а 1% ще гласуват за друга партия. Под 1% събират формациите на Светльо Витков, на Татяна Дончева и България без цензура.</p>
<p>Това са резултатите от изследването на Агенция "Медиана" на обществените и политическите нагласи. Изследването е национално представително, проведено е с 1004 пълнолетни граждани в периода 12 – 15 юни 2015 г.</p>
<p>Основните изводи от изследването са, че двете основни противостоящи си политически формации (ГЕРБ и БСП) не бележат значим ръст или срив на потенциални избиратели. Двете партии се намират на приблизителна дистанция от 5%, като в последното тримесечие и двете леко са увеличили избирателите си.</p>
<p>Отношението към кабинета на Бойко Борисов продължава да е силно скептично. Половината от избирателите са по-скоро разочаровани от него срещу 25%, които смятат, че то вдъхва доверие. В основата на този скептицизъм е усещането, че нищо няма да се промени към по-добро, а е възможно и влошаване. Средната оценка (по шестобалната система) на управлението досега леко се покачва до "Среден" 3.42, но продължава да бъде ниска ( 3.32 през март).</p>
<p>Този скептицизъм се пренася и върху основния аргумент на управляващите – "Реформи". Едва 22% от хората смятат, че възможните реформи - в правосъдието, пенсионна, здравна, в енергетиката, ще доведат до позитивни промени за хората. Близо 60% са на мнение, че реформите ще бъдат или във вреда на хората или просто нищо няма да променят.</p>
<p>Този скептицизъм и дори негативизъм по отношение на "Реформи" дава своето отражение и върху потенциала на "Реформаторски блок". Те продължават да са след Патриотичен фронт и Атака като изборен потенциал.</p>
<p>Външната политика на страната продължава да е обект на сериозни критики от страна на избирателите. Две трети от тях (66%) я определят като "подчиняване на страната на чужди икономически и политически интереси".</p>
<p>Очакванията, че възможен референдум - заедно с местните избори, ще повиши чувствително изборната активност, не намират потвърждение. Една четвърт (24%) дори не са чували за референдум, а 57% не знаят за какво ще бъде той. На практика, към момента референдумът е безразличен за близо половината от избирателите. Логично и заявеното желание да се участва в него е значително по-ниско от това на местните избори, показва изследването на "Медиана".</p>
<p>Очертава се по-скоро обратната зависимост между местни избори и референдум. Не референдумът ще повиши избирателната активност на местните избори, а референдумът е възможно да се проведе именно благодарение на местните избори. Ако подобен референдум се проведе, резултатите от него, вероятно ще са твърде противоречиви, което ще даде широко поле за политически спекулации.</p>
<p>Засега най вероятният резултат ще е: "За" част от депутатите да се избират мажоритарно; "Против" задължителното гласуване"; Липса на категоричност по въпроса за електронното дистанционно гласуване. Както вече беше казано, темите на референдума засега са вън от вниманието и интереса на голяма част от избирателите. Съответно те са и много далече от възможността да направят информиран избор. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
