Камо грядеши, Гърция?

<h3>&nbsp;</h3> <h3><span style="font-size:13px">Бе направено наистина всичко в най-добрите пропагандни традиции на &bdquo;моркова и тоягата&rdquo;. Щедрите обещания за нови преговори, отстъпки и светкавични допълнителни заеми от председателя на Европейския парламент Мартин Шулц и от италианския министър-председател Матео Ренци например течаха като пролетна река през целия днешен ден в опит да наклонят везните на гръцкото допитване.</span></h3> <p>В същото време картините на бъдещото гръцко благоденствие под похлупака на Запада се редяха неизменно със заплахи за апокалиптични картини при гръцки отказ от подчинение &ndash; не се погнусиха (&bdquo;Франс Прес&rdquo;) да използват човешкото страдание във всичките му форми в случката със 77-годишния солунски пенсионер например, който вчера не можа да изтегли мизерните 120 евро от пенсията на жена си и загуби самообладание. Твърдяха, че се е разридал на улицата, но като знаем уменията на западната пропаганда, скоро може да се окаже, че всичко е било на обратно всъщност. Не бива да виним Запада, през последните 30-ина години той така си беше свикнал, да не би някой да се съпротивляваше на ограбването на България?!</p> <p>Трябва да си признаем в края на краищата, че гръцките събития ни занимават не толкова заради съдбата, която очаква южните ни съседи, нито заради бързия достъп до Бяло море в почивните дни, а заради нашето бъдеще, заради възможността да го предвидим и да избегнем грешките на другите. Историческото развитие на околните народи трябва да следим внимателно, за да се опазим от техните исторически грешки.</p> <p>Лесно е да се каже, но поне през последния четвърт век у нас не може да се забележи някой да се е загрижил за исторически наблюдения, освен ако не са поръчкови и не се заплащат по най-високата тарифа. Напротив, де що имаше възможности за исторически обусловени грешки, то те бяха направени със завидно постоянство от политическата ни класа. Ще ми се да можех да кажа, че от тук насетне ще е различно, но не разполагам дори с най-незначителния повод за това. Освен справянето с имигрантската опасност през миналата година може би, но пък това бе по-скоро заслуга на поголовната ни бедност, а не толкова на умело управление.</p> <p>Гърция обаче наистина трябва да се следи много внимателно, понеже България върви по нейните стъпки в ЕС. Макар да се наблюдава и една разлика, нещо на обратно &ndash; ако &bdquo;доенето&rdquo; на Гърция не е приключило, понеже гърците се съпротивляват яростно на опитите да им бъде причинено това, то в България първото тотално ограбване мина отдавна &ndash; с активното съдействие и даже по инициативата на съвкупната ни политическа класа, но и без &bdquo;пушка да гръмне&rdquo; от кроткото ни народонаселение, което не се възпротиви никак на това ограбване и предпочете да се спасява поеднично. Миналата неделя заподозрях също, че след като с лекота ни надянаха нов жертвен венец за 8 млрд. евро, то именно България е нарочена за нова финансова жертва след Гърция. Защото се оказва, че поне в ограбването България е доста напред. За разлика от нас Гърция показа днес, че май ще успее да изплува. За нас &ndash; жалко.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53399_3NSN97gtAxbn78F0LmV86wepBDvFfA.jpg" style="height:808px; width:545px" /></p> <p><strong><em>За да се възроди, Гърция ще трябва да се върне към зората на своята независимост, като същевременно изостави безгръбначното си преклонение към Запада от това време. Тронът на гръцкия крал Отон (1832</em></strong>&ndash;<strong><em>1862), който се пази и до самия край на гръцката монархия (1974 г.), е използван тук като символ на гръцката независимост &ndash; малко килната и нестабилна днес, но подлежаща на поправка; Национален исторически музей </em></strong>&ndash; <strong><em>Атина*</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Въпреки все още не съвсем сигурните резултати от днешния референдум, изглежда, вече е време за следващото действие в тая протяжна дългова драма и то трябва да бъде озаглавено &bdquo;Камо грядеши<strong>**</strong>, Гърция?&rdquo;. Очевидно е, поне за тези, които поназнайват за историческия път на страната през последните почти два века &ndash; след освобождението й от турско робство, че южната ни съседка ще трябва да се върне към националните си идеали от зората на своята независимост, но без да допуска грешките от това време &ndash; пълното доверие в западната благосклонност към Гърция днес би изглеждало като наивност.</p> <p>Страхът да не бъде загубена Гърция днес доведе Запада до едва сдържана истерия. Вярно, че всички бяха наясно, че става дума за блъфиране и от двете страни, но пък кой знае. Защото, изпаднала изпод западния похлупак, Гърция непременно би търсила други покровители; такъв е съвременният свят. И тя наистина ги потърси по една или друга причина; вече е уговорено присъствието на гръцка делегация на срещата на най-високо равнище на БРИКС в Уфа следващата седмица, а там, както е известно, ще се обсъжда най-вече създаването на банката на БРИКС. И щом ще се говори за пари, Гърция успя да си издейства покана. Кой знае дали не трябва да се чакат съдбовни новини следващия петък.</p> <p>Ще се наложи още едно припомняне от близката балканска история. Бунтовете на балканските народи срещу диктата на великите сили не е никаква новост: днес е гръцката революция срещу световния (икономически) ред; през 1999 г. малка Сърбия се изправи срещу всички, за да брани в неравна битка единството си; в края на Първата световна война Турция възропта срещу диктата на Севърския мирен договор (10 август 1920 г.), с който останките от старата Османска империя трябваше да бъдат разчленени и след точно двугодишна епична битка се роди съвременна Турция; през 1885 г. България извоюва своето Съединение напук на волята на великите сили. Проблемът е само, че бунтовете на балканските народи са изолирани, несъгласувани с останалите на полуострова поради царящото всеобщо недоверие по нашите земи, хаотични.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53399_JrJletjshHNzXhTDHVmJA5j4p64B4r.jpg" style="height:921px; width:545px" /></p> <p><strong><em>Паметник на последния византийски цариградски император Константин ХІ Драгаш (6 януари 1449 &ndash; 29 май 1953), българин по майка &ndash; дъщерята на велбъждския деспот Константин Деянов (Драгаш) и грък по баща &ndash; император Мануил ІІ Палеолог (1391&ndash;1425), но с допълнително 1/16 пак българска кръв от прабаба му по бащина линия Ирина Асенина, внучка на българския цар Иван Мицо Асен (1279&ndash;1280); срещу Съборната църква в Атина</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Не бедността и безпаричието е най-страшното в бъдещето на гърците, у всеки народ е заложен праг на издръжливост към несгодите; нашият например е много висок. В гладните години на Втората световна война в Гърция оцеляват със скордаля, което е накиснат във вода обичайно стар хляб, после изцеден с две ръце и примесен с каквото има &ndash; някаква мазнина, оцет, сол, чесън, получава се като сух вариант на нашенската попара, с която се захранват малките деца до средата на миналия век, а и по-сетне понякога. Днес много гърци си припомнят тези военновременни храни, ако се наложи, сигурно могат така да изкарат години.</p> <p>Но не всички, главната опасност за Гърция е възстановяването на емиграцията в размерите от 80-те години на миналия век, това наистина би обезсмислило всички напъни и усилия през последните 60 години. Нека припомним пак, че основната част от натрупания гръцки публичен дълг е заеман, за да се повиши благосъстоянието, което пък е трябвало да спре катастрофалното обезлюдяване на страната. Ако отново започне масова гръцка емиграция, то тези 60 години от гръцката история трябва да се зачеркнат. Цената е твърде висока.</p> <p>Единственият разумен път, твърдя го за кой ли път, за всички балкански народи е отърсването им от идеите за покровителство, запрятане на ръкавите и упование на собствените сили. Обединените Балкани биха били мощен противовес на всякаква чужда намеса. Последният цариградски император &ndash; същинският балканец Константин ХІ Драгаш, едновременно по кръв и българин, и грък, се появява твърде късно в средновековната балканска история, та поради това е такъв злощастен и историческият резултат. Исторически непримирими врагове като Франция и Германия успяха да се сдушат в името на общите си днешни интереси, защо ние на Балканите да не го можем?! Единствено решимост ни липсва.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53399_3hCNJXdNnkifukFp1J2FIzujNZcYnr.jpg" style="height:727px; width:545px" /></p> <p><strong><em>Гвардейци със строева крачка покрай оградата на Националната градина, съпровождани от улично псе със същата бодра стъпка. В Атина уличните кучета са на издръжка на общината, която заделя за храната им над 600 хил. евро годишно &ndash; наистина някои разходи днес изглеждат недопустимо разточителство. По правителствената ул. &bdquo;Ироду Атику&rdquo;, където се намират седалищата на гръцкия министър-председател и на президента на Гърция, сградата, в която се провеждат заседанията на правителството, и служебните жилища на най-висшите гръцки чиновници.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Трябва да ни е станало ясно, че въпреки яростната антигръцка пропаганда на водещите западни средства за масово осведомяване гърците избраха своя път, те отново казаха &bdquo;не&rdquo;, както и на 28 октомври 1940 г. Тогава, въпреки опасностите от следването на независима политика, гърците отказват в масови демонстрации да изпълнят немско-италианския ултиматум войски на Оста да навлязат в Гърция &bdquo;по военностратегически съображения&rdquo;. Наскоро големият столичен булевард &bdquo;Патисион&rdquo; бе преименуван на &bdquo;28 октомври&rdquo;. След не много време някоя също толкова централна атинска улица със сигурност ще бъде прекръстена на &bdquo;5 юли&rdquo;; в това не бива да се съмнява никой. Второто историческо гръцко &bdquo;не&rdquo; също ще се помни.</p> <p>________</p> <p>&nbsp;</p> <p>* Съставното изображение и снимките са на автора.</p> <p>** Камо грядеши (стрб. &bdquo;Накъде отиваш&rdquo;) &ndash; обръщение на ап. Петър към Исус Христос в старобългарски превод (Евангелие от Йоан, 13:36).</p> <p>&nbsp;</p> <p>Свързани текстове:</p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/53140-izdoqvaneto-na-gyrciq">http://glasove.com/komentari/53140-izdoqvaneto-na-gyrciq</a></p> <p>(Издояването на Гърция)</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>