Как парламентът контролира прилагането на СРС?

<p>След като в сряда съобщихме, че според източници на сайта ГЛАСОВЕ директорът на Агенция &bdquo;Митници&ldquo; Ваньо Танов е бил подслушван по искане на областната дирекция на МВР в Русе, а разрешението за това е дошло от Окръжния съд в града, в четвъртък се опитахме да разберем дали в Русенската окръжна прокуратура е постъпило искането за прилагане на СРС&nbsp; по отношение на шефа на митниците. Говорителят на окръжната прокуратура в Русе Валя Личева ни уведоми, че не може да даде такава информация, защото тя е класифицирана. По-късно в четвъртък вечерта за ГЛАСОВЕ друг независим източник от Русе потвърди, че разрешението за подслушването на Танов е дадено от окръжния съд в града.</p> <p>Междувременно по време на дискусията &ldquo;Подслушването &ndash; начин на употреба&rdquo; в четвъртък Татяна Дончева предположи, че е имало две паралелни разработки срещу Танов в ДАНС и в МВР, което е незаконно, като едната най-вероятно е била заведена срещу неизвестен извършител, а другата е била информационно дело, към което са прилагани СРС в разрез с нормативните разпоредби. Дончева направи аналогия с разработката на ДАНС &bdquo;Галерия&rdquo;, допълвайки, че когато е налице разработка срещу неизвестен извършител, проверката в регистъра се прави доста трудно.</p> <p>Рано или късно парламентарната подкомисия за контрол на СРС ще излезе с някакво публично становище.</p> <p><strong>Въпросът е доколко то ще е надеждно. Защо?</strong></p> <p>Подкомисията трябва да осъществява парламентарен контрол върху разрешаването, прилагането и използването на СРС, върху тяхното съхраняване и унищожаване, както и върху защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното им използване. Правомощията й включват да изисква информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 от Закона за СРС, които са следните: ГД БОП, Главна дирекция "Криминална полиция", "Охранителна полиция", "Гранична полиция", дирекция "Вътрешна сигурност", областните дирекции на МВР, Специализирана дирекция "Оперативни технически операции", Специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие на МВР, Специализирана дирекция "Технически операции" на ДАНС, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС", службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната,&nbsp; Националната разузнавателна служба, Прокуратурата, Апелативните съдилища, Софийският градски съд и окръжните съдилища, окръжни военни съдилища. Подкомисията има право да проверява как тези органи и структури водят регистрите за дейността си по ЗСРС, как съхраняват исканията, разрешенията и разпорежданията по прилагането на СРС, как се съхранява и унищожава придобитата чрез СРС информация. Записано е още, че депутатите от подкомисията имат право на достъп до помещенията, в които се съхранява документацията във връзка с използването на СРС, както и до помещенията, където се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация. Те могат да правят предложения за подобряване на процедурите по прилагането на СРС и съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация. Когато получат данни за неправомерно използване на СРС и на придобитата чрез тях информация, сезират прокуратурата и ръководителите на изброените по-горе органи и структури.<br />Парламентарната подкомисия беше избрана на 22 декември 2009 г., след като в парламента ГЕРБ с гласовете на СК и &ldquo;Атака&rdquo; гласува закриването на създадения от 40-ото НС независим орган, наречен Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. В състава на подкомисията влязоха петима членове: Явор Нотев (&ldquo;Атака&rdquo;), Веселин Методиев (Синя коалиция), Димитър Лазаров (ГЕРБ), Михаил Миков (Коалиция за България), Христо Бисеров (ДПС). На 11 февруари 2010 г. бяха приети вътрешните правила за реда и работата на подкомисията.</p> <p>Председателството се сменя на ротационен принцип. Заседанията (редовни и извънредни) са закрити и следва да се провеждат всяка седмица. Тъй като работата на подкомисията не е публична, на нейния сайт има единствено информация за датите на заседанията и дневния им ред. Липсват други документи, стенограми и становища.</p> <p>Подкомисията се подпомага от експертен състав от 15 служители на длъжности "държавен експерт", "главен експертен сътрудник" и "главен специалист". Те се назначават на паритетен принцип от политическите партии.</p> <p>Дали е попълнен съставът на експертната група, няма информация.</p> <p>До момента подкомисията не е изпълнявала своите вътрешни правила да провежда всяка седмица редовни заседания. От март до момента тя е заседавала 16 пъти. Изслушани са главният прокурор, председателят на ДАНС, представител на ВСС, директорът на ГДБОП по теми, свързани с контрола на прилагането на СРС. Обсъждани са графици за извършване на проверки от подкомисията и информацията от тях, структурата на годишния й доклад, изменения на заповедта и специалната инструкция за организация на дейността на нейните членове и експертен състав и др. След като подкомисията получи и правомощия по отношение на контрола във връзка с прилагането на новите разпоредби на Закона за електронните съобщения, тя е провела и обсъждане с представители от трите мобилни оператора за процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до трафични данни, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.</p> <p>С други думи, досега за обществеността остава неясно какво точно е работила подкомисията за контрол на СРС, какви проверки е осъществила, какви са резултатите от тези проверки и т.н. Има един изготвен доклад, приет от НС през юни 2010 г., но той не е публикуван никъде. В публичното пространство единствено бяха изнесени данни, че за 2009 г. исканията за прилагане на СРС са били 10&nbsp;019, те са приложени спрямо 3462 граждани и са послужили за изработване на 1234 веществени доказателствени средства.</p> <p>По прогнози на експерти СРС-тата през 2010 г. ще се окажат двойно повече в сравнение с 2009 г. Преди дни градският прокурор на София Николай Кокинов съобщи, че през 2010 г. СГП е поискала 2214 пъти прилагане на СРС, като само по 507 от тях са изготвени доказателствени средства. Според главния прокурор на фона на огромния обем използвани СРС-та ефективността от тях продължава да е ниска. Ясно е, че прилагането на СРС не се прави само когато няма друг начин за набавяне на доказателства за подготовката или извършването на тежко престъпление, както е по закон. Вътрешният заместник-министър Веселин Вучков беше написал в свой анализ, че СРС-ата демобилизират разследващите органи, че това е най-мързеливият начин за събиране на доказателства. Оказва се, че е и най-неефективният &ndash; дали заради изтичането на информация към лицата, които се следят и подслушват, или поради неправилната ориентация на разследващите кого точно да следят и подслушват, това е факт.</p> <p>По-тревожното обаче е, че никой гражданин не е застрахован от това спрямо него да бъдат приложени СРС &ndash; формално законно, т.е. с разрешение на съответния съд, но по някакви изфабрикувани от МВР, ДАНС или прокуратурата мотиви, които не са доказани с реални факти. Затова ще се върна на парламентарния контрол, който трябва да се осъществява от постоянната подкомисия в НС и чрез който трябва да бъдат защитени правата и свободите ни.</p> <p>Според председателя на Българската асоциация на частните детективи Марин Маринов последните промени в ЗСРС са отворили &bdquo;широка врата&rdquo; за масовото подслушване и много хора се разработват без разрешение от съда.</p> <p>Неотдавна при поредното &bdquo;претопляне&rdquo; на скандала със срещата на бившия вътрешен министър Румен Петков с т.нар. братя Галеви отново се повдигнаха въпроси, като например възможно ли е да се заличат следите от използване на СРС, възможно ли е информацията от СРС да се съхранява и без да е образувано досъдебно производство, за да бъде използвана не по законовото си предназначение, или може ли тази информация да бъде унищожена или скрита, ако не се хареса на някой с власт. Тези въпроси са актуални и сега. И именно парламентарната подкомисия би следвало да упражнява контрол и да даде техните отговори.</p> <p>Във връзка с подслушването на лекарите в горнооряховската болница председателят на подкомисията Явор Нотев съобщи преди седмица следното: &bdquo;Въпреки напрегнатата програма на парламента членовете на комисията успяхме да направим едно неформално събиране и решихме да изпратим запитване. Изпратеното писмо до МВР и прокуратурата получи своя отговор точно преди коледните празници. С него питахме дали получените СРС-та са получени по законен път, дадено ли е разрешение за тях и дали тази информация е декласифицирана. Ние получихме много ясен отговор, че тази информация е получена по законен начин в рамките на досъдебно производство и тя е декласифицирана&rdquo;. Попитали и &bdquo;с какъв предмет е това наказателно производство&rdquo;, за да разберат дали това СРС е разпоредено не само законосъобразно, но и целесъобразно. До момента от подкомисията не са оповестени официално други данни от проверката им по случая в Горна Оряховица.</p> <p>Много показателно по отношение на проверките, които има право да извършва подкомисията, е друго изказване на Нотев пред в. &bdquo;Сега&rdquo; от декември. Той признава, че експертите от подкомисията имат проблеми, когато проверяват ведомствата, използващи по закон СРС. &bdquo;За да се провери как работи дадено ведомство със СРС, трябва да се иска разрешение от висшестоящия му началник &ndash; шеф на ДАНС, вътрешен министър, гл. прокурор и др.&rdquo; Така отпадала възможността проверки да се правят внезапно и членовете и експертите на подкомисията не можели да получат реална информация колко СРС са поръчани, с какви мотиви са приложени и дали са унищожени в законовия срок. И тук идва най-важното изречение на Нотев, цитирано във в. &bdquo;Сега&rdquo;. Той обяснил, че обмислят експертите &bdquo;да получат пряк достъп до ведомствата&rdquo;.</p> <p>Отново в интервю от 7 януари Нотев потвърждава, че няма как да правят внезапни проверки, защото досега комисията е работила без установена практика и структура, а експертният й екип нямал нужния опит.</p> <p>&bdquo;Материята, която е обект на проверка, е с поверителен характер. Трудно можем да си представим, че полицейските управления по места ще отворят широко вратите за подобна проверка, без да имат благословията на централното ръководство от София. Сега уведомяваме вътрешния министър, главния прокурор и шефа на ДАНС, че предстоят такива проверки. Стараем се тези срокове от предупреждението до самата проверка да бъдат максимално скъсени, но те не са дотолкова скъсени, че да направим невъзможно едно телефонно обаждане, за да се подготвят проверяваните структури&rdquo;.</p> <p><strong>Какво става ясно от казаното дотук?</strong></p> <p>Става ясно, че членовете на парламентарната подкомисия правят график за проверки в изпълнение на закона, уведомяват съответните шефове на ведомства, използващи СРС, за този график и после изпращат своите експерти да извършат проверките. Но след като Нотев пояснява, че се обмисля експертите да получат пряк достъп до ведомствата, изобщо не е ясно дали те лично работят с деловодните книги и регистрите, или се доверяват само на някакви справки, които им предоставят длъжностни лица от ведомствата. Може би именно в това се състои предварителната подготовка на &bdquo;проверяваните структури&rdquo;.</p> <p><strong>Какви изводи могат да се направят?</strong></p> <p>Парламентарната подкомисия за контрол на СРС до момента работи непрозрачно и по никакъв начин не информира гражданите за резултатите от дейността си. Няма публични анализи и оценки как се прилагат СРС, няма публични заключения от извършени проверки. Не е ясно как подкомисията защитава правата на гражданите от неправомерно използване на СРС спрямо тях, което влиза в нейните задължения.</p>