- Автор: Гласове
- 14 Май 2026
- 2536
- 13
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Истинска политика срещу инфлацията? Може, но ще заболи дори повече
Не му е лесно на новото правителство. Иска да постигне резултати, но не желае да лансира непопулярни мерки. Това е като да искаш омлет, но да не ти се чупят яйца. Доскоро това беше невъзможно. Сега може и да има веган версия на омлета, но не е същото.
Още от същото са антиинфлационните мерки на кабинета „Радев“. Идват със закъснение и вече са доказали, че не работят. Сега ще са още по-трудни за прилагане, защото в последните два месеца към ситуацията с галопиращата инфлация на цените, движена изцяло от вътрешни фактори, вече се прибави и външният шок на поскъпналите горива. Това също ще удари бизнеса, но по различен начин. Едни компании имат едни договори за превоз на продукцията си, други – по-неизгодни, а трети, които са най-малко, може да са намерили и по-изгодни условия. Ценообразуването на транспортните услуги зависи от това дали клиентът е редовен, или се обръща към логистичната компания за първи път. Ако става дума за цял камион за един клиент, е едно. Ако става дума за няколко клиенти, това ще означава повече спирки за товарене и повече спирания за разтоварване.
Това е съвсем малка част от спецификите, които ще се отразят по съвсем различен начин на фирмите и затова законодателни инициативи, които задават правила, поставящи всички бизнеси под общ знаменател, ще създадат преди всичко хаос.
Истинската антиинфлационна политика отдавна е известна, но тя включва мерки, които ще засегнат обществото и ще свият популярността на кабинета. Това е увеличаване на ДДС. То ще повиши цената на всички стоки и ще ускори инфлацията. Бюджетът ще спечели най-много, защото същото потребление ще се обложи още повече, а е възможно и по линия на закръглянето крайните цени да се повишат повече, отколкото самият допълнителен данък би наложил.
Увеличаване на преките данъци също ще бръкне в джоба на икономически активните. И понеже никой не желае да посяга на плоския данък – било то с въвеждане на прогресия, или с повишаване на ставката му, по-вероятно е да се посегне на осигуровките. Това също ще свие бюджетния дефицит. И за да не удари бизнес средата, може да се промени отношението, в което работодатели и служители си поделят осигуровките. Вместо 60:40, да стане 40:60. Така пак работещият ще плаща повече, а за бизнеса вноската може да остане както преди.
Всичко това ще увеличи приходите в бюджета. Ще намали напрежението върху пенсионната система. Големият проблем е, че ще намали покупателната способност на българите и те ще обеднеят в сравнителен план. В момента се води разговор каква част от българите наистина страдат от инфлацията и каква само се оплакват, защото е модерно. Понеже заплатите им са нараснали повече, отколкото цените, но предпочитат да се фокусират само върху едната страна на монетата. Ако се проведе истинска антиинфлационна политика, най-после всички ще пострадат. Тогава може да видим свиване на потреблението и забавяне на поскъпването на живота.
Такава политика е опасна и несправедлива. Опасна е, защото може да свие потреблението, а то е сред последните фактори, които движат икономиката, и в крайна сметка не само да ограничи инфлацията, но да забави икономическия растеж. Или дори да предизвика верижна реакция от процеси като ръст на безработицата, рецесия, скок на необслужваните заеми и така, докато не се признае следващият проблем и да се потърсят решения за него. И ще видим как клин клин избива, но последният винаги остава. Несправедливостта на мярката произтича от реалното замогване на част от обществото. То ще понесе антикризисната политика, без да усети нищо. Мнозинството обаче ще обеднее в допълнение към факта, че в последната година инфлацията вече изяде голяма част от увеличението на доходите.
Накрая ще излезе, че Ганя, или Мунчо, както един пенсиониран банкер нарича необразованата нископлатена част от средната класа, ще бъде шамаросан два пъти в рамките на година заради приемането на еврото.
Най-забавното е, че за такъв тип антиинфлационни мерки днес се обявяват хора, които преди една година обясняваха, че няма да има инфлация. Те се крият зад войната в Близкия изток и твърдят, че ако не беше тя, проблеми нямаше да има. Вглеждане в отчетите за изпълнение на бюджета и събираемостта на косвените данъци показва, че потреблението се запазва, но скачат цените. Скачат в пъти повече от официалната инфлация и скачат преди войната на САЩ и Израел срещу Иран да започне.
Вече 36 години в България се върти темата дали сътрудниците на някогашната Държавна сигурност не трябва да се отстранят от политическия живот. Никой обаче не обръща внимание кои политици съсипват икономиката, кои говорещи глави по телевизорите формират обществено мнение, което да приветства грешните стопански политики. Затова същите хора, които обясняваха колко полезно ще е приемането на еврото, днес отново са на първа линия и призовават за антиинфлационна политика, която за пореден път в рамките на месеци ще засегне най-уязвимите групи от обществото.
Съществува и трети път, но той по-скоро ще реши проблема във времето, а не сега. Правителството трябва най-много да се притеснява от есента и последиците върху икономиката и обществото, когато лятото си отиде, ако войната в Близкия изток не е приключила. Провалът на земеделския сезон застрашава държавата от ново допълнително поскъпване на хранителните стоки и на отоплението. Мерките, които правителството отсега трябва да започне да взима, са за недопускане на ценови шок в отоплението и храните наесен. Има толкова много да се направи в сферата на земеделието и енергетиката. То не попада в списъка с антиинфлационни политики, а са си чисто пазарни реформи и секторни политики по насърчаване на предлагането.
Новото правителство само наследи проблемите. Не ги е създало, за да ги остави на следващите. Но ако желае да се запомни като кабинет, който намира решения, съвсем скоро ще трябва да докаже, че е на висотата на своята претенциозност.
