Източна Европа не бива да изпуска своя ООН момент

 

Миодраг Влахович е външен министър на Черна гора (2004-2006) и първият черногорски посланик в САЩ. В момента е лидер на партията "Черногорски демократичен съюз".

 

 

Референдумът за Брекзит разклати сериозно основите на Евросъюза и обърка плановете на европейските политици като цяло. Това сеизмично събитие ще хвърли сянка върху всички политически прцеси в Европа както в близко бъдеще, така и в следващите години, през които европейските лидери ще укрепват перспективите, а и самата представа за ЕС.

 

Това е разбираемо, но Европа рискува да пренебрегне международните си отговорности по време на тази изключително важна година, когато се провежда изборът за следващ генерален секретар на ООН. Този пост е ключов в международен план и изисква вниманието на Европа въпреки затрудненията в дневния й ред след Брекзит. 

 

Правителствата от Източна Европа - единствения  регион, който никога досега не е имал генерален секретар на ООН, излязоха с общо 8 номинации за поста, включително Игор Лукшич, бивш премиер и бивш външен министър на родната ми Черна гора. 

 

След серията публични изслушвания на кандидатите през април, при които те изложиха платформите си, в момента са в ход кампаниите им за осигуряване на подкрепа от държавите - членки на Съвета за сигурност на ООН. Първата “цедка” на селекцията в Съвета за сигурност ще отсее най-сериозните кандидати в края на юли. 

 

Като черногорец съм горд, наблюдавайки как Игор Лукшич представя родината ни с позитивната си визия за ООН. Игор води много интересна кампания и е изключително активен в презентирането на идеите и вижданията си на съответните международни и дипломатически нива. За нашата страна би било изключително постижение да спечелим позицията генерален секретар на ООН. Но дори това да не се случи, самият факт, че Черна гора излъчи сериозен претендент, е много важен за нас като млада държава, станала член на ООН преди 10 години (2006). 

 

Наред с всички останали критерии, на които държат членовете на ООН, налице е и силен международен натиск да бъде избрана за първи път жена начело на организацията. Този елемент от цялостния изборен пъзел не бива да се игнорира. Глобалната тенденция в този аспект ще изиграе своето влияние в световната организация. 

 

Именно затова и аз се нареждам сред ония, които вярват, че българският официален кандидат Ирина Бокова, в момента глава на ЮНЕСКО и бивш и.д. външен министър на България, би била вероятно най-добрият шанс за Източна Европа като цяло да спечели висшия пост в ООН. 

 

Тя има солиден опит и силни позиции и в ООН, и в дипломацията. Бе избирана на два пъти за генерален секретар на ЮНЕСКО - заради общото доверие към нея и заради отличните й работни контакти с практически всички страни - членки на ООН. 

 

Освен това тя успешно реорганизира ръководената от нея ЮНЕСКО, сблъсквайки се с тежки бюджетни рестрикции. Всички тези важни елементи би трябвало да бъдат отчетени. 

 

Като при всеки избор и около този се водят задкулисни преговори. Най-любопитна е ситуацията около българката Кристалина Георгиева, еврокомисар за бюджета и човешките ресурси. Г-жа Георгиева не успя да спечели подкрепа в родината си като кандидат за ООН, но продължава да опитва да подсигури номинацията си от трета страна - а именно от Унгария или Албания. 

 

Очевидно е, че действията на Кристалина Георгиева са насочени не само срещу интересите на собствената й страна, но и срещу ключовия интерес на цяла Източна Европа като цяло. Общата източноевропейска кандидатура изглежда много по-малко вероятна, ако държавите от региона, вместо да хармонизират вижданията си, са разделени, да не говорим пък, ако са номинирани от други, извън собствените си държави. Конфузът и потенциалът за спорове в такъв случай едва ли биха могли да се отминат с лека ръка. И точно такова не бива да е поведението на един висш член на Европейската комисия, особено пък във времената след Брекзит. 

 

Миналата седмица албанското външно министерство анонсира, че правителство му няма да номинира Георгиева за ООН. Една подобна номинация очевидно би създала сериозен дипломатически проблем. И няма да е никаква изненада, ако и Унгария направи същото като Албания. 

 

Погледите на света са насочени към Източна Европа в позитивно очакване. И това не бива да се променя. Ние като регион трябва да действаме умно и да видим ползите от тази дипломатическа надпревара, които са за доброто на всички ни. Трябва да намерим начин да подкрепим заедно най-силния кандидат. Ако се върнем към политическите стереотипи на неразбирателство, противопоставяне и конфликти, ще изпаднем в изолация и ще пропуснем шанса си за високо място на световната сцена. 

 

Това би било точно обратното на интелигентно и би подложило на риск историческата възможност за международно лидерство, подарявайки я на някой латиноамерикански претендент например. Други държави, членки на ООН, вече съзряха възможната пробойна и побързаха да се намесят, лансирайки кандидати от Аржентина, Нова Зеландия, Португалия и може би дори Коста Рика и Мексико. Настоящият шанс ще е единственият за Източна Европа да има генерален секретар на ООН през идните години.

 

Двата мандата на поста са неписано правило. Ние можем да направим позитивно впечатление на света, подкрепяйки съответния силен кандидат с най-добрите шансове да води ООН. Източна Европа разполага с тази личност - трябва ни само да се обединим и да разберем необходимостта от преодоляване на различията в името на най-доброто за региона като цяло. След 21 юли (когато е т.нар. straw poll, “теглене на сламки” - селективната процедура в Съвета за сигурност за отсяване на по-тесен кръг кандидати) има нужда да се прегрупираме като регион и да идентифицираме съвместната си бъдеща стратегия. 70 г. след създаването на ООН и 25 г. след падането на Берлинската стена би било знаменателно историческо постижение за Източна Европа да излъчи своя първи генерален секретар на ООН. А ако имаме удоволствието да се обърнем към избраника с “Госпожо генерален секретар” - още по-добре! 

 

Източник: http://www.balkaninsight.com/en/article/eastern-europe-must-grasp-its-un-moment-07-05-2016