Икономиките не могат вечно да растат

<p>Вземете например редките изкопаеми &ndash; минерали и оксиди, които са жизненоважни за производството на редица технологии. Когато Китай неотдавна престана да ги изнася, внезапният недостиг застраши широк спектър от отрасли. Повечето коментатори бяха убедени, че кризата в предлагането ще бъде облекчена с отварянето на нови (или замразени) мини за редки елементи. Този оптимизъм пренебрегва фундаменталната физическа реалност. С изчерпването на най-качествените рудни залежи, добиващите ги се прехвърлят към залежите с по-ниска концентрация в по-трудни естествени условия. Тези мини водят до повече замърсяване и изискват по-големи количества енергия. С други думи разкриването на нови находища на редки елементи извън Китай ще доведе до зашеметяващи екологични последици.</p> <p>Или пък вземете за пример петрола, който доставя около 40% от търгуваната в света и над 95% от използваната в транспорта енергия. На петролните компании им се налага да работят все повече и повече за всеки нов барел от суровината. Количеството енергия, която те получават спрямо всяка единица, инвестирана в добива енергия, е намаляло от 100:1 в Тексас през 30-те години до около 15:1 на сухоземната територия на САЩ днес. Катранените пясъци в Алберта, Канада, дават възвръщаемост от само 4:1. Въглищата и природния газ все още осигуряват висока възвръщаемост на вложената енергия. Затова докато получаването на петрола ще става все по-трудно през следващите десетилетия, тези енергийни източници ще добиват все по-голямо значение за глобалната икономика.</p> <p>Но това са изкопаеми горива и тяхното изгаряне произвежда въглероден диоксид, който води до променя на климата. Ако прогнозираните от Световната банка нива на икономическо развитие се окажат верни, световното производство ще нарасне почти 10 пъти до 2100 г., до над 600 трилиона долара в сегашната им стойност. Така че дори страните да осъществят значителни намаления на въглеродните емисии на долар БВП, глобалните емисии на въглероден диоксид ще се утроят спрямо днешните нива до над 90 милиарда метрически тона годишно.</p> <p>Учените ни казват, че това утрояване на въглеродните емисии ще доведе до толкова екстремални топлинни вълни, суши и бури, че фермерите по всяка вероятност няма да могат да произвеждат храната, необходима за очакваното деветмилиардно население на света. А икономическите щети, причинени от подобни климатични промени, по всяка вероятност сами по себе си ще възпрепятстват развитието. Човечеството е в капан. За онези 2.7 млрд. души, които сега живеят с по-малко от 2 долара на ден, икономическото развитие е важно за задоволяването на най-основните изисквания на човешкото достойнство. А в много от по-богатите общества хората се нуждаят от растеж, за да плащат дълговете си, за да поддържат свободата си и гражданския мир. За да се генерира и стабилизира това развитие, те трябва да изразходват огромни количества енергия.</p> <p>Но нашият най-добър енергиен източник, изкопаемите горива, са основният фактор за климатичните промени, а ако те на свой ред не бъдат спрени, ще затормозят развитието. Не можем да живеем нито със, нито без икономическия растеж. Това противоречие е най-големият проблем на човечеството през настоящето столетие. И няма да го разрешим дотогава, докато общоприетата истина ни втълпява, че растежът може да продължи завинаги.</p> <p><em>*Томас Хомър-Диксън е професор по глобални системи в Центъра за иновации в международното управление към Училището за международни отношения "Болсели" във Ватерло, Канада.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в </em><a href="http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=1070237" title="http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=1070237"><em>сп. "Форин Полиси"</em></a>.</p>