След гостуването на проф. Пламен Джуров се обнадеждих и реших, че поне от време на време предаването ще приема някой от представителите на музиката, която за медиите става все по-непопулярна, трудна, неразбираема, дори скучна...Но това не се случва досега. Което прави тази серия едностранчива и в някаква степен тавтологична и монотонна.
На всички, които сме „на другия бряг” прави впечатление, че в БНТ на 60 липсва присъствието на композитори, диригенти, инструменталисти, певци, т.е. на този род музиканти, които не се занимават с куплетни форми, а работят с партитури с по-голямо времетраене от пет минути. А и фондът на обществената телевизия не е създаван само от няколко режисьори, чиито имена се чуват почти във всяко предаване.
За обемния класически музикален сегмент на този фонд работиха много интересни, културни, цветни хора, професионални хора с характер, естетика и принципи - като Светла Фингова, Йордан Джумалиев, Виктория Митова, Мария Новкова, Весела Матеева...(Колко още – питайте и Трендафилка Немска). Сред тях доста си отидоха, но не всички. И останалите могат да бъдат потърсени, разбира се.
Тези режисьори работиха с експертни музикални редактори като Маргарита Парасникова, Невена Коралова, която е на линия, Домника Киркова, която живее в Германия, но това не би трябвало да е проблем...Имаха мисията да отразяват всичко - и музикалния живот в София и България, и музиката на важните, качествени композитори, и интерпретациите на класиката от големи музиканти.
Един пример: почти всеки кадър с Панчо Владигеров до края на живота му дължим на идеите на Марги Парасникова, която работеше предимно с Джумалиев и Митова. Парасникова и Митова създадоха прочутите неделни матинета на Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков, които би трябвало да се пазят във фонда на телевизията. Записвани са предавания и концерти с Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Стефанов, Васил Арнаудов, Георги Димитров… А инструменталистите, певците? И не само от миналото, разбира се!
Не правя списъци, само подсещам. (Ако някой поиска ще му направя). И си мисля, че за да се потърсят тези хора, които са изключително важни историята и културната политика на БНТ те трябва да се знаят и познават. И за това има начин – питат се по-старите, като в народната приказка за изчезналото жито. Една от заявените претенции на предаването БНТ на 60 е да се представи многофасетната същност на обществената телевизия. Завоят към класическия музикален фонд на БТ ще помогне същностно за реализирането на тази цел. Ако я има наистина.
И още: помнят се незабравимите, разбира се, предавания на Леонард Бърнстейн с Ню Йоркската филхармония. Но в телевизията би трябвало да се съхраняват и интересните образователни цикли на Димитър Тъпков, на Димитър Христов, на Пламен Джуров (от него видяхме откъс на „историческия” за поредицата 1 октомври 2019). Те не бяха скучни, не бяха наплевателски. Бяха добри и отговарят дори и на днешния изискан вкус на Българската национална телевизия. Сега директорът й непрекъснато разправя, че тя е пред фалит. Може би заради това отделиха 1 час ефирно време за телевизионен театър. Точно толкова може да се отдели (да се спестят и пари) за класическия музикален фонд на телевизията. Разбира се трябва да се прегледа качеството на картината и особено на звука, и да се прочетат във или зад кадър от грамотен човек 30 информационни реда за това, което предстои да се види. Те могат да бъдат написани не скучно от експерт.
Не изразявам лична носталгия. Не! Имам своя пълен със значения свят и живея в него. Но е несправедливо тези невероятни телевизионни хора изобщо да не се покажат, да не се споменат. Или това да се прави, само когато животът им приключи.