И за 60-годишнината си БНТ заобикаля класическия си музикален фонд и тези, които го създадоха

И за 60-годишнината си БНТ заобикаля класическия си музикален фонд и тези, които го създадоха
Става дума за предаванията на БНТ, които ни се предлагат за 60-годишнината й. Разбира се, че изборът на съдържанието им е на телевизията и нейния водещ Драгомир Драганов, както сигурно и на екипа, който се труди за този 1 час - вече седмично. Но няма как да не ми направи впечатление, че от всички излъчени досега предавания, един единствен класически музикант бе гост на Драганов – на 1 октомври 2019, когато навсякъде се празнува световният ден на музиката. Напомням, че той е определен за такъв през 1974 година от Международния съвет за музика към ЮНЕСКО, чиято сфера на действие все още е класическия й „панел” от миналото и съвремието. Като гледам с каква скорост върви възходът на масовата култура за забава и забрава, сигурна съм, че това скоро ще се промени.

 

След гостуването на проф. Пламен Джуров се обнадеждих и реших, че поне от време на време предаването ще приема някой от представителите на музиката, която за медиите става все по-непопулярна, трудна, неразбираема, дори скучна...Но това не се случва досега. Което прави тази серия едностранчива и в някаква степен тавтологична и монотонна. 

 

На всички, които сме „на другия бряг” прави впечатление, че в БНТ на 60 липсва присъствието на композитори, диригенти, инструменталисти, певци, т.е. на този род музиканти, които не се занимават с куплетни форми, а работят с партитури с по-голямо времетраене от пет минути. А и фондът на обществената телевизия не е създаван само от няколко режисьори, чиито имена се чуват почти във всяко предаване.

 

За обемния класически музикален сегмент на този фонд работиха много интересни, културни, цветни хора, професионални хора с характер, естетика и принципи - като Светла Фингова, Йордан Джумалиев, Виктория Митова, Мария Новкова, Весела Матеева...(Колко още – питайте и Трендафилка Немска). Сред тях доста си отидоха, но не всички. И останалите могат да бъдат  потърсени, разбира се.

 

Тези режисьори работиха с експертни музикални редактори като Маргарита Парасникова, Невена Коралова, която е на линия, Домника Киркова, която живее в Германия, но това не би трябвало да е проблем...Имаха мисията да отразяват всичко - и музикалния живот в София и България, и музиката на важните, качествени композитори, и интерпретациите на класиката от големи музиканти.

 

Един пример: почти всеки кадър с Панчо Владигеров до края на живота му дължим на идеите на Марги Парасникова, която работеше предимно с Джумалиев и Митова. Парасникова и Митова създадоха прочутите неделни матинета на Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков, които би трябвало да се пазят във фонда на телевизията. Записвани са предавания и концерти с Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Стефанов, Васил Арнаудов, Георги Димитров… А инструменталистите, певците? И не само от миналото, разбира се!

 

Не правя списъци, само подсещам. (Ако някой поиска ще му направя). И си мисля, че за да се потърсят тези хора, които са изключително важни историята и културната политика на БНТ те трябва да се знаят и познават. И за това има начин  – питат се по-старите,  като в народната приказка за изчезналото жито. Една от заявените претенции на предаването БНТ на 60 е да се представи многофасетната същност на обществената телевизия. Завоят към класическия музикален фонд на БТ ще помогне същностно за реализирането на тази цел. Ако я има наистина.  

  

И още: помнят се незабравимите, разбира се, предавания на Леонард Бърнстейн с Ню Йоркската филхармония. Но в телевизията би трябвало да се съхраняват и интересните образователни цикли на Димитър Тъпков, на Димитър Христов, на Пламен Джуров (от него видяхме откъс на „историческия” за поредицата 1 октомври 2019). Те не бяха скучни, не бяха наплевателски. Бяха добри и отговарят дори и на днешния изискан вкус на Българската национална телевизия. Сега директорът й непрекъснато разправя, че тя е пред фалит. Може би заради това отделиха 1 час ефирно време за телевизионен театър. Точно толкова може да се отдели (да се спестят и пари) за класическия музикален фонд на телевизията. Разбира се трябва да се прегледа качеството на картината и особено на звука, и да се прочетат във или зад кадър от грамотен човек 30 информационни реда за това, което предстои да се види. Те могат да бъдат написани не скучно от експерт.  

 

Не изразявам лична носталгия. Не! Имам своя пълен със значения свят и живея в него. Но е несправедливо тези невероятни телевизионни хора изобщо да не се покажат, да не се споменат. Или това да се прави, само когато животът им приключи. 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • вещица-та

    04 Март 2020 13:53ч.

    Ха-хаааа, че кого го интересува тази т.нар. сериозна музика.Проф. Танев - не синът, ексминистър на образованието, а татко му - композиторът и народен артист Александър, е разправял на всеослушание как се изхвърлят рулони от архива на БНТ /точно с такава музика, вкл. маршове, /създадени преди 0.0.1944/, изпълнявани от най-добрите - и професионални, наред с любителски,+ военни, духови оркестри.Обяснението му: за да се направи предаване, като се използва архива, е нужна доста работа - вземаш, прослушваш, монтираш и т.н. Мнооого по-лесно, а и ефективно, че си пишеш "авторски" хонорар, просто да си записваш нови, каквито и да са по...качество. Дочева да агитира за Емил Чакъров!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Клара

    04 Март 2020 14:14ч.

    Авторката е виден български музиковед и дълги години водеше музикалната рубрика на (уви!) несъществуващия вече вестник "Култура".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ооо!

    08 Март 2020 15:12ч.

    Такива клозетни мероприятия и войнстваща арогантност, заради патологична мания за величие се носи от тези тъй наречени културни среди, с претенции за възвишеност и изисканост, че не е за вярване. Добре, че има суета, че да има изпълнители, но от там нататък - в канала!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хари

    03 Sep 2020 16:55ч.

    Реквием за едни мръсници Много ми харесват педалчета комсомолци от 60 – 70-те години, които плюят демонично върху битието от времето, от преди демокрацията, като Веселин Тодоров, на когото номенклатурно му купили пиано за 1500 дойче марки и правел с ДКМС концерти дето "да изкараме едни пари" и т.н. Това очевадно са "ценните свидетелства на времето", които БНТ запечатва по случай 60-годишнината. Небивалиците, които разправя как бил станал на кокъл като студент на лятна ДКМС бригада, как са режели дрехите и косите им и как, и как... Явно е прекалявял перманентно с долнопробен алкохол като студент, та го е хванал този делириум тременс. А какво да кажем всички останали без дудуците? Аз лично не съм бил никога потърпевш, свидетел или получавал в личен разговор, от и на каквито и да било такива събития. Тогава с какво право някаква си номенклатурна креация си позволява да разпространява евтината си макулатура. Ах да, забравих, той е част от огромната машина за пропаганда и агитация, тоест доброто прасе което всичко яде, пардон, за което парите не миришат, стига да плащат, преди или сега, доброто прасе всичко яде... Като куриозен факт – невинно свидетелство за това време: Една година в техникумът бях избран за комсомолски секретар на курса. Нямам спомен нито преди това, нито след това, да сме развивали каквато и да било комсомолска дейност, но напълно си спомням отчетното събрание след едногодишното ми секретарство. Събранието продължи скоростно по часовник, в присъствието на комсомолски активист от Учкома на ДКМС точно 3 минути: откриване, отчет, че сме преминали оттатък хоризонта на светлото бъдеще, закриване,"Хайде скъпа, време да си ходим". Учкомът гледаше като поразена от гръм с 1 000 000 000 волта. За разлика от студентите по това време, нямам спомен кога и как съм бил изключен от ДКМС. Сигурно е било поради неплащане на членски внос – нещо тривиално за всеки един без дудук (по модерно вувузел). Очевадно, че това е доказателство, че ДКМС е бил резервоар, от който са били подбирани активистите като гореспоменатият. А тези без дудуците/вувузелите са духали таратора, каквото и да значи това. Тези, които са били свидетели на това време – разбират прекрасно. Между другото винаги съм имал буйна коса и никой никъде и никога не ми е правел какъвто и да било проблем, като изключим казармата. Ако някой предполага,че съм минавал между капките, затова че съм бил от "недосегаемите", трябва да го разочаровам, иначе трябва да предположа, че съм седял върху рамото божие във висините, откъдето съм наблюдавал, пренебрежително случващото се. Ха,ха – каква идилия. Що се отнася до музиката, винаги съм предпочитал да слушам хубава музика независимо от стила и жанра стига да е мелодична и оригинална. За съжаление българската музика не съответства на изискванията ми. В много от случаите песните са преработка (кавър) на оригинала, изпълнени от певци без гласови данни. Освен това на българските певци им липсва емоционална интелигентност, особенно на "звездата" на естрадата Лили Иванова, която я замества с някаква странна жестикулация. Да не говорим за неправилната звукорежисура, при която инструменталът доминира над вокала. Още си спомням солистката на Матиа Базар – Антонела Руджери с нейният изключителен брилянтен глас. Който искаше да слуша хубава музика, просто въртеше копчето на радиоапарата, докато попадне на радио Метроном – Букурещ. Всички легендарни групи бяха там. За съжаление – нямаше нито една Българска, уви. One Way Ticket на Eruption с Прешъс Уилсън се чуваше на улицата от всяко кафене. За какво точно точно говорите нещастни комсомолчета?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи