- Автор: Георги Киряков
- 10 Sep 2020
- 142
- 13
В разгара на кризата с гръцкия правителствен дълг, което е много различно от частния такъв, не прочетох нито един анализ и/или коментар, опиращ се на здравия разум и на стройна и строга аргументация. С будещо недоумение самочувствие иначе интелигентни хора коментираха материя, за която или нямат достатъчно информация, или нямат достатъчно познания.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53191_Bea0jSGzdm7YEmSwuXS5APElfx5a0c.jpeg" style="height:183px; width:275px" /></p>
<p> </p>
<p>Преобладаваха обобщения на едро, пропагандни измислици, емоционални изблици и откровени глупости. Тази невнимателност към детайлите, този пропаганден патос, тези емоционални изблици на омраза за пореден път дават силни аргументи в подкрепа на общия песимизъм за развитието на България.</p>
<p>У нас всичко се чете по диагонал, никой не прави и минимално усилие да се информира подробно, всички се подвеждат по общите и обобщаващи, но лековати изводи, никой не слуша гласа на разума и/или математиката, всички лековерно се доверяват на утвърдени „авторитети“, било то човешки същества или институции.</p>
<p><strong>Затова ви представям няколко простички числа за Гърция </strong></p>
<p>През третата четвърт на 2013 година държавният дълг на Гърция възлиза на 317, 713 млрд. евро; през втората четвърт на 2014 година той вече е 317, 530 млрд. евро, т.е. намаление на дълга с 230 млн. евро; през третата четвърт на 2014 година дългът на Гърция вече е 315, 509 млрд. евро, т.е. с 2 млрд. евро по-малко от третата четвърт на 2013 година.</p>
<p>Същевременно като процент от БВП на страната тези данни съответно са: за третата четвърт на 2013 – 171,0%; за втората четвърт на 2014 – 177,5%; за третата четвърт на 2014 – 176,0%, т.е. има процентно увеличение на дълга спрямо БВП от 5% при намаление на абсолютния дълг с 200 млн. евро и процентно намаление на дълга спрямо БВП с 1,5% при намаление на абсолютния дълг с 2 млрд. евро.</p>
<p><strong>На какво се дължат тези „разминавания“?</strong></p>
<p>Основно на спад на БВП, който по статистически данни е над 25% за последните четири години, т.е. имаме намаляване на абсолютния дълг с 2 млрд. евро, но имаме и увеличаване на съотношението дълг/БВП с 5%. Имаме също така и план за реформи, наложен от международен кредитор на Гърция, какъвто без съмнение е МВФ, и от вътрешен кредитор, какъвто е ЕЦБ, който план имаше за цел да овладее и укрепи тежкото финансово състояние на Гърция. Вместо укрепване обаче този план вкара Гърция в още по-тежко положение, като налетите милиарди евро не само не постигнаха растеж на икономиката, ами я вкараха в тежка рецесия. Сега „тройката“ иска връщане на тези пари, но след като се провали в начинанието си.</p>
<p><strong>Ето още малко факти за Гърция</strong></p>
<p>През 2008 година БВП на Гърция е бил в размер на 242,096 млрд. евро, а шест години по-късно, т.е. през 2014, БВП вече се е свил до 179,080 млрд. евро, което е разлика от минус 63 млрд. евро само за 6 години. БВП в размер на 178,570 млрд. евро страната е имала през 2003, т.е. Гърция се е върнала в икономическото си развитие 10 години назад. Тук не се включва натрупаната за периода инфлация, която винаги допринася за ръста на БВП. Трябва да се отчете и фактът, че през последните години липсата на инфлация утежни дълговото бреме на Гърция, което в съчетание с намаления БВП допринесе за задълбочаването на дълговата криза. Само между 2010 и 2011 БВП на Гърция пада с почти 20 млрд. евро. Това е периодът, в който „тройката“ се намесва грубо в гръцките финанси и налага програмите за ограничаване на разходите, т.нар. „аустерити“.</p>
<p>Няма как (ще си послужа с аналогии, прочетени във фейсбук статуси) да предлагаш меню с едно ястие, което е сготвено с некачествени и развалени продукти от слаб готвач, с непосилна за плащане цена и голям процент за обслужване, понеже заведението приема само себе си за свръхлуксозно, и да искаш да бъде изядено насила (знаейки, че ще предизвика тежко разстройство, повръщане и натравяне с възможни летални последици), да представиш накрая сметката и да претендираш, че ако не бъде платена, ще те оставят да умреш на масата, без да извикат спешна помощ.</p>
<p>Както се казва, когато са те канили в луксозното заведение, на ВИП масата, с отбрани клиенти и богато меню, без да са проверили платежоспособността ти или да са си затворили очите за нея, са приели, че в един момент, ако не можеш да си платиш, трябва да проявят или щедрост, или солидарност, а не да те унижават и да те плашат, че ще те изгонят от масата, вместо да платят изцяло или отчасти и твоята сметка.</p>
<p><strong>И един поглед за положението на други страни от еврозоната: </strong></p>
<p>Общият правителствен дълг на Германия възлиза на 2,155 трлн. евро (74% от БВП, което е повече от 60-те процента, заложени в Маастрихтските критерии); на Италия възлиза на 2,134 трлн. евро (132% от БВП, колкото е било и съотношение дълг/БВП в Гърция преди намесата на „тройката” – ЕК, ЕЦБ и МВФ – през 2010); на Франция възлиза на 2,031 трлн. евро (95% от БВП); на Испания възлиза на 1,020 трлн. евро (97% от БВП); правителственият дълг на Белгия е 432 млрд евро, или 108,2% от БВП; дългът на Португалия е 228 млрд. евро, или 131,4% от БВП, и продължава да расте. Всички тези страни бележат минимален ръст на икономиките, докато икономиката на Гърция се е сринала с повече от 25%. Всички тези страни продължават да харчат огромни суми за издръжка на социалните си програми и администрацията си. Всички тези страни имат дългове, надхвърлящи условията, договорени и подписани в Маастрихт.</p>
<p><strong>Накрая един обратен, но положителен пример: </strong></p>
<p>Правителственият дълг на Естония е едва 2 млрд. евро, а съотношението дълг/БВП е само 10,5%.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
