- Автор: Делфин Минуи, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 1873
- 11
Снимка: АФП
Медийната операция, умело режисирана от турските власти,
отговаря на двойната цел на Реджеп Тайип Ердоган: да засили натиска над ЕС и да успокои духовете в собствената си страна. Зает с военната ескалация с режима на Башар ал Асад и, в по-широк смисъл, с Русия, която е съюзник на Дамаск, турският президент иска да накара европейците да се ангажират повече със сирийския конфликт на негова страна. Преди всичко той се надява да ги накара да разширят финансовия си принос за онези 3,6 млн. бежанци, които вече се намират на турска територия, като същевременно очаква нова вълна от Идлиб, където близо един милион цивилни бягат от бомбите, струпвайки се пред вратите на Турция.
“Какво направихме вчера? Отворихме вратите”, заяви Ердоган в събота, 29 февруари, само два дни след смъртта на 34 турски войници в зоната на сирийските бунтовници, подкрепени от Анкара. Преди да добави: “Няма да затворим тези врати… Защо? Защото Европейският съюз би трябвало да спазва обещанията си”. Косвен намек за прочутото, вече остаряло споразумение от 2016 г. между Брюксел и Анкара, с което Турция се ангажира да се бори срещу незаконните преминавания на границата в замяна на помощ от 6 млрд. евро. Ердоган заяви впрочем в понеделник, че е отхвърлил един милиард евро допълнителна европейска помощ.
Не за първи път Ердоган размахва заплашителния призрак на нова миграционна криза.
След драстичния спад в броя на тръгналите за Гърция (над един милион от началото на 2015 до началото на 2016 г.), кандидатите за нелегално пътуване от Турция в последно време бяха около 2500 на месец. Миналото лято се оказаха във възход, за да надхвърлят, според Върховния комисариат за бежанците, 10 хиляди през септември 2019 г. - илюстрация за умишлено разхлабената политика по границите. Но този път турският президент директно привежда думите си в действие в това, което прилича на
пиар кампания за вътрешна употреба.
Пред погледа на официалните камери хиляди бежанци тръгват с автобуси от Истанбул или големите градове в Югоизточна Турция към Одрин, за сухопътната граница, или към Измир и Чанаккале, за морската граница. Турският министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, който прави в Туитър всекидневна равносметка, заяви в неделя, че броят на заминаващите вече е 100 хиляди - пропускайки да уточни, че гръцката граница е затворена. “Това е чиста манипулация. В последно време недоволството от бежанците нарасна и Ердоган се опасява, че това ще навреди на вече накърнената му популярност. Той е притиснат и се опитва да разшири електоралната си база”, казва европейски източник, запознат с въпроса.
Заложници на това голямо изнудване, бежанците плащат висока цена. Едва стигнали на границата, те виждат как мечтата им за Европа се дави в гъст облак сълзотворен газ. И противно на мълвата, това не са отчаяни жители на Идлиб, където турската врата остава заключена - а
главно афганистански, пакистански или пък ирански мигранти,
които тъпчат на граничната межда с Гърция. “Изправен пред тази нова катастрофа, която се очертава на вратите на Европа, ЕС е притиснат в ъгъла, доверява същият източник. Ако не направим нищо, това ще навреди сериозно на репутацията ни. А ако утре подпишем нов чек, това ще докаже, че Ердоган е прав”.
Превод от френски: Галя Дачкова
