- 01 Авг 2025
- 5286
- 18
Автор: Обективно
Делът на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) от брутното електропотребление през 2034 г. се очаква да надхвърли 50%. Това пише в План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2025-2034г., изготвен от Елктроенергийния системен оператор на България (ЕСО). Докладът беше разгледан на заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране.
За периода 2025-2034 г. съгласно инвестиционните намерения и сключените договори са планирани за изграждане общо 23 008 МW нови мощности, 21 528 MW от които са възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това, според доклада обаче, крие рискове за електроенергийната система на България и следва да се вземат мерки, за да няма спиране на тока.
Източник: ЕСО, План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2025-2034 г.
Според експертите от ЕСО сценариите на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България (пвНПЕК) определят високо навлизане на несинхронни възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и извеждане от експлоатация на съществуващите централи на лигнитни въглища, което ще намали сигурността на електроенергийната система (ЕЕС) по отношение на денонощното поддържане на честотата и обменните мощности, поддържане на напрежението в допустимите граници, устойчивостта и инерцията на системата, потискане на нискочестотните колебания на активна мощност.
За разлика от конвенционалните електрически централи (атомни или въглищни електроцентрали), ВЕИ генериращите модули (ветрогенератори и фотоволтаици) обикновено се изграждат в райони, където няма електропреносна мрежа или съществуващата е оразмерена за захранване на малки електрически товари.
В повечето случаи инвеститорският интерес за изграждане на ВЕИ не съвпада географски със свободния капацитет на електропреносната мрежа за дадения район. Същевременно, не е възможно ЕСО да изгражда нови електропроводи и подстанции, с темповете на изграждане на обектите на ВЕИ. Не винаги е възможно да се реконструира и развива съществуващата преносна електрическа мрежа, преди да се построят необходимите нови електропроводи, защото се намалява сигурността на електрозахранването на ползвателите и се увеличава рискът от каскадни аварии в големи райони от страната, пише в доклада.
Една от мерките, които ЕСО предлага, е изграждане на газопарови електрически централи (ГПЕЦ), които „да заменят централите на лигнитни въглища, в т.ч. гарантирайки сигурността и адекватността на електроенергийната система, като същевременно се намаляват от 6 до 10 пъти емисиите спрямо 2019 г.“ Според доклада на ЕСО в тези електрически централи (ГПЕЦ) в бъдеще газът може да бъде смесен с 10% водород.
В случай, че не се реализира алтернативния сценарий, системният оператор ще има значителни разходи за закупуване на съществуващи и нови видове допълнителни услуги от алтернативни генериращи източници на електроенергия, както следва: резерв за първично регулиране на честотата; резерв за автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности; предоставяне на „синтетична“ инерция; участие в тока на късо съединение; участие в потискането на междусистемните колебания на активната мощност.
За поддържане на напреженията в електропреносната мрежа в допустимите граници е предвидено инсталирането на регулируеми шунтови реактори, които да се присъединят директно към мрежата от 110kV.
Наличието на достатъчен брой големи синхронни агрегати в нашата система е необходимо условие за осигуряване на нейната стабилност при енергиен микс със значително количество възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и съоръжения за съхранение на електроенергия чрез батерии (ССЕБ), предупреждават от ЕСО. В тази връзка е необходимо да се осигури държавна подкрепа за целогодишно поддържане на минимален състав от работещи големи синхронни агрегати, тъй като техните противоаварийни реакции са естествен страничен продукт от производството на електроенергия, пишат експертите от ЕСО.
При разпадане електроенергийната система (ЕЕС) на страната, след тежка авария, възстановяването се извършва от диспечерите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), съгласно „План за възстановяване след тежки аварии“. Приоритетният вариант за възстановяване на нашата ЕЕС е чрез възможността за формиране на енергийни коридори от съседни ЕЕС (на съседни държави) към определени наши електроцентрали по принципа „отгоре – надолу“, чрез помощ от съседни ЕЕС.
Ако нито една съседна държава не е в състояние да осигури електроенергийна помощ на България, се използва втори вариант, чрез формиране на основни енергийни коридори по принципа „отдолу – нагоре“. Този принцип касае поетапно възстановяване на електроенергийната система от стартови водноелектрически централи (ВЕЦ) към приоритетни топлоелектрически централи (ТЕЦ). Такива приоритетни ТЕЦ са блокове 5 и 6 на ТЕЦ Марица изток 2, блокове 1, 2, 3 и 4 на ТЕЦ Контур Глобал – Марица Изток 3 и блокове 2 и 3 на ТЕЦ „Бобов дол“.
Поради конструктивни и технологични особености, вятърните, слънчевите паркове, малките ВЕЦ, БиоЕЦ и заводски ТЕЦ не могат да участват във формирането на енергийни коридори от стартови централи, но могат да пречат на стабилността на формираните енергийни коридори, предупреждава докладът.
Източник: obectivno.bg
