- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 148
- 16
Миналата неделя на богослужение в съборната църква „Св. Петър” във Ватикана папа Франциск говори за страданиятаq причинени на арменците, на сирийските католици и на православните асирийци и гърци преди век, той нарече тези събития „първия геноцид на ХХ в.”.
<p>В понеделник първоначалните отзиви в Турция по тази болезнена за страната тема прозвучаха умерено – министър-председателят Давутоглу и външният министър Чавушоглу прецениха папските откровения като „неуместни” и „неприемливи”, като същевременно турският посланик във Ватикана бе отзован „за консултации”. Във вторник по-рязко се включи турският президентът Ердоган, който в присъщия си екстремистки стил нарече „безсмислица” и „грешка” неделното откровение на папа Франциск. В четвъртък бе готова, очевидно, ответната мярка на позицията на Ватикана – според огласеното от главния мюфтия на Анкара Мефаил Хъзлъ становище тази папска изява „ще приближи откриването за молитви на съборния храм „Св. София”, а и съвсем направо: „Реакцията на Турция на изказването на папа Франциск за геноцида към арменците може да включва и превръщането на съборната църква „Св. София” в Истанбул [Цариград] от музей в джамия”.</p>
<p>Всяко споменаване на арменския геноцид от началото на ХХ в. докарва всякакви турски началници до истерия. От една страна, такава твърда позиция може да ни изпълни, нас, българите, със завист, понеже родните властници никога не говорят едно и също в два последователни дни, дали поради вродено слабоумие, или защото знаят, че всъщност няма значение какво казват – защитата на националните интереси, дори по не дотам важни въпроси, без значение каква е историческата правда, е непознато явление за политическата ни класа.</p>
<p>В същото време президентът Ердоган направи предложение, което не му е за пръв път. Той отново увери Армения, че Турция е готова да създаде съвместна комисия от историци, които заедно да проучат документи за тези събития, съдържащи се в турските архиви, които ще бъдат напълно открити за работата на тази нарочна научна група. Същото се предлага да направят и арменските архиви. Предложението на Ердоган, което винаги ми е звучало пропагандно, този път бе направено толкова недвусмислено, че беше чак стряскащо. От една страна, само напълно уверен в правотата си човек може да предложи нещо подобно, всички досегашни свидетелства за епохата не подкрепят днешната турска позиция, може би скоро и тук ще се занимаем по-обстойно с историческите свидетелства по този въпрос. От друга страна, всеизвестно е богатството на турските архиви, които и до днес крият неизброими документи от времето на Османската империя (1299 г. – 1 ноември 1922 г.), които не са в научно обращение.</p>
<p>Всъщност Турция днес остана на практика сама в отричането на арменския геноцид и предложението на Ердоган може да се прецени или като безумно смело, или като заблуждаващо. В първия случай това би бил впечатляващо модерен подход към разрешаване на исторически спорове между държавите, а вторият си е същинско самоубийство, като знаем днешната непримирима турска позиция.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50571_obUbgsTjoLx8fr4Q8nmmMWKIa7cYAX.jpg" style="height:494px; width:500px" /></p>
<p><strong><em>Църквата „Св. София” след възстановяването й през 532–537 г., съвременно състояние</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Заплахата за отнемането на музейния статут на храма „Св. София” несъмнено е разтърсила по-впечатлителните читатели на новини. Понеже цяла България безброй пъти навестява Цариград – за всякакви покупки, на разходка или даже за да наобиколи добрите местни музеи, то превръщането на „Св. София” отново в джамия след първото подобно превъплъщение на сградата вероятно още през самата 1453 г. ще се възприеме като крайна туристическа недомислица. За християните от Балканите и даже от цяла Европа такова превъплъщение ще наподобява същинска религиозна катастрофа – „Св. София” остава дори и в съвременното си музейно битие място за поклонение за православните християни, виждал съм как се кръстят някои от посетителите там.</p>
<p>Понеже нямам никакво лично отношение към средновековните култове изобщо – нито към християнството, нито към исляма, ще наблегна тук на грозящата „Св. София” културно-историческа катастрофа. Вероятно мнозина като мен са оставали потресени от разрухата, която винаги съпътства повторното превръщане на значими исторически сгради в религиозни средища. Всякакви раздърпани килимчета, покривчици, увехнали и свежи цветя, предмети на култа скриват оригиналните средновековни настилки, великолепните стенописи и дърворезби, пищните мраморни украси. В християнските църкви димът от свещите и кандилата поврежда невъзвратимо живописта по стените и иконите.</p>
<p>И всичко това е по-малкото зло, служителите на средновековните култове в наши дни не разполагат с възможностите на държавата да поддържа историческите сгради – достатъчно е да припомня само налепените върху стенната живопис хартиени тапети в Пловдив от местния църковен началник. И още – когато сте в Прилеп и Охрид, обърнете внимание на великолепните средновековни църкви там, които някога бяха образец за реставрация на средновековни сгради.</p>
<p>Великолепни исторически сгради като църквата „Св. София” в Цариград принадлежат на всички, а не просто на една или друга религиозна общност. И не само нахвърляните килимчета, покривчици и прочее съвременни безвкусици ще доведат до същинската културно-историческа катастрофа в случай на повторното превръщане на „Св. София” в джамия. Естетическата неугледност е най-малкото, в този случай биха били неизбежни промени във вътрешната украса на сградата, оставането на позлатените императорски мозайки например ще е невъзможно, понеже показването на човешки образи, а и на християнски символи би било немислимо при такова развитие на събитията.</p>
<p>Ето защо ще трябва да се признае, че заплахите за отнемането на музейния статут на цариградската „Св. София” по-скоро ще си останат само заплахи, все пак турското държавно ръководство е възпитавано в светска среда, то няма нищо общо с афганистанските талибани или със сунитите от Ирак и Леванта и променянето на статута на музея, който от 1985 г. е част от Световното културно наследство под покровителството на ЮНЕСКО, би било непосилна задача за кой да е турски президент, изявлението на главния мюфтия на Анкара трябва да се възприема единствено като натиск или даже заплаха към онези мощни световни сили, които биха искали Турция да признае най-сетне арменския геноцид в Османската империя.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50571_nZ8hapK4J8Pgh4HlVQIhcveWdp4qnF.jpg" style="height:500px; width:500px" /></p>
<p><strong><em>Император Константин І (306</em></strong><strong><em>–</em></strong><strong><em>337), изобразен в профил на преден план заедно с бог Хелиос; след 310 г. възпоменателен медальон; злато; Национална библиотека </em></strong><strong><em>–</em></strong> <strong><em>Париж</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Цариградската съборна църква „Св. София” е несъмнено най-значимият паметник на ранното византийско строителство. Днешният вид на сградата е от 532–537 г., когато църквата е възстановена след пожара от 13 януари 532 г., както ни уверява летописецът Йоан Малала. Масивните контрафорси, които днес огрубяват архитектурния вид на сградата, са градени, след като през 989 г. при земетресение се срутва огромният централен купол.</p>
<p>Днес споровете са главно за ранните сгради, които предшестват изграждането на „Св. София”. Първоначалната църква на това място повечето автори смятат за изградена през 324–337 г. при император Константин І. Един малко познат извор от ІХ–Х в. обаче дава друго време за изграждане на тази сграда.</p>
<p>Из „Разказ за построяването на храма на Великата божия църква, именувана на Светата премъдрост”: „Стана построяването на тази църква в Константинопол [Цариград] така: Великата църква „Света София” първо я издигна Константин Велики като базилика ... И след като я завърши, постави в нея много статуи. А онази постройка издържа в продължение на седемдесет и четири години...” (превод на Герасим Петрински).</p>
<p>Тъй като Вторият вселенски събор се е състоял в Цариград през май 380 г., то първоначалната църква, ако вярваме на горния разказ, трябва да е градена през 306 г. или най-късно през 307 г. Наистина това време съвпада с началото на управлението на Константин І, но първоначално той е само август на Запада и не е възможно да е имал отношение към строителството в Цариград. А има и още нещо, след 303 г. в Римската империя са издадени няколко едикта, според които християнските общини, но повече в източната половина на империята, са поставени извън закона заради противодържавната си дейност и подкопаване на устоите на култа към императора. Ето защо изграждането на християнска църква на мястото на днешната „Св. София” преди Едикта за търпимостта, издаден от император Галерий на 30 април 311 г., изглежда напълно невероятно.</p>
<p>Ще трябва да се предположи в този случай, че някаква грешка се е получила при преписването на горния извор. Такава грешка преписвачите често допускат, тъй като цифрите в средновековните балкански ръкописи се предават чрез буквени означения. Изглежда така е и в този случай, така изграждането на първоначалната църква на мястото на днешната „Св. София” може да е започнало още през 316 г., вместо, както се приема обичайно днес, през 324 г. Разликата наистина не е голяма, но не е и пренебрежима.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
