Денят, в който адът онемя: Слизането на Христос в преизподнята

Слово за погребението на тялото Господне от св. Епифаний Кипърски (традиционно му се приписва, макар някои изследователи да го отдават на неизвестен автор от IV-V в.). То се чете на Велика събота и описва тайнството на слизането на Христос в ада.

Що е това? Днес голяма тишина цари по земята, голяма тишина и покой. Велика тишина, защото Царят спи. Земята се уплаши и утихна, защото Бог заспа в плът и събуди онези, които спяха от векове. Бог умря в плът и адът потрепери. Бог заспа за кратко и събуди онези, които бяха в ада.

Къде е сега неотдавнашният смут, виковете, крясъците против Христа, о, беззаконници? Къде е тълпата, противоборствата, отрядите, оръжията, копията? Къде са царете, свещениците и подкупните съдии? Къде са светилниците, мечовете, шумните възгласи? Къде е сбирщината, подигравките, безсрамната стража?

Наистина, „народите замислиха празни неща“ (Пс. 2:1). Те се спънаха в Крайъгълния камък, Христа, и се разбиха; хвърлиха се срещу твърдата Скала и се съкрушиха, а вълните им се разпръснаха на пяна. Удариха по непобедимата Наковалня и се разтрошиха. На дървото [на Кръста] те издигнаха Скалата на живота, а Тя ги свали и погуби. Вързаха великия Самсон, Слънцето, Бога, но Той, разхлабвайки вековните вериги, унищожи филистимците и беззаконниците. Бог, Слънцето, Христос залезе под земята и причини на юдеите дълъг нощен мрак.

Днес е спасението за хората на земята и за онези, които от векове са под земята. Днес е спасението за света - видимия и невидимия. Двойно е днес пришествието на Владиката, двойно е домостроителството, двойно е човеколюбието, двойно е слизането и снизхождението, двойно е посещението Му при хората. От небето на земята и от земята в преизподнята Бог прави Своя път.

Вие, които от векове сте заспали, радвайте се! Вие, които седите в мрак и смъртна сянка, приемете голямата Светлина! С рабите е Владиката; с мъртвите е Бог; със смъртните е Животът; с виновните е Безгрешният; с тези в мрака е Незалязващата Светлина; с пленниците е Освободителят; и с тези в най-дълбоката преизподня е Онзи, Който е по-високо от самите небеса.

Христос дойде на земята - и ние повярвахме; Христос е сред мъртвите - нека слезем с Него и да видим тамошните мистерии! Нека опознаем чудесата на Скрития, Който е скрит под земята! Нека научим как и на кого бе проповядвано в ада!

Нима тогава Бог спаси абсолютно всички, когато се яви в ада? В никакъв случай. Но и там Той спаси вярващите. Вчера - смирение, днес - власт; вчера - белезите на немощта, днес - тези на величието; вчера - белезите на човечеството, днес - тези на Божеството. Вчера Той бе бит по лицето; днес поразява обиталището на ада със светкавицата на Своето Божество. Вчера бе вързан; днес връзва тирана с неразрушими окови. Вчера бе осъден; днес дарява свобода на осъдените. Вчера Пилатовите служители Му се подиграваха; днес вратарите на ада Го видяха и затрепераха.

Чуйте възвишения разказ за Христовите страдания! Слушайте и хвалете, слушайте и славете, слушайте и проповядвайте чудните Божии дела: как Законът се оттегля; как благодатта разцъфтява; как предобразите преминават; как сенките изчезват; как Слънцето изпълва целия свят; как Старият [Завет] остаря; как Новият се утвърждава; как древните неща загинаха; как новите разцъфтяха.

Два народа имаше в Сион по време на Христовите страдания - този на юдеите и този на езичниците; и двама царе - Пилат и Ирод; и двама първосвещеници - Ана и Каяфа. И това бе така, за да има едновременно две Паши - едната завършваща, а Христовата тъкмо започваща. В онази вечер бяха извършени две жертви, тъй като се извършиха две спасения - на живите и на мъртвите. Юдеинът върза агне и го закла; но човекът от езичниците принесе в жертва Бога в плът. Първият гледаше сянката; вторият тичаше към Бога, Слънцето. Юдеите вързаха Христа и Го отпратиха; но тези от езичниците с копнеж Го приеха. Първите принесоха като жертва животно; вторите - тялото на Бога. Юдеите възпоменаваха своето преминаване през Египет, докато тези от езичниците възвестяваха своето избавление от заблудата.

И тези неща къде се случиха? В Сион, града на великия Цар, където Той „извърши спасение посред земята“ (Пс. 73:12). Между две живи същества бе познат Иисус, Божественото Отроче - посред Отца и Духа; Живот от Живота, казва той, познат като живо същество; и посред ангели и човеци Той бе роден в ясли. Посред два народа Той лежи като Крайъгълен камък; посред Закона и пророците Той е проповядван; посред Моисей и Илия Той е видян на планината; посред двама разбойници Той е признат за Бог от благоразумния разбойник; посред настоящия и бъдещия живот Той седи като вечен Съдия; и днес посред живите и мъртвите Той извършва двоен живот и спасение.

Да, отново казвам: двоен живот, двойно раждане и също така възраждане. Чуйте обстоятелствата на Христовото двойно раждане и прославете чудесата. Ангел възвести на Мария раждането на Христа по плът, и ангел възвести на Мария Магдалина Неговото страшно възраждане от гроба. Нощем Христос се ражда във Витлеем и нощем в Сион Той се възражда. При раждането Си Той приема пелени и тук също е обвит в пелени. Роден, Той прие смирна, а при погребението Си приема смирна и алое. Там Йосиф бе името на Марияния обручник, а тук Йосиф Ариматейски се оказа погребвач на нашия Живот. Във Витлеем в ясли се случи първото, а второто - в гробницата като в ясли. Първо на пастирите бе съобщена вестта за раждането на Христа, и първо на пастирите, учениците Христови, бе съобщена вестта за Неговото възраждане от мъртвите. Там ангелът извика „Радвай се!“ на Девицата, а тук Христос, Ангелът на Великия съвет, извика „Радвайте се!“ на жените. При първото Си раждане Христос след четирийсет дни влезе в земния Йерусалим и в храма, и като Първороден принесе двойка гургулици на Бога. Но при възкресението Си от мъртвите Христос след четирийсет дни възлезе в небесния Йерусалим, откъдето не се е отделял, и като нетленен Първороден от мъртвите, в истинското Светая Светих принесе на Бога Отца нашата душа и тяло като две неопетнени гургулици; и като стария Симеон, Бог Отец Го прие неописуемо в Своите обятия, в Своето лоно.

Ако обаче слушаш тези неща като басни, а не с вяра, неразрушените печати на Господния гроб те осъждат по отношение на Христовото възраждане. Защото точно както Христос бе роден от Девицата, докато естествените порти на девственото естество останаха затворени, така и Христовото възраждане бе извършено, докато печатите на гроба бяха непокътнати.

Но за това как Христос, нашият Живот, бе положен в гроба, кога и от кого — нека чуем свещените слова. „Когато пък се свечери — казва той, — дойде един богат човек от Ариматея, на име Йосиф... отиде при Пилата и измоли тялото Иисусово“ (Мат. 27:57-58). Смъртен отиде пред смъртен, искайки да приеме Бога; Бога на смъртните той моли; кал стои пред кал, за да приеме Създателя на всичко! Трева иска да приеме от трева Небесния огън; нищожна капка търси да приеме от капка цялата Бездна! Кой някога е виждал, кой е чувал такова нещо? Човек дава на човек Твореца на човеците; беззаконен човек се заема да предаде Определителя на Закона на беззаконни хора; съдия, лишен от разсъдък, позволява погребението на Съдията на съдиите, Който е бил осъден на смърт.

„Когато се свечери — казва той, — дойде един богат човек на име Йосиф.“ Наистина богат бе този човек, който отнесе цялата ипостас на Господа. Наистина богат бе той, защото прие двойното естество на Христа от Пилат. Той беше богат наистина, защото бе удостоен да отнесе безценната Перла. Наистина богат бе той, защото носеше Ковчежето, преливащо от съкровището на Божеството. И как да не бъде богат онзи, който придоби Живота и Спасението на света? Как Йосиф да не бъде богат, когато получи като дар Онзи, Който крепи и владее всичко?

„Когато се свечери“, защото Слънцето на правдата бе залязло тогава в ада. Затова: „Дойде един богат човек на име Йосиф от Ариматея... който беше ученик Иисусов, но таен поради страх от иудеите... Дойде и Никодим (който по-рано бе ходил при Иисуса нощем)“ (Йоан 19:38-39). О, тайна на тайните! Двама тайни ученици дойдоха да скрият Иисус в гроб, като по този начин чрез Неговото скриване поучават за тайната, скрита в ада, на Бога, скрит в плът. Всеки един от тези мъже превъзхождаше другия в своята привързаност към Христа. Защото Никодим доказа своето великодушие чрез смирната и алоето, а Йосиф се оказа достоен за хвала чрез своята смелост и дръзновение пред Пилат. Защото той, отхвърляйки всеки страх, влезе при Пилат и измоли тялото на Иисус.

Когато влезе, той действаше много проницателно, за да постигне копнената си цел. Затова не използва високопарни и надути думи, за да не би Пилат да се разгневи и той да се провали в молбата си. Нито му каза: „Дай ми тялото на Иисус, Който преди малко помрачи слънцето, разцепи скалите, разтърси земята, отвори гробовете и раздра храмовата завеса!“ Нищо подобно не каза той на Пилат. А какво тогава? Една смирена молба, всячески смирена:

„О, съдия, дойдох да те помоля за нещо незначително — за Онзи, Който бе от теб осъден, Иисус Назарянина, Иисус бедния, Иисус бездомния, Иисус разпнатия, вързания, останалия без подслон, Чужденеца, Който в чужда земя е непознат, Иисус презрения, Който пред всички бе повесен [на Кръста]. Дай ми този Чужденец, защото каква полза за теб е тялото на този Чужденец? Дай ми този Чужденец, защото отдалеч Той дойде на това място, за да спаси чужденец; в тъмен регион Той слезе, за да изведе чужденец. Дай ми този Чужденец, защото само Той е истински чужденец. Дай ми този Чужденец, чиято страна не знаем ние, чужденците. Дай ми този Чужденец, чието място, рождение и пътища не знаем ние, чужденците. Дай ми този Чужденец, Който живя в чужда земя странен живот и съществуване. Дай ми този Чужденец, чийто род и нрав не знаем ние, чужденците. Дай ми този Чужденец, Който нямаше къде глава да подслони. Дай ми този Чужденец, Който като бездомен странник в чужда земя се роди в ясли. Дай ми този Чужденец, Който още от яслите бягаше от Ирод като странник. Дай ми този Чужденец, Който още от пелени беше странник в Египет, Който няма град, нито село, нито дом, нито обиталище, нито роднини, защото този Чужденец се намира в чужди земи със Своята Майка.

Дай ми, о, княже, този гол Човек на Кръста, за да покрия Онзи, Който покри голотата на моето естество. Дай ми Онзи, Който е едновременно мъртвец и Бог, за да обвия Онзи, Който е скрил моите беззакония. Дай ми, о, княже, този мъртвец, Който погреба греха ми в Йордан. Умолявам те за един мъртвец, Който претърпя несправедливост от всички, Който от приятел бе продаден, Който от ученик бе предаден, Който от братя бе преследван, Който от роб бе ударен. За един мъртвец ходатайствам, Който бе осъден от онези, които Той освободи от робство; Който от тях бе напоен с оцет. Който от онези, които Той изцели, бе ранен; Който от Своите собствени ученици бе изоставен; Който от Своята собствена Майка бе лишен. За един мъртвец, о, княже, моля — за Онзи бездомен, Който бе повесен на Кръста, защото Той няма баща близо до Себе Си на земята, нито приятел, нито ученик, нито роднина, нито погребвач. Не, Той е сам, Единородният на Единия, Бог в света, и никой друг освен Него.“

Когато Йосиф каза тези неща на Пилат по този начин, Пилат заповяда да му бъде дадено всесветото тяло на Иисус. И той отиде на мястото, наречено Голгота, и сне Бога в плът от Кръста и Го положи на земята — голия Бог в плът, Онзи, Който не беше просто човек.

Ето, Вижда се да лежи ниско Онзи, Който привлече всички хора нависоко. И Той за кратко време е лишен от дихание — Онзи, Който е Животът и Диханието на всички. Вижда се лишен от очи Онзи, Който е създал многооките същества. Лежи прострян Онзи, Който е възкресението на всички. И Бог е убит в плът — Онзи, Който възкресяваше мъртвите. Грохотът на Бога Слово сега мълчи за миг, и Той е носен в ръцете на човеци — Онзи, Който държи земята в Своята длан.

Нима наистина знаеш, о, Йосифе, Кого ти бе дадено да приемеш, когато поиска и получи? Нима наистина знаеш Кого носи, когато дойде при Кръста и сне Иисус? Ако в истина знаеш Кого си носил, ти сега наистина си станал богат. И как така предаваш на погребение това най-страшно тяло Божие? Похвално е твоето усърдие, но още по-похвално е разположението на душата ти. Нима не трепериш, носейки в обятията си Онзи, пред Когото Херувимите треперят? С какъв страх събличаш от онази Божествена плът препаската? И как благоговейно сдържаш окото си? Не се ли страхуваш, когато гледаш и обвиваш естеството на Божията плът, която превъзхожда природата?

Кажи ми, о, Йосифе, нима наистина погребваш към Изток един мъртвец, Който е Изтокът на изтоците? И със своите пръсти ли затваряш очите на Иисус, както прилича на мъртвите — не, на Онзи, Който със Своя пречист пръст отвори очите на слепите? И нима връзваш устата на Онзи, Който отвори устата на заекващия? Нима полагаш с ръцете си Онзи, Който протегна изсъхналите ръце? Или връзваш нозете, както подобава за мъртви, на Онзи, Който направи неподвижните нозе да ходят? Нима изливаш смирна върху небесната Смирна, Която СЕ изля и освети света? Нима се осмеляваш да избършеш онова Божествено ребро на Иисус, което още кърви — реброто на Бога, Който изцели жената с кръвотечение? Нима миеш с вода тялото Божие, което очиства всички и дарява очищение?

Но какви светилници палиш за „истинската Светлина, която просвещава всеки човек“ (Йоан 1:9)? Какви погребални оди пееш за Онзи, Който е възпяван непрестанно от всички небесни войнства? И нима плачеш за Него, сякаш е мъртъв — Онзи, Който плака и възкреси Лазар, четиридневен мъртвец? И нима оплакваш Онзи, Който даде радост на всички и прогони скръбта на Ева?

Впрочем, благославям ръцете ти, о, Йосифе, които послужиха и прегърнаха кървящите ръце и нозе на Иисусовото Божествено тяло. Благославям ръцете ти, които се приближиха до Божието кървящо ребро преди Тома — вярващия неверник, прочутия изследовател. Благославям устата ти, изпълнена ненаситно и съединена с устата на Иисус, откъдето се изпълни със Светия Дух. Благославям очите ти, които притисна към очите на Иисус, откъдето станаха причастни на истинската светлина. Благославям лицето ти, което се приближи до лицето Божие. Благославям раменете ти, които носиха Носителя на всичко. Благославям главата ти, на която се облегна Иисус, Главата на всичко. Благославям ръцете ти, с които носи Онзи, Който носи всичко.

Благославям Йосиф и Никодим, защото те замениха Херувимите, издигайки и носейки Бога; и като Божии служители — също и шестокрилите Серафими, защото не с криле, а с плащаница покриха и отдадоха почит на Господа. Онзи, Когото Серафимите държат в трепет, същия Йосиф и Никодим носят на раменете си, и всички безплътни чинове стоят в благоговение.

Когато Йосиф и Никодим дойдоха, целият божествен народ от ангели бързо се събра. Херувимите тичат пред тях, Серафимите бързат с тях, Престолите им помагат да носят, Шестокрилите Го покриват, а Многооките са поразени от страх, виждайки Иисус в плът, лишен от зрение; Силите помагат в обвиването, Начаствата принасят химни, чинът на Ангелите трепери и всички войнства на небесните редици са стъписани.

И чудейки се, се питат и казват един на друг: „Що за страшно нещо е това? Що за трепет? Що за чудо? Що за деяние? Какво е това велико, странно и непонятно зрелище? Онзи, Когото като гол Бог нависоко не можем да видим, Същият на земята лесно се вижда гол от хората!“ Онзи, пред Когото Херувимите стоят с благоговеен страх, Йосиф и Никодим погребват безстрашно. Кога слезе Онзи, Който никога не е напускал висините? Как излезе Онзи, Който остава вътре? Как Онзи, Който изпълва всичко, дойде на земята? По какъв начин се изплъзна Онзи, Който убягва от погледа на всички? Онзи, Който е нависоко при Своя Отец като съвършен Бог, е долу със Своята Майка като съвършен човек. Как Онзи, Който никога не ни се е явявал, сега е явен на хората като човек и Човеколюбец Бог? Как бе видян Невидимият? Как се въплъти Невещественият? Как пострада Безстрастният? Как Съдията застана пред трибунал? Как Животът вкуси смърт? Как Непобираемият се побира в гроб? Как пребивава в гробница Онзи, Който никога не е напускал бащиното лоно? Как влиза в портите на пещера Онзи, Който отвори портите на рая, Който не разруши портите на Девицата, но разби портите на ада? Да, Онзи, Който [влизайки] заради Тома не отвори вратите, но Който на всички хора отвори портите на Царството и запази неотворени портите и печатите на гроба?

Как се числи сред мъртвите Онзи, Който е „свободен между мъртвите“ (Пс. 87:6)? Как Незалязващата Светлина идва в областите на мрака и смъртната сянка? Къде отива Той? Къде е пътят Му — Него, Когото смъртта не може да овладее? Каква е причината за тези неща? Какъв е смисълът? Какво е намерението на Неговото слизане в ада? Може би слиза, за да изведе осъдения Адам, нашия събрат-раб?

Наистина, Той отива да потърси Адам, първосъздадения, изгубената овца. Сигурно е, че Той желае да посети седящите в мрак и смъртна сянка; сигурно е, че отива да развърже пленника Адам и съпленницата му Ева от скръбта — Онзи, Който е едновременно Бог и неин Син.

Но нека слезем с Него, нека се радваме заедно, нека бързаме, нека ликуваме, нека Го придружим, нека Го възхвалим, нека тичаме бързо, виждайки Божието примирение с човеците и освобождаването на осъдените от благия Владика! Човеколюбецът по природа отива с голямо благородство и сила да изведе онези, които са държани там в плен от векове, онези, които обитават гроба, които горчивата, ненаситна смърт тиранично е погълнала, потиснала, откраднала от Бога и натрупала; Той отива да ги освободи и да ги причисли към небесните жители.

Там се намира Адам, пленникът, първосъздаденият, първородният, и който от всички осъдени в преизподнята е най-ниско. Там е Авел, първият умрял, първият праведен човек, пастирът и образът на несправедливото заколение на Христос Пастира. Там е Ной, образът на Христа, Строителят на големия Ковчег на Божията Църква, който спаси всички народи от катаклизма на безбожието чрез Гълъба, Светия Дух, Който прогони от себе си черния гарван. Там е Авраам, жертвоприносителят и праотецът на Христа, който принесе на Бога онази най-блажена Жертва, която с двуостър меч нанесе смърт на смъртта. Там долу е Исаак вързан, който по-горе бе вързан от Авраам в древни времена като образ на Христа. Там е Яков скърбящ в ада долу, който по-горе някога скърбеше заради Йосиф. Там е Йосиф оковаваният, който в Египет бе хвърлен в затвор като образ на Христа Затворника и Владетеля. Там е Моисей долу в мрачните области, който някога беше в пукнатината посред мрака. Там е Даниил в рова на ада, който някога по-горе беше в рова на лъвовете. Там Йеремия като в ров с кал лежи в рова на ада и в тлението на смъртта. Там в онзи поглъщащ света левиатан на ада Йона лежи като образ на Христа, вечния и предвечен Йона, Който живее во веки веков. И там е също Давид, Божият праотец, от когото Христос произлезе по плът.

Но защо говоря за Давид, Йона и Соломон? Там се намира самият възвишен Йоан, който е по-голям от всички пророци, който като в тъмна утроба възвести Христа на всички в ада — двойният предтеча, проповедникът на живите и мъртвите, той, който от Иродовата тъмница бе изпратен в общия затвор на ада, където и праведни, и неправедни от векове спяха. Всички пророци и праведници непрестанно принасяха тайни, мистични молби към Бога, молейки за избавление от онзи най-тежък, мрачен, демоничен мрак и непрогледна нощна чернота. Един викаше към Бога: „От утробата на ада извиках... и Ти чу гласа ми“ (Йона 2:3). Друг: „Из дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми“ (Пс. 129:1-2). И друг: „Осияй ни с лицето Си, и ще се спасим!“ (Пс. 79:4). И друг: „Ти, Който седиш на херувими, яви се“ (Пс. 79:2). И друг: „Възбуди силата Си и дойди да ни спасиш“ (Пс. 79:3). И друг: „Нека ни преварят Твоите щедрости, Господи“ (Пс. 78:8). И друг: „Изведи от ада душата ми“ (Пс. 29:4). И друг: „Ти изведе душата ми от ада“ (Пс. 29:4). И друг: „Ти няма да оставиш душата ми в ада“ (Пс. 15:10). И друг: „И моят живот ще възлезе из тлението към Тебе, Господи, Боже мой“ (Йона 2:7).

Бог на милосърдието наистина чу всички тези викове и така Христос разсъди, че не е правилно Неговата любов към човека да се споделя само с онези, които живееха в Неговите дни и след Него, но че и онези, които преди Неговото идване бяха слезли в ада и седяха в мрак и смъртна сянка, трябваше да бъдат участници в същото. Така Бог Слово посети с тяло и душа хората, които бяха още в плът, а на душите, които бяха лишени от тела, Той се яви в ада със Своята Божествена и непорочна душа, лишена от тяло, но не и от Божество.

Затова нека побързаме с ума си и да пътуваме към ада, за да видим там как Той властно надви тираничния господар на господарството, мощно победено, и как чрез светкавицата на Своя блясък Той без ръце плени в ръката Си цялата войска от чиновете на онези безсмъртни ордени. Той отне портите без врати — да, Христос Вратата разби онези недървени порти чрез дървото на Кръста; чрез онези божествени гвоздеи Той разруши и счупи вечните лостове; чрез връзките на Своите Божествени ръце Той разтвори като восък неразрушимите окови; и чрез копието, проболо страната Му, Той прониза сърцето на тирана. „Там Той съкруши стрелите на лъка“ (Пс. 75:4), когато на Кръста протегна сухожилията на Божествените Си ръце като стрелец.

Следователно, ако следваш Христа мълчаливо, скоро ще видиш къде е вързал тирана; къде е окачил главата му; как е изровил онази тъмница; къде е повел пленниците; как е стъпкал змията; къде е окачил черепа ѝ; и как е освободил Адам; как е възкресил Ева; как е разрушил преградата; как е наказал горчивия дракон; как е направил гибелта да погине; и къде е възстановил човека в древното му достойнство.

Вчера чрез домостроителство Той отказа да призове многобройни легиони ангели, казвайки на Петър: „Или мислиш, че не мога сега измоли от Своя Отец, и Той ще Ми прати повече от дванайсет легиона Ангели?“ (Мат. 26:53). Но днес по начин, подобаващ на Бога — воин и суверен — чрез смъртта Той стъпква тирана на ада и смъртта, имайки със Себе Си безсмъртните легиони — не просто дванайсет, а хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди — от безплътните войнства и невидимите чинове: Господствата, безпрестолните Престоли, безкрилите Шестокрили, безоките Многооки и всички небесни ликове. Защото е сигурно, че те придружаваха, ескортираха и почитаха Христа като свой собствен Господар и Цар; но те не бяха съюзници — далеч от това! — защото от каква помощ би могъл да се нуждае Всемогъщият Христос? Но и по задължение, и от любов да стоят до своя Владика и Бог, те са верни копиеносци, хоплити, славни и прозорливи жезлоносци на Господните божествени служби. Само по Божествена повеля те с ревност и бързина се надпреварват да превръщат акта в дело по Негова заповед и са увенчани с победа над чиновете на враговете и престъпниците.

Затова те слязоха тогава бързо, бързайки със своя Бог и Владика към подземните камери на ада — които са по-дълбоки от всичко земно — и към преизподните обиталища на онези, които са заспали от векове; там Той храбро изведе онези, които от старо време лежаха в окови. Щом сияйното, божествено придружено присъствие на Владиката достигна безпрозорните, безслънчеви, нощни тъмници, колиби, бърлоги и пещери на ада, Гавриил, главният военачалник, пръв от всички — тъй като наистина той е свикнал да носи на хората благи вести на радост — извика с мощен, архангелски, отекващ, властен, лъвски глас към враждебните сили: „Повдигнете, князе, вашите порти!“ (Пс. 23:7), и с него Михаил вика: „Повдигнете се, вечни порти!“ (Пс. 23:7).

След това Силите казват: „Дръпнете се назад, вие беззаконни пазачи на порти!“ Тогава Господствата казват с господство: „Разрушете се, неразрушими окови!“ А други: „Засрамете се, омразни врагове!“ И още други: „Страхувайте се, вие беззаконни тирани!“ Сега, точно както пред страховита, непобедима, всемогъща, царствена, носеща трофеи бойна редица, ужас, паника и болки от страх обземат враговете на непобедим крал, така и още повече се случи с онези [зли същества] в ада при внезапното, най-странно идване на Христа в преизподнята. Ослепителната мълния отгоре помрачи лицата на враждебните сили на ада и те чуха гласове като гръм и [ангелското] войнство, заповядващо: „Повдигнете, князе, вашите порти! Не просто ги отворете, а ги повдигнете от основите, изкоренете ги, премахнете ги, за да не бъдат затворени никога повече. Повдигнете, князе, вашите порти! Макар присъстващият тук Владика да би могъл да влезе дори ако вратите бяха затворени, Той ви заповядва като на избягали роби да вдигнете, премахнете и счупите тези вечни порти. Той не заповядва на обикновените сред вас, а на онези, които се считат от вас за князе, казвайки: „Повдигнете, князе, вашите порти!“ Вашите порти, никои други освен вашите.

Затова, о, князе, макар досега нечестиво да сте властвали над заспалите от векове, отсега нататък няма да бъдете техни владетели, нито владетели на други, а само на себе си, но дори и не на себе си. Защото Христос, Небесната Врата, присъства. „Пригответе пътя за Онзи, Който възлиза към залеза на ада. Господ е името Му и пътищата, извеждащи от портите на смъртта, са тези на Господния Господ.“ Вие направихте пътищата за влизане, но Той дойде да направи пътищата, извеждащи навън.

Затова не се бавете, повдигнете вашите порти бързо, отнесете ги и не ги връщайте. Но ако мислите да протакате, ние ще заповядаме на портите да се вдигнат автоматично сами. „Повдигнете се, вечни порти!“ И веднага щом войнствата извикаха тези неща, начаса портите бяха вдигнати, начаса оковите бяха разхлабени, начаса лостовете бяха счупени, начаса болтовете паднаха, начаса основите на тъмницата се разклатиха, начаса враждебните сили бяха обърнати в бягство, един бутащ другия, един пречещ на другия, един викащ на другия: „Бягай!“ Те се ужасиха, разтрепериха се, бяха поразени от благоговение, бяха объркани, бяха променени, бяха уплашени, бяха онемели и стъпкани, объркани и разтреперани. Един стоеше зяпнал, друг между коленете си криеше главата си, друг лежеше прострян, друг като мъртъв беше неподвижен, друг беше обзет от благоговение, друг лежеше с променено лице, а друг бягаше към вътрешен регион. Защото там Христос „съкруши главите на началниците... в изумление“ (Авак. 3:14), там „те се разтрепериха“ пред Него, там те „разкъсаха своите юзди“, казвайки: „Кой е този Цар на славата?“ (Пс. 23:8). Кое е това велико Същество, което с толкова много върши тук такива чудеса? Кой е Царят на славата, Който сега върши в ада това, което никога не е било вършено в ада? Кой е Този, Който сега извежда оттук онези, които от векове са заспали? Кой е Този, Който е унищожил и премахнал нашата неподлежаща на потискане дързост и сила, Който извежда от затвора на ада онези, оковани от векове?“

Но на онези [нечестиви духове] войнствата на Владиката извикаха: „Искате ли да научите, о, беззаконни тирани, кой е Цар на славата? Той е „Господ силен и мощен, Господ, силен в бой!“ (Пс. 23:8). Това е Онзи, Който ви прогони и изхвърли от небесните сводове, вие безгръбначни и беззаконни тирани! Това е Онзи, Който в Йордан „съкруши главите на змиите“ (Пс. 73:13). Това е Онзи, Който чрез Кръста публично ви изложи, триумфира над вас и ви уби. Това е Онзи, Който ви върза, почерни и прогони в бездната. Това е Онзи, Който ви изпраща и ви унищожава във вечния огън и в геената. Затова не се бавете, не се бавете, а бързо изведете онези в окови, които нечестиво поглъщахте до днес. Отсега нататък вашето господство е унищожено, вашата тирания е приключила, вашата наглост е жалко угасена, вашето високомерие е потушено, вашата мощ е стъпкана и съсипана.“

Тези неща царските войнства на Царя казаха на враждебните сили и след това побързаха. Някои изкопаха тъмницата от самите ѝ основи, докато други разгромиха вражеските войнства от външните региони, карайки ги да бягат вътре; а други тичаха и претърсваха колибите, затворите и пещерите; и други водеха затворници пред Владиката от всяко място; други вързаха тирана с неразрушими окови; други бързо им се подчиняваха; и някои тичаха пред Владиката и Той продължи към най-вътрешните региони, докато други Го следваха като победоносния Цар и Бог.

Тъй като тези неща и повече от тях се случваха, бяха провъзгласявани и станаха известни, и всичко беше в смут, и присъствието на Владиката беше напът да достигне самия долен предел на най-дълбоките региони, тогава Адам, първият от хората, който бе създаден, първосъздаденият и първият смъртен, който лежеше в най-вътрешните кътчета, вързан с голяма сигурност, чу звука от нозете на Владиката, докато Той идваше към затворените, и разпозна Неговия глас, който звучеше в затвора, докато Той вървеше. Тогава Адам се обърна към всички свои съпленници от векове и каза: „Чувам звука от нечии стъпки, напредващи към нас, и ако Той благоволи да дойде дори на това място, ние ще бъдем освободени от оковите си, не, ако само Го видим сред нас, ще бъдем избавени от ада!“

И докато Адам казваше тези неща и подобни на тях на всички свои съзатворници, Владиката влезе вътре, държейки Кръста като оръжие на победата. Тогава Адам първосъздаденият, виждайки Го, се удари в гърдите от изобилие на радост и извика към всички: „Моят Господ да бъде с всички вас!“ И Христос отговори и каза на Адам: „И с твоя дух“, и хващайки го за ръка, каза: „Стани, „стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос“ (Еф. 5:14).

Аз съм твоят Бог, Който заради теб станах твой Син, заради теб и заради твоите потомци, и сега казвам и с власт заповядвам на окованите: Излезте! и на тези в мрак: Просветете се! и на заспалите: Възкръснете! На теб заповядвам: Стани ти, който спиш! защото не те създадох, за да бъдеш държан в ада като пленник. Възкръсни от мъртвите, защото Аз съм Животът на мъртвите! Възкръсни, Мое творение, възкръсни, Мой образе, който бе направен по Мое подобие! „Станете, да си вървим оттук“ (Йоан 14:31); защото ти си в Мен и Аз съм в теб; ние сме едно неразделно лице.

Заради теб твоят Бог стана твой Син; заради теб Владиката прие образа на раб; заради теб Аз, Който съм над небесата, слязох на земята и дори под земята; за теб, който си човек, Аз станах „като човек без помощ, свободен между мъртвите“ (Пс. 87:5-6); за теб, който излезе от градината [на Рая], Аз от градина бях предаден на юдеите и в градина бях разпнат.

Виж върху лицето Ми заплюванията, които приех заради теб, за да ти възстановя древното вдъхване на живот. Виж върху бузите Ми плесниците, които приех, за да поправя твоята изкривена форма в съответствие с Моя образ. Виж върху гърба Ми бичуванията, които приех, за да разпръсна бремето на твоите грехове, което тегне върху гърба ти.

Виж ръцете Ми, които за добро бяха приковани към дървото [на Кръста] за теб, който за зло протегна ръката си към дървото. Виж нозете Ми, които бяха приковани и пронизани на дървото [на Кръста] заради твоите нозе, които злобно тичаха към дървото на непослушанието в шестия ден, същия ден, в който бе произнесен указът [за твоето осъждане] и в който извърших твоето пресъздаване и отново отворих Рая.

Заради теб вкусих жлъчка, за да изцеля за теб горчивото удоволствие, причинено от онзи сладък плод. Вкусих оцет, за да унищожа твоята остра и противоестествена чаша на смъртта. Приех тръстиката, за да подпиша [указа за] свободата на човешкия род. Заспах на Кръста и чрез меч бях прободен в ребрата за теб, от чиито ребра, докато ти спеше в Рая, бе изведена Ева. Моите ребра изцелиха болката на твоите ребра; Моят сън ще те изтръгне от съня на ада; Моят меч спря меча, насочен срещу теб.

Затова стани, да си вървим оттук! Врагът те изведе от страната на Рая; но Аз няма повече да те възстановя в Рая, а на небесен престол. Въздържах те от предобразното дърво на живота, но ето, Аз Самият, [истинският] Живот, съм съединен с теб. Заповядах на Херувимите да те пазят като роб; сега правя Херувимите да ти се покланят като на Бог. Ти се скри от Бога като гол; но ето, ти си скрил в себе си голия Бог. Ти облече кожената дреха на срама, но бидейки Бог, Аз облякох кървавата дреха на твоята плът.

Затова стани, да си вървим оттук — от смърт към живот, от тление в нетление, от мрак във вечна светлина! Стани, да си вървим оттук — от скръб в радост, от робство в свобода, от затвор в небесния Йерусалим, от окови в покой, от задържане в насладата на Рая, от земя на Небето! И за това умрях и възкръснах, за да бъда Господ и на мъртвите, и на живите.

Стани, да си вървим оттук! Защото Моят Небесен Отец чака овцата, която беше изгубена. Деветдесет и деветте овце, ангелите, чакат своя събрат-раб Адам, когато той ще възкръсне, когато ще се възнесе и ще отиде при Бога. Херувимски престол е приготвен и носителите му са бързи и очакващи. Брачната стая е подготвена, деликатесите са готови, вечните скинии и обиталища чакат, съкровищниците с блага са отворени, Царството Небесно е приготвено преди вековете и това, което „око не е видяло, ухо не е чуло и човеку на сърце не е идвало“ (1 Кор. 2:9) — същите тези добри неща очакват човечеството.“

Когато Владиката каза това и още повече освен това, Адам, бидейки съединен с Него вътрешно, се изправи, и Ева се изправи също, и телата на много други, които с вяра бяха заспали от векове, възкръснаха също, проповядвайки възкресението на Владиката на третия ден. Същото, о, вярващи човеци, нека сега радостно приветстваме; нека го видим и го прегърнем, като образуваме един хор с ангелите и с безплътните празнуваме и славим Христа, Който ни възкреси от тлението и ни даде живот, Комуто бъде слава и господство с Неговия Отец, Който е без начало, и Неговия всесвят, благ и животворящ Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Източник: holycross.org