- Автор: Люк Хардинг Гардиан
- 10 Sep 2020
- 277
- 35
През 2008 година млад руски адвокат на име Сергей Магнитски разкрива огромна данъчна измама. Той намира доказателства, че група руски държавни служители с дебели връзки са откраднали огромната сума от 230 милиона долара. Същите тези хора го арестуват – хвърлят го в мразовита килия и му отказват медицинска помощ. Адвокатът, който има проблеми с панкреаса и камъни в жлъчката – прекарва месеци в болки. Това мъчение с одобрението на държавата цели той да оттегли своите показания. Магнитски не го прави. Един ден състоянието му става критично. Пазачите му го преместват в изолирана килия. Там го пребиват до смърт.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49984_QzUJdpz6MIYAUoJM97iLGyiZbXwnxd.jpg" style="height:318px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Случаят „Магнитски” е сред най-известните и най-добре документираните случаи на погазване на човешките права в Путинова Русия. Той излиза наяве благодарение на един човек – Бил Браудър, финансист, роден в Щатите и мениджър на успешен инвестиционен фонд. Бивш поддръжник на Путин, Браудър изпада в немилост през 2005 година, когато е изгонен от Русия. Той наема местен екип, който включва и Магнитски. Когато Кремъл играе грубо, повечето адвокати отстъпват. Магнитски – семеен човек с две малки момчета, почитател на Бетовен – отказва да напусне екипа. Той вярва, че правото ще го защити, че Русия е казала сбогом на съветските си призраци. Трагична грешка от негова страна.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Книгата „Червен бюлетин”* e драматичен и вълнуващ разказ, написан в стила на трилъра, за това как смъртта на Магнитски превръща Браудър от финансов мениджър в борец за човешки права. Заглавието й се отнася до искането на Русия към Интерпол авторът й да бъде арестуван. (По-късно руски съд го осъжда задочно на девет години затвор.) В интерес на истината, претендентите за благородното звание „враг номер едно на Путин“, както се описва самият Браудър, са доста. Списъкът включва Михаил Ходоровски, бившия олигарх, когото Путин арестува и изпрати в Сибир. Както и покойният Борис Березовски, друг руски магнат, изпаднал в немилост пред Путин и избягал в Лондон, играейки ролята на Троцки при Сталин. Също и Алексей Навални, лидерът на опозицията в Москва, който в момента е под домашен арест. И Александър Литвиненко, отровен в хотел в Мейфеър с радиоактивен зелен чай. </span></span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49984_Hr0K2chQg5z6rfMEDjsUsC6fz9DyQt.jpg" style="height:350px; width:231px" /></p>
<p><em>Корицата на книгата</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И все пак няма съмнение, че Браудър е успял да изнерви Путин толкова, колкото малцина други. След смъртта на Магнитски той започва кампания за осъждането на убийците му. Тъй като те заемат високи постове в руското вътрешно министерство и ФСБ, това няма как да се случи. Точно заради това Браудър се позовава на един малко известен закон, прокаран от президента Джордж Буш през 2004 година, който позволява на Щатите да налагат визови санкции на корумпирани служители от чужди държави.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Кампанията му стига до Вашингтон, но Държавният департамент не му обръща внимание. Администрацията на Обама е в „реставрация“ на отношенията си с Русия и не иска да клати лодката. Непримирим, кръвожаден и ужасно досаден, Браудър представя случая си пред сенатори лобисти, журналисти и всеки, който пожелае да го чуе. Накрая, въпреки всички пречки, през 2012 година Конгресът прие закона „Магнитски“, който забрани на 18 длъжностни лица да влизат в Щатите. И най-важното – отказа им достъп до банковата система на САЩ.Така, без да иска, Браудър уцели ахилесовата пета на Путин и проправи пътя на мерки, които да се използват и срещу други високопоставени лица, погазващи човешките права. По съветско време членовете на Политбюро са живели много по-добре от обикновените граждани. Пазарували са в специални магазини и са летували на Черно море безплатно. В Путинова Русия обаче е доста различно – топ бюрократите притежават милиони и се наслаждават на светския живот в чужбина. Те притежават имоти в Лондон и Флорида. Изпращат децата си да учат в частни английски училища. Какъв е смисълът да откраднеш толкова много пари, ако ще ги харчиш само по мърлявите каменисти плажове на Сочи?</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Законът „Магнитски“ предизвика крайно раздразнен, асиметричен отговор от страна на Путин. Той забрани осиновяването на руски деца от бездетни американски двойки. Всичко завърши като сюжет на Гогол – Кремъл призова Магнитски на процес. Това, че той е починал, не се оказа проблем. През лятото на 2013 година един съдия го призна за виновен в укриване на данъци, произнасяйки сюрреалистична присъда над един мъртъв човек.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Всичко това е добре описано в мемоарната книга, без да се спестяват и гротескните моменти. Личната история на Браудър също е интересна. Той е внук на Ърл Браудър, председателя на Американската комунистическа партия от 1930 до 1945 г. През 20-те години на ХХ век Ърл посещава Москва и се влюбва в руска адвокатка. Те сключват брак и имат три деца. Когато се връща в Щатите, Ърл се кандидатира за президент като член на Комунистическата партия. През 1936 и 1940 година печели осемдесет хиляди гласа.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Като тийнейджър, младият Бил Браудър решава, че единственият начин да се противопостави на интелигентното си ляво семейство, е да стане капиталист. Неизбежно привлечен от Източна Европа, той избира точния момент. Предприема първите си стъпки със световната консултантска компания „Бостън Консултинг Груп” два месеца преди да падне Берлинската стена. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Има и фалстартове. Работил е за Робърт Максуел. Всеки ден страшен небесен шум предвещавал пристигането на магната с хеликоптер. Мистериозната смърт на Максуел оставя Браудър безработен. Скоро той се съвзема и става консултант на руска риболовна компания, работеща на север от Арктическия кръг. Това, което всъщност иска, е да има собствен инвестиционен фонд. След серия комични преговори с тесногръди лондонски банкери и двама милиардери той получава нужните милиони. Кръщава новата си фирма „Хърмитидж Кепитъл“ и се мести в Москва.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Историята за скандалната приватизационна програма при управлението на Борис Елцин е добре позната. Изправен пред поражение на президентските избори през 1996 година, Елцин продава държавни активи на безценица на руски олигарси. В замяна те го преизбират. Междувременно Браудър се хвърля на руската фондова борса. До 1997 година „Хърмитидж Кепитъл“ се превръща в най-добре функциониращия инвестиционен фонд в света, а неговият изпълнителен директор е провъзгласен за финансов супермен. Въпреки тази си титла той не успява да предвиди катастрофата в Русия през 1998 година – последиците са, че руските олигарси прецакват западните инвеститори като Браудър, като разреждат техните дялове в руските компании. Браудър се бори срещу това и когато Путин става президент през 2000 година, го приветства като съюзник в борбата срещу престъпленията на олигарсите. Всъщност новият президент не се интересува от прочистването на Русия. Неговата цел е проста – да преразпредели изобилните държавни ресурси между приятелите си от КГБ.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Червеният бюлетин“ предлага оскъдно и не особено убедително обяснение за годините, когато Браудър защитава Русия по западните форуми. Сега той си признава, че е бил „наивен“ да повярва на Путин. И все пак е невъзможно да не му се възхищаваш за последвалата му упорита кампания срещу убийците, причинили смъртта на неговия адвокат.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Британското правителство не е помогнало много, както научаваме (Браудър, който живее в Лондон, е британски гражданин). Артьом Кузнецов и Павел Карпов от руското вътрешно министерство – тези, за които се твърди, че са осъществили измамата за 230 милиона долара, са откраднали данъците, платени на руската държава от „Хърмитидж Кепитъл“. Браудър открива къде отиват парите – изхарчени са за рейндж роувъри, имоти в Москва и Дубай. Руснак, който живее в Англия, Александър Перепилични, предлага допълнителни улики за това как тези служители са „пренасочили“ финансите от данъчната служба в Москва.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">През ноември 2012 година – когато е приет законът „Магнитски” – Перепилични пада и умира, докато тича за здраве, пред къщата си в Съри. Той почива на четиридесет и четири. Причината за смъртта му все още е мистерия. </span></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">* Заглавието на английски е Red Notice и означава т.нар. червен бюлетин, с който Интерпол обявява за издирване с цел арест и екстрадиция на определени лица. Впрочем Международната организация на криминалната полиция отказва да издаде червен бюлетин за Бил Баудър.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">** След Гражданската война в САЩ carpetbaggers са наричани жителите на Севера, обикновено много бедни, които се преместват на юг, за да се възползват от нестабилната социална, финансоваи политическа обстановка. Името идва от пътните им чанти/вързопи, в които са носели цялото си имущество. </span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
