- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 569
- 18
През последните седмици противопоставянето в Украйна видимо се изостри. Както можеше да се очаква, никакви споразумения не могат да спрат престъпната власт в Киев да продължи съзнателното унищожаване на собствения си народ, на украинската промишленост, на Украйна като държава, в крайна сметка.
<p>Опитите да бъде възстановен мирният процес в Минск или в Астана или под формата на „нормандска четворка” се провалят един след друг и така ще бъде, докато наследниците на западноукраинската хунта, която завзе насилствено властта в Киев с американска помощ и под американско ръководство през февруари миналата година, не осъзнаят, че поне част от Източна Украйна – дали като Донбас, дали като Новоросия, дали като някакъв съюз от народни републики, вече от няколко месеца е самостоятелно държавно образувание, което няма как да бъде принудено да се причисли отново към Украйна.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47579_mKZuT9gge6Tl4Uy3aCtbBWF115hVOS.jpg" style="height:214px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>В околностите на Днепропетровск от началото на годината са изкопани предварително хиляди гробове за бъдещите убити в така наречената от Киев „антитерористична операция”, работата е платена от олигарха Игор Коломойски. Пак той е подарил още 1 милион гривни за съхраняване на телата на неразпознатите убити от наказателните отряди. Кадър от телевизионен репортаж, 22 януари 2015 г.</em></strong></p>
<p>Властта в Киев вече обяви на 15 януари началото на поредната мобилизация, за да се попълни оредяващата украинска войска. Мобилизацията трябва да протече в три етапа. Първият етап вече започна, той ще продължи 90 дни, като трябва да бъдат призовани 50 хиляди наборници. Вторият етап ще започне през април за срок от 60 дни, а третият се очаква през юни, отново с продължителност от 60 дни.</p>
<p>Вече 10 дни след началото на мобилизацията като че са ясни основните резултати. Този път населението на Украйна възропта срещу мобилизацията значително по-бурно, отколкото през лятото на миналата година. На много места, като в българските села в Одеска област или в Буковина, на места даже в Ивано-Франковска област, представителите на военните комисариати бяха прогонени, без да могат да връчат повиквателните. Полският в. <a href="http://polskaniepodlegla.pl/wydarzenia/item/612-nie-chca-ginac-za-ukraine" target="_blank">Polska Niepodległa</a> разказа онзи ден как цели микробуси с млади мъже пресичат украинските граници във всички посоки. Един от пътниците свидетелства, че засега ще се установи в Крим, а решението за заминаването му е взето на семеен съвет, пари за пътуването заели от роднини. Любопитно е заключението на вестника, че не в Източна или в Южна Украйна са най-честите случаи на отклоняване от военна служба, а в люлката на миналогодишния февруарски преврат – в Западна Украйна. Точно в Ивано-Франковска област към 29 януари цели 57% от мъжете, привикани от военните, не са се явили пред медицинските комисии, а 37% вече са заминали за чужбина.</p>
<p>Масово се разказват потресаващи истории. Паспортът на Алексей, 20-годишен младеж от Николаевск, бил взет и накъсан направо в магазина, където го пратили да пазарува. Пак в магазините за хранителни стоки ловят младежите по домашни пантофи и направо ги товарят в коли за казармите.</p>
<p>На провала на мобилизацията Киев отговори твърдо. Предвижда се заминаването в чужбина да става само с документ от военния комисариат. Ще се създава и общоукраински регистър на отклонилите се от военна служба. В ход е на практика насилствена мобилизация, която ще доведе само до допълнително ускоряване на разпада на многонационалната Украйна.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47579_dbDcFxlWNA2GV6BtaL6DXIzDJBI0wx.jpg" style="height:299px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Митинг пред военния комисариат в Краматорск. Събралите се жени са единодушни, че няма да допуснат близките им да воюват в Донбас. Кадър от любителско видео, 27 януари 2015 г.</em></strong></p>
<p>Разбира се, всяка държава има право да се защитава както намери за добре, това не може да се отрече. Стига да е постигната поне някаква степен на обществена справедливост. И ако десетки хиляди млади мъже, често съвсем необучени впрочем, ще се изпращат на смърт, то е редно това да е валидно за всички. Нека видим къде са синовете на киевските началници сега:</p>
<p>- Алексей Порошенко (р. 1985 г.) е млад татко, да му е живо и здраво потомството, и сега не му е до воюване. В края на миналата година той се снима показно с военна униформа и заяви, че е воювал два месеца в Донбас. Нито едно доказателство за това не бе намерено, нито бе открито къде е воювал, нито бяха открити тези, с които е воювал.</p>
<p>- Кирил Турчинов (р. 1994 г.) сега е зает с писане на роман, също не му е до воюване.</p>
<p>- Александър Аваков (р. 1988 г.) помага за икономическото въздигане на Украйна, работи в шведска инвестиционна компания. А който усърдно работи, това се знае от всички, трябва и добре да си почине – миналото лято самият той бе напълнил социалните мрежи със свои снимки, правени в екзотични курорти по целия свят. Да не мислите, че младият Аваков не мисли за войната в Източна Украйна?! Нищо подобно, той обожава да се снима с всякакви оръжия, та да се види колко е готов да защити своята батькивщина.</p>
<p>След всичко това трябва да е станало ясно защо на митинги срещу мобилизацията по цяла Украйна излизат предимно жени – техните синове, съпрузи и братя трябва да плащат с живота си за безумията на киевската власт.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47579_TJIwVo3hkQRmxNt8hETniR6SuPtdQZ.jpg" style="height:341px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Жени на един от първите така наречени в историята ни „женски бунтове” в края на Първата световна война; с. Борован, Врачанско, 1916 г.</em></strong></p>
<p>Често в историята именно жените се вдигат в антивоенни акции, та нали точно те трябва да носят цялата тежест по изхранването на децата, докато мъжете воюват по фронтовете.</p>
<p>В нашата история е особено мястото на женските бунтове от края на Първата световна война. За времето от 1916 г. до 1918 г. се наброяват 240 женски демонстрации и бунта по цяла България, в тях участват приблизително 70 хиляди жени.</p>
<p>Реквизициите на селскостопански инвентар, на храни и впрегатни животни за задоволяване на военновременните нужди в условията на всеобща мобилизация довеждат към 1916 г. до невъзможност за изхранване на селското население в България, затова и женските бунтове са най-масови именно в селата. При отсъствие на мъже в трудоспособна възраст се налага жените да впрягат себе си в ралата, за да може да се добие поне малко зърно, с което да се осигури прехраната. В градовете поради скъпотията и спекулата настава масов глад.</p>
<p>На 9 март 1916 г. в Бургас избухва стихийно един от първите бунтове срещу реквизициите и глада, издигат се антивоенни лозунги. През същата година се разразява масово недоволство и в селата. През 1917 г. най-масов е бунтът в Дупница. В края на Първата световна война женските бунтове стават повсеместни. Още през февруари 1918 г. се надигат жените в Долни Дъбник, в Самоков, в Асеновград, а през април – във врачанските села Търнак, Попица, Бутан, отново в Борован, Хърлец и още на много места в Североизточна България. През май е намалена хлебната дажба и това прави масови женските бунтове навсякъде в България. Най-продължителни са бунтовете в Пловдив (цели 3 дни), в работническия Сливен (също тридневен), в София и в Дупница. Срещу протестиращите жени са изпратени военни части, при потушаването им има убити.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
