Британците гласуват, Европа си ги иска в ЕС

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51049_iO2gel0D7pURwXXa0qSeO7KBXmXC6Q.jpg" style="height:500px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Следят се с подчертано внимание по цял свят, и то по няколко причини. Не само защото Кралството е една от големите икономики в Европа, &bdquo;дългата ръка на Вашингтон на европейска сцена&rdquo;, и с традиции, на които може да се завиди. Обещанията на британския премиер за реформи в ЕС, поставянето му понякога в брюкселска изолация по редица въпроси, в т.ч. и за миграцията и свободното движение на хора, попадането му в &bdquo;капана на евроскептиците и ЮКИП&rdquo; (Британската партия за независимост с лидер Найджъл Фараж), които имат евродепутати и към които, казват, че дефилират членове на Консервативната партия на Камерън, опасността според консерваторите ШНП (Шотландската национална партия) да спечели достатъчно гласове, за да се превърне в решаващ фактор за властта, са все основания не само за нервност у настоящия премиер, но и за трескави коментари относно резултатите на тези избори. Става въпрос и за личното политическо оцеляване на Камерън. Няма как обстановката да не е напрегната, независимо че последните социологически изследвания на редица агенции сочат 5% преднина на консерваторите пред лейбъристите, което означава, че подкрепата за консервативната партия на Камерън &nbsp;е достигнала 35% при 30% за основната опозиционна лейбъристка партия. Само преди месец те имаха еднакви позиции в проценти. Повечето опитни наблюдатели са на мнение, че има два варианта за резултати от изборите на 7 май. В единия случай победители ще са консерваторите на Камерън, но с определена зависимост от партията на Фараж. Именно представянето на ЮКИП ще е важно за Европа, защото това ще посочи точната тежест на тази партия, която иска Великобритания да напусне ЕС. При всички случаи, ако ЮКИП спечели повече гласове, отколкото на европейските избори през 2014 г., това ще увеличи ролята на дясното крило на Консервативната партия и съответно ще влияе на позициите на Камерън по отношение на Брюксел. Броят на мандатите на ЮКИП ще определят дали ще участват в коалиция с Камерън, или ще подкрепят негово правителство на малцинството. Другият възможен вариант е победа за опозиционната Лейбъристка партия, но тя може да бъде поставена в ситуация на зависимост от мандатите на ШНП и да се получи коалиционно управление, в което решаващ глас ще имат тези представители на Шотландия. В такъв случай те ще имат възможността отново да поставят въпроса за независимостта на тази част от Обединеното кралство, защото на проведения миналата година референдум по-голяма част от шотландците гласуваха против собствената си независимост от Лондон. Засега ШНП казва, че иска да работи с лейбъристите, за да не позволи на консерваторите да останат на власт и &bdquo;да донесе прогресивна промяна&rdquo; на Острова. От своя страна Камерън твърди, че ШНП не иска успех за Великобритания и работи точно в обратна посока на заявени официално позиции. Преди избори е така, но тези дебати в Лондон са повече от любопитни за европейците, защото и Каталуня в Испания настоява за независимост от Мадрид, и в Северна Италия има гласове за самостоятелно съществуване, а тези процеси тревожат не само националните правителства, но и самия ЕС. Разбира се, че не става въпрос още утре да има искания за нови референдуми с цел независимост, но ефектът на доминото не е измислен само за страните от Близкия изток. &nbsp;Всъщност парламентарните избори са важни преди всичко за самите британци и те сами трябва да решат кой да ги управлява през следващите 4 години. Но те са важни и за ЕС, защото членството на Обединеното кралство осигурява в крайна сметка политическата и икономическата тежест на Брюксел в глобалната политика. Независимо от опитите на Камерън напоследък да &bdquo;извива ръце&rdquo; на водещите органи на обединена Европа и обещанието му да проведе референдум през 2017 г. за становището на народа относно излизане от ЕС. Ако спечели изборите, разбира се. Но темата &bdquo;Европа&rdquo; всъщност стои на 7-о място в обсъжданията в британските социални мрежи. За жителите на Острова по-важни са имиграцията, икономиката, социалните помощи, данъците, образованието. По тези теми всички партии са щедри на обещания, но по темата за ЕС само Фараж (ЮКИП) и Камерън (консерватори, или тори) са обект на критики от страна на лейбъристите на Ед Милибънд, на лидерката на ШНП Никола Стърджън, на либералните демократи и британските зелени, защото оставането в ЕС за тях е задължително, а нюансите незначителни. Считат, че обръщането на гръб на Европа би изолирало Великобритания от геополитическата сцена. По-добре да се работи за промени в самия ЕС, защото другото би било удар върху британската сигурност и просперитет. Най-ясно това се формулира от Ед Милибънд (Лейбъристката партия), който е убеден, че ако спечели изборите, ще се концентрира върху такива реформи в Брюксел, които да възстановят доверието на европейските граждани. Това според него се състои в завършване на единния европейски пазар, строга бюджетна дисциплина, която да спести на национално ниво разходите на европейско ниво, промени в общата селскостопанска политика, намаляване на неефективността на разходите чрез преглед на средствата, които се прахосват за европейски агенции, засилване влиянието на националните парламенти при взимане на решенията на европейско ниво и т.н.</p> <p>Торите не са променили и в последните дни преди изборите своите позиции относно европейската политика на страната. Обръщат внимание предимно на вътрешните настроения и проблеми, но не пропускат и обещания за защита на британските интереси на единния пазар, завършване на търговските споразумения с трети страни, т.е. със САЩ, намаляване на административното бреме, нова реформа за общата селскостопанска политика и структурните фондове, което според тях ще се отрази положително на заетостта и растежа.</p> <p>На този етап подкрепата за партията на Либералните демократи (коалиционен партньор на торите в правителството) се очертава в рамките на 7%, но те излизат на изборите със сравнително най-кратка програма. Категорично подкрепят членството на Великобритания в ЕС, защото това &bdquo;означава по-силна икономика и работни места, както и мощ в глобален план&rdquo;. Внимание отдават на борбата с промените в климата и презграничната престъпност.</p> <p>За зелените се очакват около 5%, но те пък са най-яростни привърженици на европейското семейство. &bdquo;Не можем да се откъснем от нашата география и политически реалности&rdquo;, което означава, че Обединеното кралство е част от Европа. Но не забравят да добавят в речите си, че &bdquo;страните членки трябва да разчитат повече на себе си, отколкото на неустойчивата икономика на ЕС&rdquo;. Лозунгът им е &bdquo;Да&rdquo; на Европа, &bdquo;да&rdquo; за реформата в ЕС, но &bdquo;да&rdquo; и за референдума на Камерън, защото &bdquo;хората трябва да си кажат&rdquo;.</p> <p>Прогнозите за ЮКИП на Фараж са за 15%, но те са атрактивни за процесите в европейската политика, защото изразяват последователно евроскептичните си идеи, въпреки че напоследък не желаят за бъдат наричани антиевропейска партия. Британският печат пише, че лозунгите им са &bdquo;Ние не сме против Европа, а против политическата интеграция в рамките на Европа&rdquo;. Не вярват, че ЕС може да се реформира, и твърдят, че &bdquo;Европейският парламент не е гаранция за демокрация, а е само имитация на демокрация&rdquo;.</p> <p>Топ темата на британския печат във връзка с изборите обаче е ШНП на Никола Стърджън, която смята, че &bdquo;Фараж иска да изкара Великобритания от ЕС, а Камерън приближава страната към такъв изход&rdquo;.</p> <p>В Брюксел, разбира се, очакват резултатите от изборите, но не очакват Великобритания да излезе от ЕС. Британците ще решат кого да подкрепят на 7 май, но новият британски посланик Ема Хопкинс вече е в София. Сигурно по станала вече традиция и тя ще се включи в плеядата чужди посланици у нас, които не само активно изразяват становище по всички наши вътрешни дела, но често накланят везните на взети решения в желана от тях посока. Сигурно затова из столицата се разнасят шеги от рода, че съветските съветници от времето преди 10 ноември ходеха на крака при министрите и по институциите ни, за да внушават между редовете едно или друго мнение, а днес някои от нашите министри са направили всекидневни пътеки към посолствата, за да получават съответните инструкции. Малка разлика, но съществена, защото от приличие поне достойнството се съхранява. Предстои да видим и резултатите от британските избори, и действията на първата жена посланик на Обединеното кралство у нас.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>