- 13 Яну 2026
- 6674
- 83
Бащата на съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев – Николай Минчев Мирчев – е участвал активно в т.нар. „възродителен процес“ в Крушарската селищна система, настоявал е мерките да се ожесточат срещу говоренето на турски език и носенето на шалвари, че „се пипа меко“ и че трябва „строг контрол“, а паралелно с това е направил светкавична кариера в местната йерархия на БКП - от новоприет член до инструктор и след това секретар на Общинския комитет. Това показва разследване на Антон Тодоров, базирано на документите, които се съхраняват в Държавен архив-Добрич (ДА-Добрич), документите в архива на БСП-Добрич, както и материали в Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич. Двете пълни части на разследванетоможе да прочетете тук: „Бащата на Ивайло Мирчев прави шеметна кариера в БКП преди 10 ноември (ДОКУМЕНТИ)“ и тук: „Мирчев-старши бил хардлайнер-възродител, настоявал за ожесточаване на т.н. „възродителен процес“, гонел заради турски език и шалвари (ДОКУМЕНТИ)“.
В края на 2025 г. Ивайло Мирчев и Божидар Божанов отдават почит на „Тюркян чешма“ на жертвите на „възродителния процес“ (Източник: Facebook)
През май 1984 г. Политбюро на ЦК на БКП приема строго поверително решение „За по-нататъшно сплотяване и приобщаване на българските турци към делото на социализма, към политиката на БКП“ със строго секретно допълнение, а на 10 декември 1984 г. със заповед на вътрешния министър Димитър Стоянов се нарежда на окръжните управления на МВР и на първите секретари на ОК на БКП да подготвят преименуването на „български граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население“. Кампанията започва на 24 декември 1984 г. и завършва през февруари 1985 г.: най-напред са сменени личните имена в Кърджалийски и Хасковски окръг, след това и в Североизточна България, а в рамките на около два месеца са преименувани над 800 хиляди души, като са обхванати и починали хора.
В разгара на процеса бащата на Ивайло Мирчев Николай Мирчев изготвя и подписва документи, в които настоява мерките да бъдат затегнати. На заседание на Бюрото на Общинския комитет на БКП – Крушари, след изслушване на доклад на Л. Златев, председател на ИК на ОбНС, Мирчев взема думата и заявява: „Няма да повтарям. Съгласен съм с това да се даде незадоволителна оценка по възродителния процес на територията на селищната система. Да се работи със семействата поотделно, да се влезе по-близо до тях. Все още се шири говоренето на турски език и носенето на шалвари. Трябва да се проявява строг контрол“.
Мирчев: Все още се шири говоренето на турски език и носенето на шалвари. Трябва да се проявява строг контрол (Източник: ДА-Добрич)
Показани са и доклади, писани от него, в които настоява, че „се пипа меко“ и че не се следи стриктно преименуваните турци да носят табелки на ревера с новите си имена.
Доклад на Н.Мирчев, в който настоява, че се пипа меко, че не се следи стриктно преименуваните турци да носят табелки с новите си имена (Източник: ДА-Добрич)
Доклади на Н.Мирчев, в който настоява, че се пипа меко, че не се следи стриктно преименуваните турци да носят табелки с новите си имена (Източник: ДА-Добрич)
Доклади на Н.Мirчев, в който настоява, че се пипа меко, че не се следи стриктно преименуваните турци да носят табелки с новите си имена (Източник: ДА-Добрич)
В документите е проследена и практиката да се оценяват номенклатурни кадри по степента на участието им във „възродителния процес“, като Мирчев изготвя десетки оценки, в които задължително присъства такъв критерий.
Николай Мирчев оценява номенклатурните кадри по степента на участието им в т.н. "възродителен процес" (Източник: ДА-Добрич)
Посочено е, че през пролетта на 1985 г. Бюрото на Общинския съвет на БКП – Крушари приема „Мерки за подобряване стила и методите на работа“, основно засягащи „възродителния процес“, като сред тях са: всеки комунист да се отчита за своя принос; на събрание на ППО да се връчват партийни поръчения; при оценка на стопанските ръководители да не се дава положителна оценка на онези, които не участват активно. Отбелязано е, че Мирчев е сред хората, оторизирани да следят за изпълнението на тези мерки, а паралелно с това самият той ги прилага чрез оценките на кадри, включително с пример за оценка от 19 юни 1986 г. на ветеринарния лекар в кравефермата в с. Телериг Борис Георгиев Тончев, която завършва с формулировката: „По-активно да решава с помощта на ППО проблемите на възродителния процес“, довела до „задоволителна“ оценка.
Публикувани са и документи за партийни санкции: докладна записка, с която Мирчев предлага да се утвърди решение на ППО за изключване от БКП на преименуван турчин, както и докладни записки за гонене на преименувани турци от БКП, включително начален учител.
Николай Мирчев предлага да се утвърди решение на ППО за изключването от БКП на преименуван турчин (Източник: ДА-Добрич)
Докладни записки на Николай Мирчев за гонене на преименувани турци от БКП, вкл. начален учител (Източник: ДА-Добрich)
Активното участие във „възродителния процес“ носи и „награда“, е изводът на автора на разследването Антон Тодоров, - светкавична кариера в БКП преди 10 ноември. Показана е заведена в ЦК на БКП т.н. трудово-разчетна служебна книжка с № 011545 на Николай Минчев Мирчев.
Заведената в ЦК на БКП т.н. трудово-разчетна служебна книжка с № 011545 на Николай Минчев Мирчев (Източник: Архив на БСП-Добрич)
В нея са посочени лични и биографични данни: роден е на 26 юни 1954 г. в село Бериева, в тогавашния Смолянски окръг; отбива военна служба 1972–1974 г.; завършил е „българска филология“ във ВТУ „Кирил и Методий“. Съпругата му Маргарита (вече покойник) е родена на 03.09.1952 г. Имат две деца – син Ивайло, роден на 06.05.1980 г., и дъщеря Татяна, родена на 02.06.1984 г.
Показани са и материали за работата му като журналист във вестник „Септемврийско знаме“ – орган на Общинския комитет на БКП, Общинския народен съвет и АПК в Крушари: първо спортни материали (22 ноември 1979 г.), после стопански (17 април 1981 г.), а по-късно и партийни теми, като в план за заседание на Бюрото от 29 юли 1982 г. е посочен като редактор на вестника.
Николай Мирчев като журналист в органа на партийния комитет "Септемврийско знаме" (Източник: Регионална библиотека "Дора Габе"-Добрич)
През лятото на 1983 г. Николай Мирчев е приет за член на БКП с протокол № 9/05.08.1983 г. (Източник: ДА-Добрich)
Показано е и че през 1984 г. вече е сред перспективните политпропагандисти, а като секретар по-късно формулира тезиси за ролята на марксистко-ленинската подготовка и пропагандиста като „главна фигура“ в политическата просвета.
През 1984 г. Николай Мирчев вече е партиен пропагандист (Източник: ДА-Добрich)
Публикувана е и негова снимка от отчетно-изборна конференция на БКП.
Николай Мирчев на отчетно-изборна конференция на БКП (Източник: Архив на БСП-Дobrич)
В началото на 1986 г. Николай Мирчев вече е секретар на Общинския комитет на БКП – Крушari и член на Бюрото.
В началото на 1986 г. Николай Мирчев вече е секретар на Общинския комитет на БКП-Кrushari (Източник: ДА-Добрich)
Накратко:
Николай Мирчев влиза като редови член на БКП през лятото на 1983 г. и още в началото на следващата, 1984 г., той е сред политпропагандистите. Половин година след влизането си в БКП, бащата на Ивайло Мирчев се издига до номенклатурната позиция "инструктор" към Общинския партиен комитет-Крушари (февруари 1984 г.), а година по-късно – в началото на 1986 г. (февруари-март) вече е секретар на ОбПК-Крушари. Шеметна партийна кариера на общинско ниво в структурите на БКП.
Източник: zonanews.bg
