- Автор: Акад. Атанас С. Гълъбов
- 10 Sep 2020
- 89
- 26
България следва да се гордее със своята Академия на науките, основана като Книжовно дружество през 1869 г. в Браила (Влашко), девет години след Освобождението на България от Османско иго. През настоящата 2014 г. се навършват 145 години от тази историческа дата.
След политическите промени у нас на 10 ноември 1989 г. беше ликвидирана, за съжаление, ведомствената наука. Дотогава се считаше, че имаме около 80 000 учени. Всички министерства имаха свои ведомствени изследователски институти и развойни центрове. От тях днес останаха само следи, като Националният център по зарази и паразитни болести, Институтът по хигиена и др. Има и Селскостопанска академия към Министерството на земеделието. Колко са такива институции?
Нека да хвърлим само един поглед върху това какво се прави в Академията. Винаги бих започнал с Института по металознание, който процъфтя под ръководството на акад. Ангел Балевски. Създаденият от него метод за леене с противоналягане донесе слава на страната ни в целия свят. И днес всички автомобилни фирми правят джантите на колите си по неговия метод. Но този институт допринася много и за създаването на най-качествени оръжия, за изобретяване на метално-пластмасови покрития на военните хеликоптери и т.н.
Интересът на НАТО към Института по металознание и неговите произведения е голям, независимо че нашата оръжейна индустрия е в упадък. В главното предприятие в Сопот работниците протестират, защото има съкращения и хора са изхвърляни в армията на безработните. Обаче всички трябваше да признаят високото качество на оръжията, изобретени по наши оригинални технологии, български оръжия, включително калашници.
Контролът на защитата на АЕЦ „Козлодуй“ се извършва от учени от този институт. Ако продължим по-нататък, трябва да изтъкна това, което се прави в Института по електрохимия. Под ръководството на акад. Дечко Павлов бяха изработени технологии за получаване на акумулатори, внедрени в производството на водещи западноевропейски фирми, като „Siemens”.
В този преглед трябва да бъде посочена продукцията на химическите институти - Института по полимери, Института по органична химия с Център по фитохимия и др. Понастоящем няма ведомствени институти в областта на химията. Академичните химически институти в момента са с доста добър потенциал от специалисти и оборудване, но това не се използва за създаване на лекарствени средства и други химически производства, защото българската фармацевтична и химическа индустрия са в упадък.
- Проблемът е, че българските производствени фирми не се интересуват от иновации и разработки на българските учени, включително от БАН.
- Финансирането в европейските страни на науката включва по равно държавна субсидия и субсидия, получена от съвместната дейност с фирмите. В България това го няма и това в тежък проблем.
- Нашите бизнесмени, ръководещи и развиващи производствената си дейност във фирмите, предпочитат да взимат готови продукти, да купуват лицензи за производство на чуждестранни фирми, даже в случаи, когато създадените от наши учени технологии са с по-високо качество.
Например ние сами бяхме свидетели на подобна ситуация, работейки за едно предприятие в Сливен за производство на препарати за ветеринарната практика, как разработените от нас диагностикуми и ваксини, въпреки че бяха показали в Контролния ветеринарен институт превъзходство в качеството си над продукти от някои чужди фирми, напълно безпринципно не бяха приети от комисията на проведения търг. Това е много типично за нашата действителност.
Продълждавайки обзора на потенциала и постиженията на институтите на БАН, трябва да отбележим ядрената физика, физиката на твърдото тяло, космическите изследвания, астрономическата обсерватория в Рожен, която е национална гордост, математическите институти и свързаната с тях информатика, Ботаническата градина, Антропологическия музей, Института по биоразнообразие и екосистеми, Института по биофизика, Института по молекулярна биология, Института по биология и имунология на размножаване и т.н. Следва да бъде изтъкнато изключителното значение за живота на страната ни на Института по метеорология и хидрология и на Института по геофизика.
Ако преминем в хуманитарната област, следва да бъдат посочени постиженията на нашите историци, особено трудовете по нова история на България- войните 1912-1918 г., върху т.нар. македонски казус, много добре представени в книгите на акад. Георги Марков, проф. Ангел Димитров и др., върху Освобождението от османско иго в монографии на акад. Константин Косев и др.
Академията има основание да се гордее с работата на археолозите, най-вече относно тракийските гробници, проучени от големия специалист Георги Китов и негови последователи, на българисти и др.
Все пак в изготвения в Института ни по български език нов Речник на българския език се срещат сериозни грешки, даже в терминологията на моята област- вирусологията - терминология, прецизирана още в средата на 60-те години с помощта на корифея на българския език проф. Любомир Андрейчин, с когото имах щастието да бъда близък. Да не говорим за включените в Речника „стоичковизми“ като „каталунци“ за населението на Каталония и др.
Изкуствоведческите институти на БАН са уникални за България, както и Кирило-Методиевският център. Изследванията върху траките са голямо постижение на българската наука. Но няма никаква полза от извършеното механично събиране (обединението) на Института по тракология с Института по балканистика.
Трудно е да се обхванат всички дейности и постижения на Академията. Посочените примери са само малка част от тях.
Пълната информация за дейността и приносите на БАН обществото трябва добре да знае. За подценяването на ролята и значението на Академията тя си е виновна отчасти сама, защото недостатъчно и сравнително бавно се развиват необходимите дейности по представянето й в страната, в средствата за масова информация (преса, телевизия, радио). Едва напоследък започна да се пише, че водещите държавни институции търсят становището от учени на БАН по такива важни за страната и политиката проблеми като за шистовия газ, за генетично модифицираните растения, по т.нар. македонски въпроси и други.
Освен обсъждането на годишния отчет на Академията в Народното събрание от първостепенно значение е участието на Председателя на БАН в заседания на правителството.
- Независимо от тежката икономическа стагнация, наложена на Академията, тя дава над 60% от националната научна продукция и над половината от регистрираните патенти.
- Освен това, тя има домиращата позиция и в броя на спечелените изследователски проекти по програмите на Европейския съюз, както и по размера на финансовото им субсидиране.
- Въз основа на научната си продукцуя, с широко цитиране в международните списания и монографии, БАН заема достойно място в класациите на научните институции в Европа и в света.
Държавата ни трябва да се срамува и никога да не допуска да се заделя за науката жалкото ниво от 0.14% за страната, а за БАН- 0.07% в годишния бюджет, като се знае, че за страните, членки на Европейския съюз, изискването е за 2%, половината от които да се осигуряват от държавните бюджети.
Опитът показва, че когато българското правителство изпрати до ЕС предложение за сборна програма „Наука и образование“, това означава, че за науката в България ще се даде твърде малко. Не съм убеден, че подобна предложена от наша страна програма „миш-маш“ за периода до 2020 година ще бъде приета от Европейския съюз, тъй като посочените два пункта „Образование“ и „Наука“ са по правило отделни в неговите приоритетни направления.
Не сме забравили, че при преминаването ни в Европейския съюз по програмата за наука и т.нар. кохезионен фонд нашите управленци не поискаха нищо, т.е. нула евро. Отбелязано е било в процеса на асоциирането ни, че по пункта „Наука“ всичко е „окей“, много добре, разписваме, давайте нататък. А в същото време румънският президент Бъсеску е поискал и взел за същия пункт „Наука“ 1 млрд. И 200 млн. евро по кохезионния фонд. Така бе постигнато изразено стимулиране на научните изследвания в Румъния.
Свидетели сме, че финансирането на научните изследвания у нас отново се подценява. Дотам се достига, защото периодът на властване на Симеон Дянков беше най-трагичният период в историята на БАН, както и в историята на българската наука. Още през 2007 г. господинът написа във вестник „Капитал“, че „БАН трябва да бъде разрушен и получените средства да се дадат на студентите и те да родят науката в България“. Това бе една шизофренна идея. В неговоия CV след напускането му или ликвидирането на звеното “Doing business indicator” на Световната банка във Вашингтон, в което той е работел, има данни за изгонването му от Естония, последвано от топлия му прием в Грузия, в която успява да разруши Грузинската академия на науките.
Назначен за заместник-председател на Министерския съвет в правителството на партия ГЕРБ и за финансов министър, Дянков веднага обяви война на БАН, изразяваща се в истински финансов терор. Особено фрапиращ бе ударът, който й нанесе в деня, когато председателят на Комисията, съставена от експерти на Европейската научна фондация и на Общоевропейската асоциация на академиите, представи финалното, твърде благоприятно за БАН заключение относно проведения одит на академичните институции. В същия момент Дянков намали бюджета на БАН с 10 милиона лева, което се добави към силно редуцураната под негово влияние субсидия за БАН в годишния бюджет на страната.
Много жалко беше обидното отношение на Симеон Дянков и към членовете на БАН. Изобщо, в съюз с подчинения му министър на образованието Игнатов, той положи големи усилия за ликвидирането на БАН. Мизерното субсидиране доведе до изплуване на страсти на някои некадърници в институтите, които се заеха с „ловенето на риба в мътна вода“. В тон с „дянковци“ и „игнатовци“ бяха и някои от т.нар. политически коментатори от рода на Дайнов и други нему подобни, използващи медиите за свои нечисти цели.
- Тревога предизвикват лансираните напоследък у нас тези да не се финансират фундаменталните изследвания.
- Такава късогледа политика може да има много тежки последици, тъй като фундаменталната наука е основа за постижения в приложната сфера.
- Това означава българската наука да бъде заличена от картата на световната наука.
Да се надяваме, че този мрачен период е останал в миналото и Академията ще продължава да бъде основен двигател в развитието на българската наука.
От книгата на акад. Атанас С. Гълъбов, „Вирусологията - моят път“, София, 2013
Текстът е публикуван в сайта http://philosophyclub.bg
