Живко Георгиев: Лидерският модел на Борисов се изхаби

<p><strong>Г-н Георгиев, до президентските избори остават само около шест месеца, а все още няма никаква яснота от страна на политическите сили нито за техните кандидати, нито за някакви предизборни платформи. Нормално ли е това?</strong></p> <p>Аз не си спомням да е имало по-голяма яснота толкова време преди изборите и в по-спокойни ситуации. Като цяло е нормално политическите партии да бавят решенията си не заради друго, а защото ситуацията в страната съвсем не е лека, което на пръв поглед е проблем най-вече за управляващите, но създава проблеми и на опозицията. Второ, залогът на тези избори е много голям &ndash; това звучи като клише, но за някои партии изборите наесен ще са решаващи, те ще са въпрос на оцеляване. Имам предвид не само президентските, а и местните избори. Става дума за политическото оцеляване на голяма част от партиите, в това число и на управляващите. Един провал на местните и президентските избори би бил сигнал за сериозен проблем пред бъдещето на ГЕРБ. Проблем с оцеляването няма да имат единствено ДПС и БСП, тъй като тях ще ги има при всяко развитие на ситуацията, макар че едно лошо представяне на БСП отново ще я вкара в цикъл на вътрешни раздори. Така че по отношение на президентския, а на много места и на местния вот, пред партиите има много неизвестни и липсват лесни решения.</p> <p><strong>Отлагането на тези решения за последния момент по какъв начин ще помогне за оцеляването на политическите сили?</strong></p> <p>Отлагането само по себе си няма да е гаранция за помощ, но по всяка вероятност едно неприбързано решение, не казвам взето в последния момент, ще бъде избрано заради тактически съображения. Всеки от основните играчи навярно ще чака първо противникът да номинира своя кандидат, за да подбере измежду своите възможни кандидати по-конкурентоспособен, защото все пак президентският вот е мажоритарен. Въпреки всички условности все пак на този вот конкурентните преимущества винаги са по отношение на конкретен опонент, те не са абстрактни. Освен това ние нямаме еднозначни политически фигури. Няма нито една фигура &ndash; без значение дали става дума за лагера на управляващите или за лагера на раздробеното пространство на алтернативните кандидати &ndash; която да е абсолютно безспорна. Така че ще има дебнене, ще има бавене дори и със защитна цел да опазим нашия кандидат от компроматни атаки.</p> <p><strong>Кой ще е по-добър в това дебнене и бавене според вас &ndash; ГЕРБ или БСП?</strong></p> <p>Не мога да твърдя. Все пак мисля, че към края на май-юни ще има горе-долу някаква яснота. Но ако едната от тези партии излъчи кандидат, навярно ще е ясен и кандидатът на другата.</p> <p><strong>Смятате ли, че е дошло времето за прелом в обществените търсения, в представите и очакванията за друг тип лидерско поведение, различно от това на Бойко Борисов? Факт е, че Кристалина Георгиева, която няма много общо с Борисов като модел на поведение, изпревари по рейтинг премиера. Това означава ли, че има радикална промяна в предпочитанията на хората?</strong></p> <p>Търсене има. Неслучайно в нашите изследвания въведохме Кристалина Георгиева, макар тя да не е толкова значима във вътрешнополитически контекст. В момента, в който Цветан Цветанов изпревари по рейтинг Бойко Борисов, това беше първият симптом за известна криза на лидерския модел и ефективната харизма на Борисов. Естествено, това се оказа кратко. И Цветан Цветанов няма много общо с публичния образ на Бойко Борисов, но Кристалина Георгиева съвсем няма нищо общо.</p> <p><strong>И все пак в известен смисъл тя е негов контрапункт, за разлика от Цветанов.</strong></p> <p>Така или иначе, това говори, че започва търсене на алтернативни модели. Този процес ще продължи, той няма да спре с Кристалина Георгиева. Той ще продължи, а това означава, че поведенческият и лидерски стил на Борисов се е изхабил до голяма степен. Сега обаче ми е малко трудно да гадая каква ще е алтернативата. Самият стил на Борисов предполага десетки възможни алтернативи. Едната е технократският срещу до голяма степен стихийно народняшкия тип поведение, което демонстрира той. Може жена да се окаже алтернатива на мачизма, който въплъщава Бойко. Може европеидният стил да надделее срещу локалния стил на поведение. Може благият, помирителен, уравновесен и непартизиран стил да се окаже по-предпочитан от относително агресивния стил на Борисов, макар неговата агресия да е омекотена донякъде от хитростта му. Така че търсения ще има и президентските&nbsp; избори ще бъдат реален експеримент за това кой стил ще надделее, но ще има смяна на стила. Преди време имаше едни хипотези, че след Бойко Борисов всички трябва да са като него и неговите конкуренти трябва да му приличат. Няма да е така. По-скоро ще се случи обратното &ndash; всички успешни конкуренти ще бъдат алтернативни.</p> <p><strong>Казвате, че ще има смяна на стила, това означава ли, че шансовете на Борисов да спечели президентските избори са все по-малки?</strong></p> <p>Това е един от аргументите за намаляване на шансовете. Другият аргумент е свързан с неблагополучията в управлението на ГЕРБ, които наблюдаваме на всички възможни полета.</p> <p><strong>Как се отразяват тези неблагополучия и скандалите, които разтърсиха това управление, върху спада на електоралната подкрепа за ГЕРБ? Все още ли твърдите, че това правителство губи обществената си подкрепа много по-бавно, отколкото предишните?</strong></p> <p>Спадът е постоянен и монотонен &ndash; по 2&ndash;3 % месечно. Вече бяха преминати някои психологически бариери. Електоралната подкрепа вече е под 30 %, а&nbsp; рейтингът на Бойко Борисов за първи път от не знам колко години, откакто го мерим, е под 40%. Тоест и тук спадът не е толкова бавен. Основната причина да не се ускорява той обаче е липсата на достатъчно ясно откроена и мощна алтернатива. Спадът започва и рязко се откроява едва когато някоя политическа сила предложи алтернативния вариант. Какво значи алтернатива &ndash; това означава някой да предложи решение на всички онези проблеми, които обществото счита за най-значими, и да успее да убеди хората, че има и друг начин да се управлява. Когато се появи убедителна рецепта за това, че проблемите имат решение, но управляващите са тези, които са затапили търсенето на добрите решения, тогава отговорността, която се приписва на управляващите за кризата, ще се превърне във виновност. Засега обществото товари управляващите само с отговорност за кризата. И ги товари с все по-мощен товар от отговорност заради всички неблагополучия. Докато не се появи обаче някой, който да убеди обществото, че алтернатива има, отговорността няма да се превърне във виновност. Стигне ли се до&nbsp; приписване на вина, тогава спадът ще е рязък.</p> <p><strong>Не влияят ли по-силно върху този спад самите неблагополучия, както се изразихте, вероятно имайки предвид кризата, вдигането на цените и свиването на доходите?</strong></p> <p>По-скоро това е проблемът. Скандалите имат по-слаб ефект от икономическата криза, която вече засяга основите на съществуването на половината български домакинства и удря онези социални прослойки, които през 2009 г. бяха по-склонни да дадат кредит на управляващите &ndash; дребния и средния бизнес. Там положението е трагично, а не си личи управляващите да имат верен подход. Не става дума само за комуникативен подход, той също им липсва, по-важното обаче е, че те нямат практически подход по отношение на тези проблеми. Разбира се, можем да обясняваме ръста на цените с международното положение, но това в България никога не е било много ефикасно и продължително обяснение. Така че това е голямата бомба под пиедестала на Борисов и ГЕРБ.</p> <p><strong>А не са ли верен подход предложеният Пакт за финансова стабилност и създадената работна група за мониторинг на цените на хранителните продукти?</strong></p> <p>И двете ми намирисват на PR упражнение. Пактът за стабилност не решава нито един от текущите проблеми. В края на краищата той е адресиран за периода след 2012&ndash;2013 г., както бяха отложени за може би някакви следващи управляващи тежките решения по пенсионната и ред други реформи. Така че той няма да има някакъв обезболяващ ефект, особено за онези, които няма с какво да си заредят масата. Що се отнася до решението за контрол върху цените, такива идеи се търкалят в общественото пространство от десетилетия. Само че не виждам конкретните технологии, чрез които това може да бъде направено. Ако се разчита, че само с контрол, с ревизии и с упражняване на натиск върху стопанските субекти ще решим проблема, това не само че не е пазарно решение, то в най-добрия случай би имало някакъв кампаниен ефект и не би повлияло върху трайните трендове, защото големият проблем с цените е, че България нищо не произвежда. Как да се реши проблемът, когато такъв огромен дял от базови хранителни продукти са внос? А те са внос, защото ние не можем да ги произведем. Хвърлят се някакви цифри, че вече 30% от селскостопанските храни в България, които излизат на пазара, са произведени у нас. Дали наистина става дума за 30% или за малко повече или по-малко, това не е съществено. По-важно е, че преди 20 години България хранеше &ndash; по оценка на Световната банка &ndash; 28&ndash;30 милиона души. Сега, в пазарна среда, ние храним 30% от 7 милиона души. Това е големият фундаментален проблем. Ако ти внасяш храните, естествено че ще бъдеш зависим от трендовете на световните цени на хранителните продукти. При това положение няма как да не внасяш криза.</p> <p><strong>Ако ГЕРБ изгубят предстоящите президентски и местни избори, какъв ще бъде реалистичният вариант за бъдещето на тяхното управление?</strong></p> <p>Разбира се, те ще съхранят възможностите си да доизкарат мандата, още повече че на практика вече си осигуриха парламентарно мнозинство. Даже и &bdquo;Атака&rdquo; не им е нужна. Този проблем е лесен за решаване чрез покупко-продажба. Оказа се, че поне този пазар не е в криза. Сигурно са скочили и цените за покупка на депутати, но не е проблем за управляващите да си осигурят мнозинство и да доизкарат мандата. Освен това допускам, че и опозиционните сили нямат особен интерес да се борят&nbsp; &ndash; при евентуална загуба на ГЕРБ на изборите &ndash; за предсрочни избори. Опозицията по-скоро би предпочела вариант, при който ГЕРБ да изпие докрая чашата на управление в неуправляема система, тъй като това би решило радикално проблема с перспективите на тази политическа сила.</p> <p><strong>Затова ли сините гласуваха &bdquo;въздържал се&rdquo; на отминалия вот на доверие?</strong></p> <p>За какво им е? Това не би било особено държавническо, но съм сигурен, че партийната логика ще надделее, а партийната логика ще диктува: &bdquo;Нека тия си изкарат мандата и точка&rdquo;.</p> <p><strong>Според вас как ще бъде решен въпросът с оставката на Цветан Цветанов?</strong></p> <p>Очевидно Цветанов трудно би изпълнявал успешно държавническите си функции &ndash; не говоря за партийните &ndash; ако остане в рамките на сегашните си отговорности като вицепремиер и министър на вътрешните работи, колкото и ласкави отзвуци да получава от чужбина. В България той не е това, което беше. Да, имаше период, в който той се радваше на известен респект. Само че аз се съмнявам, че такава оставка е възможна до изборите. След изборите може.</p> <p><strong>Защо смятате така?</strong></p> <p>Не съм от хората, които имат ясна представа за значимостта на Цветанов във вътрешнопартиен план. Твърди се, че е много голяма. Склонен съм да вярвам, че той е човекът, който създаде структурите на ГЕРБ, а не Бойко Борисов. В предизборен период би било много тежко за ГЕРБ да си вкара такъв проблем, дистанцирайки Цветанов от властови позиции. Тоест оставката на Цветанов би дестабилизирала структурите на ГЕРБ.</p> <p><strong>Парадокс &ndash; от една страна, тази оставка ще дестабилизира структурите на ГЕРБ, а от друга страна, оставането на Цветанов на досегашните му позиции ще храни електоралната ерозия.</strong></p> <p>Така е, но за изборите и особено за местния вот е страшно важно структурите да работят. Затова подозирам, че няма да има оставка. Истина е, че ГЕРБ се крепи на харизмата на Бойко Борисов, само че тази харизма е в разклатено положение. Нямаше да е страшно, ако тази партия се крепеше на кауза. Само че и при най-невнимателно вглеждане в политическия ни живот е видно, че ГЕРБ няма кауза. Когато нямаш кауза, единственото, което може да те крепи освен лабилните харизми на една-единствена персона, това са все пак горе-долу стабилни структури.&nbsp; Ако структурите се разпаднат, само харизма не може да крепи при дефицит на кауза.</p> <p><strong>Как ще коментирате начина, по който обществото, медиите и политиците в България реагираха на скандалите, които засегнаха правителството &ndash; незаконно подслушване, покровителство на контрабандата, незаконно забогатяване? Прави впечатление контрастът между случващото се у нас и подадената наскоро оставка на министъра на отбраната в Германия?</strong></p> <p>Това е поредното доказателство за космическото разстояние между типа социум, политическата култура, политическия морал, развитостта на гражданското общество и медийната среда у нас и там. При това у нас не само че не се доближаваме, но през последните години се отдалечаваме от добрите стандарти. Имаше период на сближаване, който приключи.&nbsp;</p> <p><strong>Кога приключи този период?</strong></p> <p>Навярно това започна да се случва бавно от момента, в който медийната среда изгуби своята икономическа независимост. От момента, в който медиите станаха пазарни субекти, които са силно зависими от парите. То съвпадна и с икономическия бум и еуфорията у нас през 2004&ndash;2005 г., когато окончателно се формирахме като потребителско общество с ценности, характерни за консумативизма, който пък е пагубен за обществения морал. Разбира се, западните общества също са в парадигмата на потребителските общества, но там все още има други корективи &ndash; дали са религиозни, дали са морални, или пък самият пазар е достатъчно конкурентен и не позволява синхронното действие в един стил на цялата медийна среда. Някъде там започна така сериозно вторичното ни дистанциране, тоест свърши периодът на сближаване и започна периодът на вторично отдалечаване. По някаква ирония на съдбата това отдалечаване се ускори особено след приема ни в ЕС. Но неговият апогей и вакханалия започнаха някъде в началото на 2009 г.</p> <p><strong>Казахте, че лидерският стил на Борисов се е изхабил и на предстоящите президентски избори очаквате неговата смяна. Кой и какъв би бил успешният кандидат на тези избори?</strong></p> <p>Трудно ми е да преценя, но все по-вероятно изглежда, ако дори Бойко Борисов се кандидатира, да има балотаж. Вече в тази логика е ясно, че той би имал доста сериозен конкурент в лицето на персона, зад която застанат като минимум БСП и ДПС. Един такъв кандидат би имал реален шанс, особено ако е открит и към десния електорат.</p> <p><strong>Подкрепата на БСП и ДПС не би ли била нож с две остриета за този открит към десния електорат кандидат &ndash; да кажем за една Меглена Кунева?</strong></p> <p>Не, това би се случило най-вероятно на втория тур. Така или иначе, вотът ще бъде за статукво или за промяна. Всички наши избори в най-острата си фаза се свеждат до това. Абсолютно е възможна загуба на ГЕРБ, дори ако се кандидатира Бойко Борисов, освен ако не се случи някакво чудо в сферата на икономиката, а не виждам как ще стане това. По-скоро ние за пореден път ще разберем, че чудесата не се случват по нашите географски ширини. Единственото възможно чудо е онова, което е дълбоко и сериозно подготвено от интелектуални усилия, воля и стратегическо мислене. Такова обаче вече тотално липсва. Единственото смислено послание, което излъчват управляващите през последните месеци, е: &bdquo;Чакаме&rdquo;. Това не е лидерско послание. Какво чакаме &ndash; чакалнята за Еврозоната, чакалнята за Шенген, чакалнята да мине кризата... Това не е въодушевяващо, особено за българския гражданин, който бездруго чака отдавна и навсякъде неясно какво. Ако управляващите я карат така, те ще изпаднат в този тип политическа неплатежоспособност, която е другото име на фалита. На практика те не обслужват кредита, който получиха от българските граждани.<br /><br /><strong><em>* Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС &bdquo;Галъп&ldquo;.</em></strong><br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br /><em>С Живко Георгиев разговаря Димитрина Чернева</em></p>