Юлия Кръстева: Мечтая политиката на Путин да възстанови финеса между Европа и Русия, културен съюз без санкции

Юлия Кръстева: Мечтая политиката на Путин да възстанови финеса между Европа и Русия, културен съюз без санкции
Юлия Кръстева пред Десислава Минчева, бТВ: Трябва да създадем това, което Европа започва сега и се нарича „Глобален портал“. Той трябва да обединява европейски предложения, които да спират китайския път на коприната. Трябва да  успеем да създадем един културен портал, с националните култури в него, но и с граничната култура на Русия, която е различна, но като сестра. На културно ниво, на университетско ниво, на ниво артистичен обмен.


„Вие сте българка – заради рода си, по рождение, в младостта си. Но вие сте и французойка – заради вашите текстове, заради вашите любови, по ваш избор. Но вие сте и гражданка на републиката на буквите, чийто паспорт са книгите и чиито граници са пътищата".



Думите са на френския президент Еманюел Макрон. Отправени са към Юлия Кръстева, когато й връчва второто най-високо френско отличие – титлата "Велик офицер на Почетния легион".



Юлия Кръстева е сред съвременните интелектуалци, с които Франция е особено горда да се представя пред света и да го покорява. Тя е родена в България, в град Сливен. През 1966 г. печели стипендия на френското правителство и заминава за Париж.

 

Юлия Кръстева е писател, семиотик, философ, психоаналитик. Доктор хонорис кауза e в редица университети в Европа, Съединените щати и Канада.


През 2004 г. тя става първият носител на наградата „Холберг“, създадена от норвежкото правителство, за да запълни липсата на Нобелова награда за хуманитарни науки.



През 2015 г. тогавашният френски президент Франсоа Оланд връчва на Юлия Кръстева наградата на Почетния легион, степен "Офицер". През последните 200 години носители на Почетния легион стават личности - световноизвестни или пък непознати, но с изключителен принос към нацията. Те са икономисти, интелектуалци, артисти, учители, лекари, спортисти, дипломати.

 

Миналия месец настоящият френски президент Еманюел Макрон, страстен ценител на творчеството на Юлия Кръстева, я повиши в степен "Велик офицер на Почетния легион“. 

 

Тази седмица кореспондентът на bTV Десислава Минчева успя да се срещне с Юлия Кръстева на поредното представяне на най-новата й книга, посветена на творчеството на Достоевски. Споменът за тържествената церемония в Елисейския дворец е пресен. Питахме я какво цени най-много в този втори жест на висше признание от втори френски президент.



„Да, скоро бях издигната в стълбицата на републиканския ритуал до ниво "Велик офицер" на „Почетния легион“. Бях много развълнувана, разбира се. Ясно е, че чужденците са най-горещите привърженици на страната, която ги е приела. Благодаря много на тази страна, която ми е дала толкова възможности. 02Въпреки вълнението обаче в такива тържествени моменти, се връщам към състоянието на раздвоение. Питам се: "Коя е тази личност, която почитат? Коя е тази Кръстева толкова горда, която говори с президента?". Мисля си за родителите ми, за работата ми. И си казвам: "Тази, която почитат, е някой друг. А аз съм някъде." Чувствам се като оцеляла. Не в трагичния смисъл на думата, като оцелелите от лагерите, например. Оцелял е някой, който е готов да отскочи отново. Но затова трябва да признае и никога да не забравя раните си“, казва Юлия Кръстева.

 

Дни преди Франция да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС, търсим мнението на Юлия Кръстева за върху процесите в днешна Европа. Тя е изразявала вече позицията си, че голяма част от европейските политици са се отказали да бранят „Обединена Европа“. Питаме я възможно ли е да се сдобрят понятия като "Обединена Европа" и "национална идентичност". И как може да се избегне риска от потъване в популизма.

 

„Имаме усещането, че Европа е в нокаут. Като боксьор, паднал на ринга, целият в рани и кръв. Всички сочат пробойните в европейските договори. Но аз пък съм убедена, че без Европа, светът ще бъде в нокаут. Това е и игра на думи, защото на френски думата "нокаут" звучи по същия начин като "хаос", т.е. като безредието в света“, казва Кръстева.

 

„Мечтая политиката на президента Путин, която всява толкова страх, да възроди повече финес в отношенията между Европа и Русия. Да останем внимателни към спазването на правата на човека, но без санкции, а по-скоро със съюзничество. Да я превърнем в консенсусна сестра на Европа. Това ще е трудно за политиците и икономистите, заради съперничеството. Но в културен план може би ще е възможно“, допълва Кръстева.

 

 „Трябва да създадем това, което Европа започва сега и се нарича „Глобален портал“. Той трябва да обединява европейски предложения, които да спират китайския път на коприната. Трябва да  успеем да създадем един културен портал, с националните култури в него, но и с граничната култура на Русия, която е различна, но като сестра. На културно ниво, на университетско ниво, на ниво артистичен обмен. Ето, за тази Европа мечтая аз“, посочва Кръстева.

 

 

Източник: бТВ

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Юлия Кръстева,

    12 Дек 2021 10:46ч.

    ченгето на ДС във Франция. Това ли лице ще ни говори за култура и морал? Айде приберете си ги тия вече. На хората им се повръща от тях и от цялата им клика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Русия не може да играе периферна роля, и особено в културно отношение

    12 Дек 2021 11:18ч.

    "Създаване на портал" е термин в магьосничеството. Уточнението "създаване на глобален портал", и то под егидата на ЕС, е вече сатанинска черна магия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    12 Дек 2021 12:27ч.

    Заглавието, извадено от контекста, няма много общо с интервюто с Юлия Кръстева.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • terrarium

    12 Дек 2021 12:30ч.

    Ега ти почетния офицер! Домъкнала се да баламосва българите за истинската цел на "Демократичния на САЩ алианс" срещу Китай, основна задача на който е привличането на Русия към антикитайския курс. В Кремъл трябва да са луди, за да им се вържат на гяволията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Докога дитирамби за тази троцкистка?

    12 Дек 2021 12:51ч.

    ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вярно е, че никой не е станал пророк в собствения си град, особено пък в Сливен.

    12 Дек 2021 13:31ч.

    Напоследък имам странното усещане, че не само възрастта е проблем в начина на размишление. Наблюдавам го и в мои познати, които се ваксинираха. Самите те споделят, че усещат някаква промяна. Чел съм почти всичко от Достоевски. Като четеш Братя Карамазови за първи път усещаш, че мозъкът ти ще експлоадира, цялото ти същество избухва, сякаш си видял дявола. С годините разбрах, че достоевщината е смърт за интелекта и нравствеността на тези , които го четат. Ако продължаваш да го поглъщаш има сериозна опасност да луднеш. В романите на Достоевски като в пророчество се сбъдват най-негативните човешки страхове. Като всеки творец, Достоевски има своите възторжени почитатели, има и своите критици. Вкусът е нещо индивидуално, за него не се спори. Някой приема за трогателен, умиляващ света на сонимармеладови, мишкиновци, ростаневци, девушкиновци, намира сладост в страданията им, тоест склонен е към мазохизъм. Друг не мисли, че психиатричните случаи на девиантно поведение трябва да изчерпват образния свят на едно забележително писателско творчество. Без съмнение има поклонници на садо-мазо, има хора, които като Лиза Хохлакова от „Братя Карамазови” могат да кажат: „Искам някой да ме измъчи, да се ожени за мен, а после да ме измъчи, да ме измами, да ме напусне и да замине. Аз не искам да бъда щастлива!.. Аз просто не искам да правя добро, аз искам да правя зло и никаква болест няма тук...” Галерията от неврастеници, идиоти, мазохисти и садисти в романите и повестите на Достоевски е богата, типовете са детайлно описани, щателно изследвани. Мъките на тези герои, които са клинични случаи, карат някои хора всеотдайно да ги съпреживяват, а други да се отвращават и плашат. Наистина потресно е да виждаш как наивници и полуидиоти могат в еднаква степен да бъдат и жертви, и мъчители, как извършват най-брутални злодеяния без да мислят и без да изпитват ужас Свещеникът и лидер на въздържателното движение в Русия Григорий Петров, емигрирал в България след болшевишкия преврат, нарича тези сбъркани хора, този изкълчен свят ДОСТОЕВЩИНА. Нему, преживял ужасите на червената чума, принадлежат думите: „Всички отвратителни мръсотии и зверства на руския болшевизъм до голяма степен са проява на достоевщината, изстъпления са на болната народна душа. В никой друг народ на културното човечество не биха могли да се намерят толкова сладострастни джелати колкото даде и сега, в болшевишко време дава руският народ”. Григорий Петров пояснява какво разбира под „достоевщина”: „Както безкрайното търпение на руския народ, неговата покорност на страданията дотам, че да се наслаждава от тях, тъй и временната му дивашка разюзданост, неговото скотство и зверство – всичко това е достоевщина...У хората със силна воля, у хората, които знаят и ценят достойнството на човека, тези сломени роби на духа предизвикват не съжаление, а досада и остро раздразнение. Такива покорни роби на страданията са като болестотворни микроби в човешкото общество. Те причиняват духовно малокръвие, упадък и безсилие”. Според него руснаците са „отровени от достоевщината”, те са „духовно извратени” от страданията и насилията в продължение на хиляда години, те обичат да страдат, „жадуват за страдание” и имат „култ към страданията”. Такава мисъл изказва и Достоевски в рубриката си „Дневник на писателя” през 1873 г., докато е редактор на сп. „Гражданин”. „Смятам, че най-главната, най-дълбоката духовна потребност на руския народ – пише той – е потребността от страдание, непрекъснато и неутолимо, винаги и във всичко. С тая жажда за страдание той сякаш е заразен от памтивека. Страдалческата струя минава през цялата му история и не иде само от външните нещастия и беди, а извира от самото сърце народно...Руският народ сякаш се наслаждава на страданието си”.................... Вие преценете как в сърцето и ума на Юлия Кръстева е живяла тази лава. Едно е да четеш Гьоте, Толстой, Тургенев, Булгаков и др., друго е да потънеш в мрачната бездна на Достоевски.Там няма хуманизъм, има извращения върху човешката природа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Путин щял да въстановява

    12 Дек 2021 13:32ч.

    финеса между Европа и Русия. Тая жена е или пияна или дрогирана. Да искаш от едно ченге на КГБ да въстановява "финес" , да говориш тези неща за човек отгледан в лоното на Лубянка.....смята ли госпожата, че някой ще се върже на приказките и?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Doksan Dokuz

    12 Дек 2021 14:07ч.

    Как блика, направо струи отвсякъде по-горе черната злоба на роба, мъчителната завист на некадърника, драпал цял живот до някоя провинциална катедра, „хабилитиран“ в някой селски ПУЦ. Коя е таа бе? Заради нея не съм аз!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Таа същата, си слогуваше на ДСто през цялата време докато си пишеше филосовските трудове в Париж.

    12 Дек 2021 14:15ч.

    Твае голата истина. И няма никакво оправдание днес да раздава акъл. Как пък не се намери поне един български емигрант, който да не се е заиграл с българското ДС? И когато му почукат на вратата да беше казал - не мерси, но за престъпния комунистиески режим, виновен за хилядите жертви НЯМА ДА РАБОТЯ. Та другарю Докуз - "злоба на роба" няма. Сигурно не случайно точно днес и сега откак започна "промяната" избуяха филизите на подобни на нея личности. Сигурно много скъпи на сърцето на Радев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    12 Дек 2021 14:44ч.

    Макрон вади съсухрени с увяхнала слава интелектуалци от нафталина да му лъснат имиджа, заради домакинството на ЕП. И понеже много иска да падне българското вето за Македония. И закичен с тази брошка да трупа бонуси за следващ мандат. С Ю.К. и високото почетно звание намига на българските власти, опитва се да задвижи едни скрити механизми от времената на студената война. И по-скоро за мен тя е офицер от Чуждестранния легион, а не на Почетния такъв.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Чувствам се като оцеляла. Не в трагичния смисъл на думата, като оцелелите от лагерите, например."

    12 Дек 2021 14:57ч.

    Съвсем различно е "да оцелееш" в Париж (дори и като част от ДС)! "Глобален портал"? - не, благодаря!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Страхът от страдание си е нормална човешка реакция

    12 Дек 2021 14:59ч.

    ...на материалистично настроен ум, поел готови, либерално обагрени определения за живота. Хуманното състояние се поддържа чрез страдания, и нашето време го доказва по безспорен начин. Неумеещите да страдат, поемат жижата. Защото са конформни, и се оставят други да ги водят. Накъде? Има само един път днес, ако речеш да избегнеш страданието - към трансхуманизма. И още нещо: страданието не е мъчение. Мъчението е да не те познава Бог, както и ти Него. Страданието, колкото и на пръв поглед да е нелепо, поддържа душата жива. Извратени изглеждат някои типажи на Достоевски, но това е само за повърхностни или програмирани умове - това са живи, реални хора от един народ, чиято душа не е чисто и просто колектив. В Русия душите взаимно се предполагат и отразяват. Руски хуманизъм - това не е като подравняващия западноевропейски хуманизъм, готов да легне на всякакви фашисти. Руснаците са повече като нас, но същевременно и сме различни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До другарят Путинист относно страха . Русофилството, както казва Д.Благоев е ... невежество, което води до национално предателство....

    12 Дек 2021 15:53ч.

    В публицистиката на Достоевски разточително и многократно се повтаря лайтмотивът, че Константинопол трябва да бъде превзет, че Константинопол трябва да бъде руско владение, че всички православни народи /включително гърци и румънци/ и всички славяни /сред които има и милиони католици!!!/ трябва да бъдат обхванати в една империя начело с руския самодържец – за ужаса, преживян от българите, писателят си служи с една метафора. Един приятел му бил разказал, че сред „славянските деца”, докарани в Москва, имало едно момиченце, българче, което имало припадъци, защото видяло как черкезите одрали кожата на баща му. Няколко реда по-надолу отново споменава „тая история за малката българка, която имала припадъци” /Ф.Д./, колкото да му послужи като художествено средство, един вид увод към разсъждението му за гнусната цивилизация, за европейския дух, развращаващ руския народен живот. Истинското си отношение към българите е изразил мимоходом в един знаменателен пасаж, от който ще цитирам част: „...Източният въпрос е, тъй да се каже, един от световните въпроси, един от най-важните раздели на наближаващото световно решение на човешките съдбини...работите тук засягат ...не само славяните, русите и турците или КОНКРЕТНО НЯКАКВИ ТАМ българи , но и целия Запад на Европа...”.................... Така е другар, когато човек сам е пожелал да е роб, не подлежи на състрадение !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • $Така е другар, когато човек сам е пожелал да е роб, не подлежи на състрадение ! $

    12 Дек 2021 16:22ч.

    Можеш да си го напишеш като епитафия над ковчега, когато дойде време да си починеш. Ще ти приляга.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • На такива думи са способни само мърши, които

    12 Дек 2021 16:47ч.

    жиевят само да ненавиждат. Отдавна ми е ясно, че такива като вас никога няма да излязат от калъпа, по който са правени след 1944 г. Не го казвам със злоба, тъжно ми е ! Да си губиш времето да избиеш от ума на един комунист-путинист заучените фрази-опорки, и да се опиташ да му покажеш светлината на свободата и добротата, е все едно да отидеш в Афганистан и да обясняваш на талибаните, че това, което вършат от религиозна слепота е лошо. Днешните стари другари следват родството между: цигански клан, мафия и комунистическа партия. Еволюирането на примитивната комунистическа психика води до засилване на личния интерес и съзнание, съпроводено с появата на корист и корупция, което рефлектира в разпад на солидарността с “масите”. Ражда се червената “мафиотска клановост”. Това намира израз още по времето на сталинизма, когато се появяват и първите “червени кръстници” описани с чувство за хумор от Илф и Петров. Паралелно с това редовите маси предумишлено биват все по-настойчиво патогенно-примитивно сплотявани и “колективизирани” чрез стадоподобното им натикване в “общежития”, жилищни кооперации, колхози, ТКЗС-та, квартални организации, профсъюзни звена, местни партийни ядки и други циганоподобни форми на съвместен живот. Това е вид “психическа зараза” предизвикваща умишлена хронична невменяемост, видиотяване и кретенизиране на голяма част от населението, което бихме нарекли “масовизация-циганизация” на гражданската и селска маса попаднала под комунистически ботуш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До ----------- $Така е другар, когато човек сам е пожелал да е роб, не подлежи на състрадение ! $

    12 Дек 2021 17:12ч.

    Млади момко, нали знаеш, че който гроб копае другиму, сам пада в него. Затова трябва да се четат книги, включително и библейски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това за Достоевски и едно момиченце, българче, което имало припадъци,

    12 Дек 2021 18:04ч.

    ако беше удовлетворил педофилските си щения, не би ме изненадало изобщо. Разбира се, за великите творци е прието да си затваряме очите и лицемерно да ги възхваляваме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "че който гроб копае другиму, сам пада в него"

    12 Дек 2021 19:20ч.

    Повечето от хората на изкуството си измислят или поръчват епитафии още в първата половина на живота си. Сигурно падат в гробовете си, защото си поръчват епитафии, така ли да те разбирам? И стига с тия циганоподобия, приписвани на Русия и на соц-а, Западът е образец на цигански тарикатски похвати и еснафски игрички, само че умножени по хиляда. не гледай варосаната гробница отвън, виж костите и нечистотиите, дето ги носят отвътре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Волтер 21

    12 Дек 2021 20:35ч.

    Другарката Юлия и тя маскирана до очи и уши с черна маска, но пък вече рицар от още по-велика степен, мечтае да спре пътя на коприната. Звучи ужасно наивно. От копринено кадифе стават най-готините маски. Франция има отдавнашен принос за една такава. Днес е денят за свалянето на тази маска.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Романистите не са реалисти, не преувеличавайте тяхната сила

    12 Дек 2021 20:51ч.

    само защото някои са напълнили с тях интелигентските си глави. Болшевиките успяха не защото следваха или дори бяха чели Достоевски, а защото направиха това което ръководството на Русия отдавна трябваше да направи ако искаше страната не само да се развива, но и да оцелее в новия и динамичен 20 век. Преди тях Петър Първи направи реформите с които Русия оцеля и победи нашествието на Наполеон, сега Путин прави нужното в сегашната епоха. А насилието и червения терор следваха белия терор, защото цяло съсловие изгуби привилегиите и собствеността си. Това не е ново в руската история, винаги при драстични промени е имало терор над недоволните, и при Иван Грозни и при Петър Първи. След терора винаги е имало чистки и коренна промяна на обществените порядки, нравите, дори езика, например при нападението на Наполеон някои руснаци трябвало да спрат да говорят френски, но вече им трябвали учители по руски. Достоевски е бил болен от епилепсия с припадъци, шизофреник, но това е при доста романисти, прави романите им интересни за интровертните читатели живеещи основно в книжните светове. Пребиваването в каторгата му е дало възможност да види престъпната част от руското общество която наистина е значима, формира немалка част от руския фолклор и народностна психология. При война, гражданска или не, тя я спомага, не случайно френския Чуждестранен легион е най-ефективен. В Русия именно затова може да има само силна власт ангажираща вярата на хората че смисълът на живота е повече от сетивното задоволяване. Достоевски е виждал като такава самодържавието и православието, но какво друго да види, той е следвал социалистите утописти за което е бил пратен в каторга. В чужбина е прекарвал времето си в казината и курортите, там какви персонажи може да срещне освен трагични герои робуващи на страстите си, макар и различни страсти от на тези в каторгата. "Бесове" дават като описание на болшевиките и тяхната революция, но там пак са описани пак разни болни хора, от една страна мечтатели, от другата сатанисти. И едните, и другите в реалния свят не могат да просъществуват без нечия издръжка, камо ли общество да водят и променят. Болшевиките бяха реалисти затова успяха, всички други се провалиха, грешници в грешно общество или както Ленин е описал "Между вълци и ние ще вием по вълчи". Това съвсем не бе по идеалите на Достоевски, но чрез тях Русия направи голяма крачка напред, създаде индустрията и имаше вярата за да победи нацизма. Самодържавието нямаше да създаде индустрия, нито православието да води войниците в битките, както стана ясно през ПСВ. Отживелите социални и религиозни форми стават само за романи с трагични герои, затова има термин "достоевщина", една от залъгалките за интелигенцията с романтични наклонности. Впрочем самият Достоевски не е отричал че търси крайностите, той дори дава справка с вестниците от които е ползвал криминалните хроники.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бабаяга

    12 Дек 2021 22:35ч.

    С толкова четки е нормална наградата във Франция, още повече така мрънкат техните интелектуалци. Във Франция има един феномен, че театралната традиция не е това което беше. В Операта и Киното се наблюдава същото "смирение".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "слогуваше на ДСто"

    13 Дек 2021 8:43ч.

    И как слОгуваше, пишеше доноси, навредила е на някого? Или е слОгувала в "Тел кел"? Или с монографите си - чели ли сте ги? Или с това, че е главен редактор на списание, което и в момента популяризира България и културата й във Франция? Може би сте подробно запознат с досието й? Едва ли - като Ви гледа човек ортографията, остава с впечатлението всичко на всичко за "не читал, но осуждаю".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    13 Дек 2021 8:51ч.

    Понеже първо четох интервюто, а после видях част от него по телевизията, не бях разбрала, че говори на френски в интервю за българска телевизия с български журналист. И това ме върна към едно друго интервю на друг български интелектуалец в емиграция- Петър Увалиев. Този човек спря дъха ми с изключителния си български, с любовта и проникновението към нашата история и култура. Пред него, Юлия Кръстева е като нищожество, натруфено с научни и почетни титли, в опита си да прикрие дълбоката и вътрешна празнота и бездуховност

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Митьо Гестаповски

    13 Дек 2021 13:34ч.

    Още едно гордо ченге наред с гьонсуратите Георги Марков, Иво Инджев, Георги Коритаров и Тодор Колев. Привилегията незабележимо, но високо да носиш байрака на комунистическото Отечество!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Eisblock

    13 Дек 2021 13:47ч.

    Като ви чета, не се чудя, че вчера при НДК имаше само 50-тина протестиращи "анти-ваксъри". И това с над 70% ОТКАЗВАЩИ генетичните жижи - манипулатори на естествената имунна система! ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айнщайн за Достоевски

    14 Дек 2021 15:38ч.

    Einstein said that he learned more from Dostoevsky than from anyone else. Einstein very much liked to read The Karamasow Brothers by Dostojewski. Някои американци обичат да казват: "Той не е Айнщайн." Изглежда очевидно какво имат предвид.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мдам

    14 Дек 2021 16:35ч.

    Стар кагебист и финес?!? Г-жа Кръстева се шегува.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вашите имена /задължително

    15 Дек 2021 9:39ч.

    Просто Макрон си пада по по-възрастни дами, не е нужно да намесваме ДС, интелект, Путин и Достоевски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тори

    16 Дек 2021 15:48ч.

    Да припомня: тя беше начело в инициативният комитет издигнал Румен Радев за президент.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи