- Автор: Комсомолска правда
- 06 Юли 2025
- 1970
- 7
Автор: Игор Емелянов, kp.ru
На 5 юли се отбелязва Международният ден на трудохолика. По този повод „Комсомолская правда“ реши да проучи: кой от ръководителите на страната е имал най-дълъг и кой – най-кратък работен ден в периода на върхова физическа и умствена форма? И от какво е бил съставен неговият „обикновен ден“. Анализът се базира на спомени на приближени до лидерите хора, както и на пояснения от историци – кандидатите на науките Ярослав Листов и Юрий Емельянов.
С ленинския поглед настрани
Работният ден на Ленин преди инсулта продължавал от 14 до 16 часа.
На 4 февруари 1921 г., според XII том от „Биографичната хроника на Ленин“, Илич все още е енергичен и съвместява постовете на генерален секретар на ЦК на ВКП(б) и председател на Съвета на народните комисари.
Събужда се в Кремъл в 7 сутринта. След кратка гимнастика и скромна закуска, работи по 13 постановления на Съвета на труда и отбраната – прави поправки и подписва.
В 14:00 ч. приема делегация на Шведската компартия. От 15:00 ч. разговаря с шефа на Госплана Кржижановски за бъдещето на народното стопанство.
След 16:00 ч. държи реч на конференция на московските металици. След 17:00 ч. подписва ново постановление и протоколи от Малкия Съвет на народните комисари.
След 18:00 ч. води заседание на Съвета на труда и отбраната – обсъждат демобилизация, горивна криза в Петроград и ускоряване на производството на електродвигатели.
След получаване на известие за пожар в бившия Николаевски институт, Ленин разпорежда на секретаря си да съобщи на ВЧК. Отговаря и на запитване от президиума на IV Всеруски конгрес на шивачите, които го канят на следващия ден.
В 22:00 ч. води заседание на Зърнената комисия. След полунощ работи по незавършена статия за „Правда“ и отговаря на писма.
Ярослав Листов:
„Преди да дойде на власт, Ленин винаги започвал деня с упражнения – през 1895 г. плувал в река Шпрее. След като поема управлението, отказва званите обеди – най-много чай с препечени филийки. Но решава, че членовете на Съвета на народните комисари трябва да обядват с него в Кремъл – след като един от тях припада от глад. Самият той се хранил набързо и предпочитал вечерята. Работният му ден преди инсулта продължавал от 14 до 16 часа. Живеел в Кремъл не от удоволствие, а заради удобството – там били заседанията и срещите с представители от страната.“
Сталиновите нощи
С лидери на партията и правителството, както и с документи, Сталин работел до 22 часа.
За изтощителния 15-часов работен график на Сталин, който се простирал дълбоко в нощта, пишат мнозина, включително маршал Жуков. Режимът му се изменя в началото на 30-те години, когато след 1934 г. се премества от Кремъл във вилата си в Кунцево. Разстоянието оттам до Кремъл отнема около 20 минути.
През лятото на 1940 г. Сталин става към 10–11 часа сутринта, закусва, работи час-два с документи, приема партийни ръководители с неотложни проблеми и провежда разговори по телефона. В Кремъл пристига към 15, понякога 16 часа.
След обяда и кратка дрямка, се връща в кремълския си кабинет, където приема посетители. Според посещенията, регистрирани за 1940 г., е провел 216 срещи – най-много през юни, цели 26.
Работи с документи и партийни лидери до 22:00 ч. Късните вечери с другари в Кремъл по-късно се преместват във вилата му в Кунцево. Там Сталин посрещал тесен кръг – Берию, Молотов, Маленков, Булганин. Самият той пиел малко – предимно грузинско червено вино.
Ако нямало нов филм за гледане, след 2 през нощта четял в спалнята си, където държал книги и документи.
След началото на войната през 1941 г. в Кунцево е оборудван подземен бункер, където Сталин често работел, без да ходи до Кремъл. Членове на Генералния щаб и Държавния комитет по отбрана го очаквали от 12 ч. нататък. Подземие било изградено и край метростанция „Кировская“.
След войната, особено след 1950 г., Сталин започнал да работи по-малко и по-често излизал в отпуска. През 1951 г. заминава през август и се връща чак в края на декември. Появява се отново в кабинета си едва на 13 февруари 1952 г.
Ярослав Листов:
„По интензивност на работата Сталин през 30-те и Ленин в началото на 1921 г. достигат до 14–16 часа дневно. Но Сталин разполага с по-комфортни условия – работи във вилата си. След войната здравето му отслабва, а лекарите го съветват да спи повече. Следобедната дрямка става обичайна практика.“
Веднъж-два пъти седмично Сталин гледал нови филми през нощта – заедно с министъра на кинематографията Болшаков и с Маленков. Гледал всички съветски филми преди премиерата им. Обичал да преглежда любимия си „Волга-Волга“, за да си вдигне настроението. По време на войната дори изпратил копие на филма на Рузвелт.
Всички романи, номинирани за Сталинска премия, четял сам – в края на работния ден. Освен това преглеждал и огромен поток документи – само докладите от разузнаването достигали 30 страници дневно.
Хрушчовските обеди
На обяд Никита Сергеевич понякога събирал на маса всички членове на Президиума на ЦК.
Спомени за работния график на Хрушчов са оставили както офицерът от IX управление на КГБ Алексей Салников, така и синът му – Сергей Хрушчов.
През есента на 1956 г. работният ден на Първия секретар на ЦК на КПСС протичал така:
Ставал в 6 часа сутринта. Понякога пропускал гимнастиката. След закуска – от 7 до 8 ч. – преглеждал документи. Четял и в колата по пътя от Ленинските планини към Кремъл.
В 8:45 започвал работният ден. Висши ръководители можели да чакат в приемната му още от 9:00.
В Москва тогава Хрушчов правел две почивки – в 13:00 и в 17:00. На обяд понякога събирал всички членове на Президиума. За „обяда при Първия“ ги уведомявали още сутринта. За около час се обсъждали важни текущи въпроси.
Алексей Салников си спомня:
„В 17 ч. Хрушчов правеше 15-минутна пауза. Пиеше чаша сок, хапваше плодове. Приготвях му прясно изцеден сок от грозде, касис, портокали.“
В Кремъл работел до 21:00.
Сергей Хрушчов:
„Баща ми се прибираше уморен. Правеше две обиколки по алеята около къщата в Ленинските планини. Вечеряше, вадеше от портфейла си пъстри папки с документи и четеше.“
В края на 50-те години Президиумът на ЦК постановява за Хрушчов съкратен работен ден и допълнителни две седмици отпуск.
Прекарвал почивката си в Пицунда, Крим и Беловежката гора. Там често се срещал с учени и конструктори. След такива разговори подготвял записки до ЦК.
Ако в събота нямало мероприятия, на вилата четял и пишел. Не обичал спорта – с изключение на една-единствена игра на бадминтон с президента на САЩ Дуайт Айзенхауер.
Юрий Емельянов:
„По времето на Сталин Хрушчов почти живееше в Московския обком, в Метростроя. Ходеше по всички строежи. Но когато стана Първи секретар, усещаше вече, че няма същите сили. Преглеждаше основните вестници вечер. Има стенограма, в която се оплаква, че една книга го приспивала – това бил ‘Руски лес’ на Леонид Леонов.“
Продължителността на работния му ден в края на 50-те била по-малка в сравнение с Ленин и Сталин в най-активните им години – около 12 часа дневно. На септемврийския Пленум на ЦК през 1953 г. съветското ръководство се договорило да прекъсне „нощния режим“ на Сталин – започнали да работят от 9 сутринта.
Брежневски комфорт
Брежнев работел до 21–22 часа вечерта, но от 1972 г. започнал да си тръгва по-рано от работа.
За графика на Леонид Илич в началото на 70-те си спомня заместник-началникът на охраната му Владимир Медведев. Записки в личния си календар е водел и самият Брежнев.
Ставал в 8:00–8:30 ч. Стигал до Кремъл (или до сградата на ЦК на Старата площад) около 9:30–10:00. Понякога веднага след пристигането си се оттеглял в стаята за почивка – за кратка дрямка. В приемната му отвръщали по телефона с: „Леонид Илич е зает.“ Според Медведев, следобедният сън в 70-те години бил задължителен за Брежнев.
До 1971 г. Брежнев работел до 21–22 ч., но от 1972 г. започнал да напуска по-рано. През студените месеци тръгвал към 19:30 – обикновено на хокей. Или към 21:00 – на вилата в Заречие, за да гледа началото на програмата „Время“.
Вечер преглеждал спешната поща. Ако заспивал (обикновено към 23:00 ч.), отлагал останалите документи за сутринта.
Показателна е записка на Брежнев от 25 април 1977 г.:
„Приех Романов (от Ленинград) – донесе малогабаритен телевизор.
Приех Устинов, Павлов, Рябенко – по въпроса с онзи дом.
Разговарях с Подгорни – за футбол и хокей, малко и за конституцията.
Прочетох куп документи на Устинов.
Обади се Голиков – поиска да прочета нещо за земеделието.
Подписах поздравление за 1 май до всички членове и кандидати на ЦК.
Работих с Галина (Дорошина, секретарка – бел. ред.) по документи.
Дълъг разговор с Черненко.
Разреших на Чазов да лети до Америка – да разбере какво може да се направи за Андропов.
Приех другаря Кунаев.
Обадиха се Пахомов и Копейкин – среща с ветерани на 12 май.
Щербицки иска техника за жътвата – комбайни, машини, гориво.
Помощ за Одеса – с месо, заради болест по свинете.
Алиев – узряването на зърното ще е по-рано, иска да запазим разпределението.
Да се реши въпросът с химна заедно с конституцията.
Искат да не се пипа редът на републиките – свикнали са така.“
Юрий Емельянов:
„При Брежнев всичко вървеше по часовник. В едно и също време се провеждаха пленуми, конгреси. Ако Хрушчов е импулс, то Брежнев е уравновесеност и ритъм. Спокойствие. В календарите му от 1976 г. има такива бележки:
10 май – получаване на Голямата маршалска звезда. Разговор с Копейкин.
16 май – никъде не ходих, с никого не говорих. Същото и при мен. Цял ден. Сутрин – подстригване, бръснене, къпане. Следобед – разходка.
25 май – неделя. Сутрин както обикновено, никого не можеш да намериш. Закуска, бръснене, плуване.
30 май – бях в Завидово с Черненко. Убих 8 патици.
26 юни – събота. Разговор с Черненко – за Пелше. Пробване и получаване на костюми.
17 август – 29-и ден от отпуска. Да се провери кога Косигин се преобърнал с лодката.
21 август – убих 4 гъски с Подгорни.“
Тези бележки напомнят дневниците на Николай II – дълги почивки в Крим, чести ловни излети, внимание към външния вид.
Горбачовски порив
През първите месеци от управлението си Горбачов бил толкова изтощен, че сменял мокрите си ризи по няколко пъти на ден.
Владимир Медведев, назначен за началник на охраната на новия генерален секретар Михаил Горбачов, описва графика му през пролетта на 1985 г. така:
„Ставаше в 7–8 часа сутринта. След тоалет и плуване закусваше. Между 9:15 и 9:30 тръгваше за Кремъл. В колата, на задната дясна седалка на „ЗИЛ“-а, започваше работата – пишеше, четеше, правеше бележки. Давал ми инструкции с кого да го свържа – аз набирах от предния телефон, той вземаше слушалката и вдигаше стъклената преграда. Докато стигне до Кремъл, вече бе провел 3–4 разговора. Докато се качваше в кабинета си, раздаваше указания – на военни, на цивилни, на кого какво да се предаде, върху какво да се настоява и кое е по-маловажно.“
Медведев отбелязва, че през първите месеци на мандата си Горбачов бил толкова изцеден, че се налагало по няколко пъти на ден да сменя мокрите си от пот ризи. През 1985 г. често се прибирал на вилата едва към 22:00.
Но дори и тогава, след вечеря, работата продължавала до 1–2 часа след полунощ. При подготовка за пленуми, сесии или международни срещи, понякога лягал едва към 4 сутринта.
Секретарят на ЦК и член на Политбюро Егор Строев обаче поглежда със скепсис към организацията на работата по това време. Според него заседанията били прекалено дълги, с десетки въпроси на дневен ред, но ефективността на взетите решения – ниска. Самият Горбачов задавал тона на безкрайните дискусии, които често не водели до резултат.
Елцинов размах
Елцин имал навик, сходен с този на Сталин и Брежнев – да подремва следобед.
Много от съратниците на Елцин от началото на 90-те години оставят спомени за неговия работен график – сред тях съавторът на конституцията Сергей Шахрай, държавният секретар Генадий Бурбулис и началникът на охраната Александър Коржаков.
През пролетта на 1992 г. Борис Николаевич ставал около 4 сутринта. До 6:00 работел с документи, след което спял отново до закуска. В 8:45 вече бил в Кремъл.
Елцин си запазил навика от предишната си работа като шеф на Московския горком – следобедна дрямка. В 13:00 тръгвал към вилата си на Ленинските планини, обядвал, подлагал се на процедури, понякога отсядал в сауната, после се отпуска в „кислородната стая“ за кратък сън. Около 17:00 се разхождал 15–20 минути и се връщал на работа, която продължавала до 22:00–23:00 – срещи, съвещания, подписване на документи.
След като се преместил в Кремъл, бил принуден да приеме по-строг график, но не се отказал напълно от следобедната почивка.
Първият му помощник Виктор Илюшин стриктно разписвал програмата на Елцин и строго следял за протокола. Малцина имали шанс за дълга аудиенция с президента. Един от тях през пролетта на 1992 г. бил именно държавният секретар Бурбулис.
Един ден през май 1992 г. графикът изглеждал така:
– 9:00 – среща с вицепремиера Михаил Полторанин;
– 9:30 – с председателя на парламента Руслан Хасбулатов (тогава все още съюзник);
– по-късно – разговор с новоназначения министър на отбраната Павел Грачов, който година и половина по-късно ще потуши „метежа на Хасбулатов“ и неговия Върховен съвет.
След обяда Елцин се връщал към документите. Вечерта играел тенис и посещавал баня.
Онези, които били добри на тенис корта, имали шанс за достъп до тялото – но скоро ситуацията ще се промени…
Путински рекорд
Работният ден на Владимир Путин продължил без прекъсване 24 часа и 40 минути.
Свидетел на рекорда по работоспособност на руския президент става специалната кореспондентка на „Комсомолская правда“ Лариса Кафтан. На 22 октомври 2001 г., година и половина след встъпването си в длъжност, Путин демонстрира изключителна издръжливост.
Хронологията на денонощието изглежда така:
Неделя, 4:30 ч. – Путин започва работния си ден с участие в среща на върха на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. Провежда две срещи с Джордж Буш, участва в пресконференция и отлита за Москва.
12:30 ч. – журналистите получават предложение да излетят по-рано от президента.
18:18 ч. – самолетът на Путин излита от Шанхай.
22:40 ч. – приземяване в Душанбе. Тече подготовка за среща с афганистанския президент Рабани и с руски висши служители – министъра на отбраната Иванов и директора на ФСБ Патрушев.
Понеделник, 0:50 ч. – очакване на летището.
1:58 ч. – пристигане на самолета на Путин. С президента на Таджикистан Емомали Рахмон се отправят към държавната резиденция.
2:38 ч. – започва среща между двамата президенти.
2:55 ч. – Путин се присъединява към срещата с афганистанската делегация, водена от Рабани.
3:55 ч. – започва тристранна среща.
4:33 ч. – пресконференция. Това е най-късната (или най-ранната?) публична изява на Путин.
5:10 ч. – президентската охрана тича след кортежа. В 5:28 ч. Ил-62 на Путин излита.
Равносметка:
Работният ден на Путин продължил 24 часа и 40 минути без прекъсване. От това време:
11 часа и 30 минути – прекарани в самолета;
19 часа – ангажименти, преговори, срещи, пресконференции.
След завръщането си в Москва, Путин директно се отправя към Кремъл за още работни срещи. Вечерта на същия ден разговаря и с президента на Венецуела Уго Чавес.
„Още не съм приключил“
Дори и днес, години по-късно, графикът на Путин остава изключително напрегнат.
Много държавни служители се оплакват, че след срещи в Кремъл се прибират едва на разсъмване. Това става особено ясно в документалния филм „Русия. Кремъл. Путин. 25 години“. В него има кадри от работния кабинет на президента, заснети в 1:30 ч. през нощта.
Когато журналистът Павел Зарубин се изненадва от късния час, Путин отговаря с усмивка:
„Още не съм приключил.“
В този ден държавният глава провел пет публични мероприятия и около 35 непублични срещи. По негови думи, дори след това останали още „няколко въпроса, дреболии“. Признава, че през последните три години преспива основно в Кремъл, защото няма време да се прибира до вилата си.
Прессекретарят Дмитрий Песков отбелязва, че Путин е „спортен трудохолик“ – дори след като приключи с работа след полунощ, често отива в спортната зала и плува.
Вместо послеслов
По интензивност на труда Путин може да се сравни единствено с Ленин от февруари 1921 г. – и двамата отдават значение на физическата активност и плуването.
Сталин от юни 1940 г. надминава Хрушчов от юни 1956 г. по брой срещи и подписани документи – и двамата не обичат спорт.
Брежнев от лятото на 1971 г. отстъпва по енергия на Горбачов от пролетта на 1985 г., но не и по ефективност – и двамата предпочитат да четат вестници вместо книги.
Извод:
Правете гимнастика, плувайте – и четете класика преди сън.
Източник: kp.ru
