Волфганг Шойбле*: Нямаме никакво основание да гледаме отвисоко на другите

<p><strong>Какво търсите, какво намирате във вашата евангелска църква?</strong><br /><br />Опора, закътаност, топлина и общност. Аз съм обикновен човек. Не бях особено вярващ, но през живота си все повече и повече добивах опита, че е добре, когато човек има опора. През 1943 г. Дитрих Бонхьофер (1906-1945 г., теолог, участвал в съпротивата срещу националсоциализма; арестуван и екзекутиран в концлагера Флосенбург) , излагайки своето верую, каза: &bdquo;Човек получава силата, когато има нужда от нея.&rdquo; Това е вярно. Опитвам се да съхраня личната си вяра в Исус Христос като Бог и спасител. Тогава нещата не са толкова сложни.<br /><br /><strong>Опишете тази вяра.</strong><br /><br />Вярвам, че ние не живеем от само себе си. Старият, както и Новият Завет са пълни с фундаменталния опит на човечеството. Като финансов министър може да имате всеки ден нужда от него: танцът около Златния телец, Вавилонската кула, необузданите стремежи на хората, които със своето идиотско поведение разрушават сами себе си.<br /><br /><strong>При което вавилонският безпорядък във финансовата криза настъпи не при финансовите жонгльори, а при политиците.</strong><br /><br />Финансовите гурута вече не знаеха, какво да правят. Но и политиката също не беше много по-добре. Защо ние да сме по-умни от другите? За мен това смирение е част от една християнска политика, то е предпоставка за демокрацията. Всяко възгордяване става опасно.<br /><br /><strong>Вярата предлага сигурност, родина, близост &ndash; но тя също така предизвиква безпокойство, че премного близки и приятели си заминават. Това не е ли противоречие?</strong><br /><br />Родината и отварянето към света образуват едно цяло. Човек носи и двете неща в себе си, той е същевременно добър и лош, в него живее възвишеното и низкото. Християнската вяра знае това. Тя не заклеймява човека, тя знае, къде са нашите граници. Вие не може да се занимавате със същността на живота, с основата на нашето съществуване, без да стигнете до измерение, което е извън човешките категории. Това е религията.<br /><br /><strong>За вас църквата несъмнена част ли е от вярата?</strong><br /><br />Да, църквата за мен е част от родината. Моето родно място е Хорнберг в Шварцвалд. Там живеех с моите родители и братя, там играех футбол и тенис, там ходех също и на църква.<br /><strong><br />Близостта никога не ви ограничи?</strong><br /><br />Не. Колкото повече напредваха годините ми, толкова повече нарастваше уважението към родителите ми. Те живееха в този добре подреден и типичен за средното съсловие свят &ndash; но аз никога не съм се чувствал потиснат. Баща ми беше ангажиран християндемократ, неговите синове също. Често дискутирахме въпроса, защо. Има само едно обяснение: защото той въобще не оказваше въздействие върху нас.<br /><br /><strong>Той Ви е имал доверие.. Бог играе ли някаква роля в ежедневието на един политик &ndash; християнин?</strong><br /><br />Дотолкова, доколкото знам, че в края на краищата всичко не зависи от самия човек. Когато наскоро бях в болницата и преди операцията упойката започна да действа, си мислех: сега не държиш в ръцете си нищо повече. Обаче аз не търся съдействието на Бога, за да решим финансовата криза в Гърция.<br /><br /><strong>Никога ли не сте били недоволен от Бога?</strong><br /><br />Не.<br /><br /><strong>Също и когато след атентата срещу вас спортистът Шойбле се превърна в човек, който се придвижва в инвалидна количка?</strong><br /><br />Напротив. Тогава научих това, което описва Бонхьофер: в нужда силата за съпротива не се получава, сякаш е складирана в запас. Човек я получава, когато има потребност от нея. Научих се, че животът продължава. Научих се на търпение и дисциплина.<br /><strong><br />Има ли християнска бюджетна политика?</strong><br /><br />Не. Смисълът е да не се вярва в човешкото всемогъщество. За всички политици това означава, че те не винаги имат право. За финансовия министър това означава: добрата финансова политика не може без ценности, без отговорност, креативност, социално мислене, без свобода, ориентация, граници. Когато човек знае това, се стига до политика на средината и на спокойствието, без крайности и прекомерности. Християнското е ориентиращата рамка за една прагматична политика.<br /><strong><br />Това звучи консервативно. Но Исус е бил твърде радикален.</strong><br /><br />Консервативно не е противоположност на радикално. Великите обновители на историята бяха консерватори.<br /><br /><strong>Исус, който, изпълнен с гняв изгонва търговците и сарафите от храма, е бил консерватор?<br /></strong><br />Защо един консерватор да не може да изхвърли търговците от храма? Все пак консервативен не означава &ndash; отдаден на властта, старомоден или реакционен. Консервативен означава &ndash; да не изместваш опита настрана. Консервативна политика е да не се отказваш сега от европейските ангажименти. Да не мислиш: защо да плащаме за други, които са по-мързеливи от нас? Ние нямаме никакво основание да гледаме отвисоко на другите и да ги осъждаме. Ние дължим благодарност на Европейския съюз повече, отколкото всички други нации. Да не забравяме този опит и в криза, това е консервативно. Консервативно е да не се забравя, какво направиха немците през миналия век. Консервативно е да си против загубата на паметта. А това също е и християнско.<br /><br /><strong>Църквите не са ли единствените глобални организации, които могат да усмирят финансовия капитализъм?</strong><br /><br />За мен това е погрешна представа. Църквата не е просто противодействаща сила на политиката и на икономиката. Би било ужасно, ако предоставим на църквите решенията за финансовите пазари. Разделянето на политиката от религията е предпоставката за универсалността на човешките права. Затова е опасно, когато религията иска да добие твърде много власт над политиката.<br /><br /><strong>Не трябва ли обаче църквата да бъде визионерска и критична?</strong><br /><br />Да, безспорно. Ако е ясно, че това, което църквата изисква и желае, не може да бъде осъществено стопроцентово в политиката. Политиката има нужда от критика чрез християнството. Но църквата не трябва сама да става критерий за политическите спорове.<br /><br /><strong>Когато наложим мащаба на &bdquo;Проповедта на планината&rdquo; от Новия завет към участието на Бундесвера в Афганистан, не трябва ли църквата да каже: &bdquo;Ние не можем да участваме&rdquo;?<br /></strong><br />В Библията има достатъчно примери за осигуряване на мира чрез политиката. Гарантирането на мира не изключва прилагането на физическа сила. Но това може да се види и по друг начин.. Тогава трябва да се прояви уважение към факта, че други християни имат друго разбиране. Искам църковните ръководства да държат на мнението си &ndash; в смирението, че не са изцяло сигурни в него.<br /><br /><strong>Църквите стават все по-малко народни църкви. По този начин не се ли отнема почвата на немското държавно канонично право?</strong><br /><br />Не вярвам. В религиозно отношение държавата е неутрална, но тя съзнава, че религията &ndash; не само християнската &ndash; дава съществен принос за стабилността на нашия, почиващ на ценности, социален ред. Това беше причината като вътрешен министър през 1990 г. да насърча имиграцията на евреи в Германия. И затова мисля, че и мюсюлманите също могат да допринесат за стабилността на ценностния ред.<br /><br /><strong>Позоваването на Бог в конституцията има ли стойност и в наши дни?<br /></strong><br />Несъмнено. Също и защото всеки мюсюлманин може да подпише преамбюла на основния закон: &bdquo;Съзнавайки отговорността си пред Бога и пред човека..&rdquo; Не съществува по-добър израз на самоограничаването на всяка политика.<br /><br /><strong>Мислили ли сте за евентуално напускане на Църквата?</strong><br /><br />Не. Съжалявам хората, които напускат само заради църковния данък. Който напуска църквата, защото вече не вярва &ndash; него го уважавам. Да, и аз съм се ядосвал на моите църковни ръководства. В биоетиката имам различно разбиране от тяхното, намирам, че човешкият изследователски стремеж не може да бъде ограничаван със закон. Но да напусна заради това? Никога в моя живот. Аз също съм църквата. Вярвам твърдо във всеобщото свещенство на всички вярващи.</p> <p><em>*</em><em>Волфганг Шойбле, роден на 18 декември 1942 г ., е министър на финансите на Федерална република Германия. За дейността си като федерален министър на вътрешните работи в правителството на Ангела Меркел от 2005 до 2009 г. спрямо мюсюлманите в Германия е отличен с наградата за толерантност на Евангелската академия Тутцинг. В периода 1998 &ndash; 2000 г. е бил председател на германския Християндемократически съюз. Вследствие на извършен срещу него атентат от психично болен по време на предизборна среща през 1990 година, той продължава дейността си в инвалидна количка.</em><br /> <br />Интервюто е публикувано в CAO.bg, превод: Господин Тонев. Със съкращения от sueddeutsche.de</p>