![Владимир Войнович: И ще бъде зле за всички, които сега крещят "ура"](https://glasove.com/media/2020/09/10/40000/400x300.jpg?_=1644848027 "Владимир Войнович: И ще бъде зле за всички, които сега крещят "ура"")
- Автор: Радио "Свобода"
- 10 Sep 2020
- 70
- 27
Както е казал поетът Николай Глазков, колкото събитията са по-интересни за историята, толкова по-печални са за съвременниците. Някога писах, че Съветският съюз загина, но съветският човек ще живее още дълго. Но съветският човек надмина дори моите очаквания.
<p><strong>Вие подписахте писмото против войната, но има и друго писмо от интелигенцията-в подкрепа на Путин. При това дори не се посочва какво точно подкрепят тези 500 души-това е нещо като клетва за вярност. Какво си помислихте, когато го прочетохте? </strong></p>
<p>Изпитах огромно разочарование и отвращение. Много съм разочарован от някои хора, чиито фамилии видях. Изобщо това е много подтискащо: не са само те, аз бих казал, че това е целият народ, огромна част от който с ентусиазъм посреща тези стъпки към собственото си задушаване.</p>
<p>Удивително е, как хората не разбират, че случващото се сега много скоро ще се отрази на собственото им благополучие, на цялото им съществувание.</p>
<p><strong>В брежневските времена подобни акции бяха формални и фалшиви, а сега не можем да отречем, че има искреност. Сега става ясно как това е сработвало в Германия, в Съветския съюз през 30-те години, когато напълно вменяеми хора буквално се побъркват. Всичко това се вижда, но въпреки това не е разбираемо-какво ги ръководи?</strong></p>
<p>Очевидно ги ръководи този вид патриотизъм, при който желателно е да отнемеш нещо от някого и да му покажеш после среден пръст-виж колко сме силни. Желанието за лесна победа над някого. Това го е имало винаги, това се е повтаряло много пъти, просто ние с вас досега не сме го виждали.<br />
То това се е случвало, когато е започнала Първата световна война и го е имало това патриотично опиянение, а след това всичко завършва с пълно разочарование.</p>
<p>В микроформат това се случи и през 91 година, разбира се, това тогава беше псевдореволюция.</p>
<p>Имаше и такива крайности: ние сме най-добрите от всички, ние сме най-силните от всички. </p>
<p>И след това се жалваме: о, горките ние, всички ни мамят, ние сме страната на глупаците. </p>
<p>Спомням си това през 90-те години, всички шофьори на таксита го повтаряха: да, разбира се, ние сме толкова жалки, нещастни, изгубени…</p>
<p>Но мен дори повече от всичко ме удиви Съветът на федерацията. Те гласуваха единодушно: разбирам, че това е съветски обичай-да се гласува единодушно, но все пак става дума за възможно начало на война, за събития, които ще завършат с цинкови ковчези. </p>
<p>Не се съмнявам, че сред членовете на Съвета на федерацията, и даже в правителството, и дори в президентската администрация има хора, които много се съмняват в правилността на тези стъпки. </p>
<p>Разбирам, когато гласуват единодушно против хомосексуалистите, но това е война, която може да завърши с огромно нещастие, и поне тук не се въздържайте, не се крийте в страни….Не го разбирам.</p>
<p><strong><span style="line-height:1.6em">Освен всичко друго, става дума и за собственото ни благополучие. Защото най-хубавите дни от годината те прекарват в Куршевел или Сардиния, децата им живеят на Запад. Защо да им забранят да пътуват, защо им е да провокират санкции? Путин също. Меркел каза, ако правилно е цитирана, че Путин се е побъркал. Какво се случва с него, защо му е всичко това?</span></strong></p>
<p>Мисля, че той силно се изплаши от Майдана-на улицата излязоха 150 хиляди души, а „лошият” пример е заразителен. И дори допускам, че някои хора, гледайки Майдана са си казвали: добре би било да се случи и при нас.</p>
<p>Путин, разбира се, се изплаши, Навярно, той смята, че са нужни сурови, превантивни мерки, за да разберат всички, че това у нас няма да мине.</p>
<p>Защото ако сега започне някаква, дори малка война, това е много удобен, добър повод за „затягане на гайките”. Те имат голям опит в това отношение, а в условията на война е много лесно да го направиш. </p>
<p>Каквото и да се случи понататък: дали ще погълнем Крим, дали ще победим Украйна, дали ще направим още нещо или пък нищо няма да направим пировата победа вече е спечелена</p>
<p>Това вече е победа и тя е пирова.</p>
<p>В края на краищата това ще се отрази крайно негативно на Русия и ще бъде зле за всички, включително и за тези, които сега крещят „ура”, тези, които поддържат действията н властта.</p>
<p><strong>Вие напълно ли съчувствате на Майдана? Мислите ли, че Украйна се движи в правилната посока?</strong></p>
<p>Не мога да съчувствам, на която и да било революция във всичко. Но съчувствам на народа, който вдигна въстание.</p>
<p>У нас през цялото време говорят за легитимност, но в Декларацията за правата на човека е написано, че ако властта не позволява на хората свободно да изразяват своята воля, то народът има право на въстание.</p>
<p>Въстанието е легитимна проява на волята на народа, ако народът е доведен до там. </p>
<p>Разбира се, там имаше едни хора, които изобщо не бих искал да виждам или дори да чувам за тях.</p>
<p><strong>Няколко пъти произнесохте думата „война”. Много от това, което написахте в романа си Москва 2042 вече се сбъдна. Мислите ли, че нещата отиват към голяма война?</strong></p>
<p>Опасност от голяма война, разбира се, съществува. Но дори да няма голяма война, реалната заплаха е такава: в резултат от стълкновенията на Русия с Украйна тези народи, голяма част от които възприемаха отношенията ни като братски, сега ще станат заклети врагове.</p>
<p>Самото стълкновение, ако прерасне в друго ниво, ще доведе до разпад на Украйна и, в края на краищата, на Русия също.<br />
<br />
Защото сегашните събития разпалват сепаратизма, а той съществува по цялата територия на Русия: в Кавказ, Татарстан, дори и сред руснаците в Далечния Изток.</p>
<p>Не обичам да прогнозирам. Работата е там, че написах „Москва 2042” като сатиричен роман, като предупреждение. </p>
<p>Като предупреждение сега мога да кажа, че има голяма опасност от разпад и на Украйна, и на Русия. </p>
<p>Ако поживея още малко, няма да се изненадам, ако всичко завърши по този начин.</p>
<p>Както е казал поетът Николай Глазков, колкото събитията са по-интересни за историята, толкова по-печални са за съвременниците.</p>
<p>Но знаете ли, някога писах, че Съветският съюз загина, но съветският човек ще живее още дълго. Но съветският човек надмина дори моите очаквания. </p>
