- 10 Sep 2020
- 99
- 9
„Докато хората ходеха навремето по манифестации на 9 септември, аз ходих по Париж и се чудех дали да се върна. Тогава видях, че френската държава дава ордени, които имат и финансов еквивалент, за големи таланти. Видях как и английската кралица връчваше ордени на “Бийтълс”, на Елтън Джон, на Хенри Мур, на Франсис Бейкън”, споделя министърът на културата Вежди Рашидов пред в. „Труд” и продължава: „И в Турция има орден за заслуги. Това наше мислене и днес – всички да сме равни – е много тъжно за нас. Разберете, искаме или не – ние не сме равни! На един издадените книги са метър купчина шедьоври, на друг – една книжка. Хора, които вече са легенди – и “Щурците”, и “Сигнал” – хора, които цял живот са веселили българския народ – да ги оставим да мизерстват на старини ли”, пита Рашидов и признава: „Това е само едно предложение. Ако то се приеме – прекрасно. Ако не – глас Божи, глас народен! Но аз оставам на брега на творците. Това е моята мисия”.
<p><strong>В идеята ви за присъждане на нов знак за заслуги в областта на културата, спорта и науката мнозина видяха, г-н министър, връщане на отречените соцнагради. Очаквахте ли тази атака?</strong></p>
<p>Не, за всичко друго мога да очаквам атаки, но точно за това – да ме заподозрят във връщане на социализма в културата – не очаквах. Тази реакция ме обижда като човек, като творец, като министър. Защото нищо смущаващо няма в предложението, то е много цивилизовано и западно.</p>
<p><strong>Имате ли обяснение на реакцията?</strong></p>
<p>Човек вижда това, което е, и това, което иска да види. Но докато хората ходеха навремето по манифестации на 9 септември, аз ходих по Париж и се чудех дали да се върна. Тогава видях, че френската държава дава ордени, които имат и финансов еквивалент, за големи таланти. Видях как и английската кралица връчваше ордени (също с принос на пари) на “Бийтълс”, на Елтън Джон, на Хенри Мур, на Франсис Бейкън. Видях италианската държава да раздава такива ордени на едни от най-великите си имена: Павароти например. А наскоро разбрах, че Румъния също е приела такъв закон за поощряване на значимите си личности. И в Турция има орден за заслуги. Това наше мислене и днес - всички да сме равни - е много тъжно за нас, за държавата. Не може осем милиона българи да казват “Колко си хубава, господи” на любимите си, на съпругите си, дори на децата си, да ползват това прекрасно стихотворение на Христо Фотев и да не си спомнят дори как той си отиде. И ако някои хора нямат, моята памет е още жива. Този човек си отиде в нищета - отиде си като горд българин, със самочувствието на човек, който е свършил мисията си за историята, но си отиде беден и тъжен. И ние, приятелите, му носехме пари. Щом искаме да имаме национално самочувствие, редно е да намерим формулите, чрез които достойните ни хора да завършват живота си достойно.</p>
<p><strong>Но паричните награди, които вървят с някои ордени по света, се дават еднократно, а не месечно, както вие предлагате.</strong></p>
<p>Не е вярно, че са еднократни. Ордените са приносители на малка сума, която осигурява прилични старини на едни велики личности. Разберете, искаме или не - ние не сме равни! Социализмът е уравновиловка. На един издадените книги са метър купчина шедьоври, на друг - една книжка. Ние добре знаем имената на онези, които създават самочувствието на България. Но защо не искаме да им го признаем? Защо? От завист! Преди години бях поразен - и докато съм жив и творец няма да го преживея, - когато срещнах първия в историята на България световен шампион по борба Петко Сираков, Бог да го прости, зад мавзолея да продава сладолед, за да се прехранва! Тези неща са недопустими за голяма нация и за достойна държава. А социализмът нека остане в мозъците на онези, които са били добри социалисти и не разбират от демокрация.</p>
<p><strong>Как ще бъдат подбирани кандидатите?</strong></p>
<p>Когато държавата дава нещо, има своите лостове. Ще има комисия, журита, ще се изработят критерии.</p>
<p><strong>Преди или след пенсионирането ще се раздават призовете?</strong></p>
<p>Ще се дават за изключителни заслуги към духовността на нацията. Не мога да разбера защо е тази чувствителност на обществото към тази тема. Хора, които вече са легенди - и “Щурците”, и “Сигнал” - хора, които цял живот са веселили българския народ, но не са били прагматични, били са по-артистични, може би са със загубени документи - да ги оставим да мизерстват на старини ли? Значи ли това, че в труден момент не бива да им се помогне? Нали затова е държавата, правителството.</p>
<p><strong>Представете си случай, в който трябва да избирате между Любомир Левчев и Валери Петров? Как ще постъпите?</strong></p>
<p>Ще избера и двамата, защото и двамата са доказани величия. Мога ли да избирам между Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев? Виждам, че се създава противопоставяне. Но докога ще живеем така? Грехота е! Трябва ли да обясняваме защо Велко Кънев заслужава такова отличие? Заради стотиците му роли, пиеси и филми. Толкова ли е трудно да определим заслугите на Татяна Лолова, на Наум Шопов, на Мамалев, Сашо Морфов, на Емил Стойчев, Чапкънов или Крум Дамянов? Кое ни измъчва толкова силно - лошотията или доброто желание да разпределим плявата от сеното?</p>
<p><strong>По какво тази награда ще се различава примерно от бившите звания “народен” или “заслужил артист”?</strong></p>
<p>Бившите звания носеха привилегии, докато отличието, което днес предлагаме, осигурява уважение на държавата към техния талант, минимален допълнителен доход и нищо повече, както е навсякъде по света. За да не живеят великите хора като Фотев унизително. Което не е честно!</p>
<p><strong>Откъде ще се вземат сумите?</strong></p>
<p>Когато ги дава държавата, е ясно откъде. Вземаме модела от Европа, където има установени демократични порядки и в това отношение. Става въпрос не само за творци, но и за спортисти, за хора на науката, за хора, които създават уникални, неповторими постижения в своята област. Нима не е достойно към невероятния скок на Стефка Костадинова (все още непостижима цел за света или) или към успехите на Боян Радев, към таланта на Валери Петров, на Никола Гюзелев да дадем и пари към отличието. Те да го носят с гордост, а пък ние да сме горди, че имаме велики българи.</p>
<p><strong>Проблемът е, че този орден идва като че ли да замести социална пенсия. Вижте и заглавията в пресата: “Орден за пенсия”, “Ордени вместо пенсии”, “Дават с орден пенсиите”, “Ордени вдигат пенсиите”.</strong></p>
<p>Решението за присъждане на този държавен знак е закъсняло. Идеята случайно съвпадна с проблема за пенсиите на певците, загубените им години за стаж, социални осигуровки и т.н. Време е да подредим приоритетите правилно.</p>
<p><strong>Чух реплики, че някои певци може да откажат такива призове, приемайки ги като подеяние. Допускате ли това?</strong></p>
<p>Време е да разберем какво значат медалите, ордените, какво означава гербът, знамето - символите на една държава. Време е да осмислим, че това са самите печати на държавността и навсякъде по света е подсъдно, ако ги обругаваме, отказвайки ги или подхвърляйки ги. Скъсайте едно знаме, унищожете един герб, хвърлете един орден на Франция, Италия, САЩ или Англия и ще видите за какво става въпрос. Само ние тук, защото не сме си подредили държавата, допускаме някой непрекъснато да си играе на герой, подхвърляйки ордена си. Позиция може да има всеки - всеки е свободен да каже каквото мисли, но уважението и респектът към държавните символи трябва да се спазват.</p>
<p><strong>Кой ще връчва това отличие?</strong></p>
<p>Надявам се - изпълнителната власт или премиерът. И ще го наречем отличие, щом думата “орден” предизвика толкова ожесточени дебати. Даването на такъв знак ще е не само уважение към достойните, но и стимул за младите. Да живеят така, да работят и творят така, че да получат тази награда. И защо измерваме всичко в пари?</p>
<p><strong>Защото все още сме бедни и търсим справедливостта за всички.</strong></p>
<p>А не сме ли помислили - закъде сме без поети и писатели, без художници, без театър, без музика, без високите постижения на науката? Закъде сме без идентичност? И ако всичко това го няма, какво остава от нас, след нас? Ние сме на ръба да загубим едно поколение. Питам - за тези 20 години може ли някой да ми изброи 10 имена на млади успели хора у нас? Колко от тях излязоха навън? Това страшно много ме притеснява.</p>
<p><strong>И все пак това не ли е поглед назад към соцминалото?</strong></p>
<p>Най-малкото аз мога да бъда упрекнат в социализъм. Дори на опашката на ДС не можах да се наредя. Не само звание и орден не съм получил от онова време, но и никога не съм бил член или кандидат-член на партията. Както и сега. Но сега се опитвам да създадем онези морални устои на нацията, които, ако ги загубим, утре или вдругиден нацията може да изчезне. Казвам го сериозно. Цивилизации са изчезвали от бездуховност. Държави са процъфтявали, когато са развивали занаятите и културата си. Не може завистта да ни е двигател! Не може улицата да е управляващата! Не може да правим нация без идентичност! Не може непрекъснато да лежим на лаврите на Рилския манастир, на Иван Вазов, на Дебелянов, на “Етъра” и на копривщенската архитектура! Трябва да направим съвременния наш “Етър”, да родим и отгледаме съвременния Иван Вазов, да построим новите Бачковски и Рилски манастир. Ние трябва да създаваме традиции и идентичност. Защо лежим винаги върху нещо старо и нищо ново не желаем да създадем? Утре нашите деца какво да покажат от нас? Нищо! За стомасите си ли само живеем?</p>
<p><strong>Май наистина сте много огорчен?</strong></p>
<p>За мен е най-лесно нищо да не правя. Но не е честно, докато съм министър, ако съм имал възможност нещо полезно да сторя за българската култура, дори в най-трудните години, да не го направя. А това е само едно предложение. Ако то се приеме - прекрасно. Ако не - глас Божи, глас народен! Но аз оставам на брега на творците. Това е моята мисия.<br /><br /><em>С Вежди Рашидов разговаря Валерия Велева</em></p>
<p><em>Интервюто е публикувано във в. „Труд”.</em></p>
