- 10 Sep 2020
- 784
- 32
Ваня Андреева е бивш шеф на сектор "Наркотици" в Националната полиция. Тя е с 15-годишен стаж в "родната полиция", когато я уволняват. Андреева разкри с подробности неудобни истини за системата на МВР – друга гледна точка за жестокото напрежение, мръсните номера, абсурдите, двойния стандарт, "събирачите на пари", "куките", рекета и тежкия залък на полицаите.
<p><strong>Госпожо Андреева, защо бяхте уволнена от МВР?</strong></p>
<p>Формално заради ползването на някакви телефони, които са били на името на частна фирма, за която пък имало някакви данни, че била на Алексей Петров. В момента съдя МВР и нямам право да изнасям публично подробности. Ще си позволя обаче да ви кажа, че съм виждала г-н Петров само във връзка с изпълнение на служебните си задължения и един път неофициално, на погребение на роднина на мой служител и колега. Все пак той беше ключов държавен служител на висока позиция в ДАНС. Контактите са били единствено професионални и оформени документално по съответния ред. В този период от време министри, премиер и президент са имали контакти с Алексей Петров. И питам – и те ли са свързани с т.нар. “Октопод”? Все пак обаче и при моето уволнение ясно се вижда двойният стандарт. Аз и мои колеги бяхме махнати за няколко мобилни апарата, а министър Цветан Цветанов със 7 имота, придобити с неясни пари, си стои непокътнат на поста. Начинът, по който ме уволниха – абсолютно абсурден и удобен в политически аспект, ме отврати от извратените методи на определени хора.</p>
<p><strong>Какви са тези методи?</strong></p>
<p>За съжаление между различните служби в системата на МВР има голямо напрежение и мръсни номера. Добрите полицаи си вършим съвестно задълженията, хващаме наркотици, а това ни носи впоследствие проблеми. И постепенно аз бях изолирана, пречеше ми се на работата. После, като "неудобна", бях преместена от един сектор в друг и най-накрая – уволнена.</p>
<p>Всичко тръгна от моя реализация през 2008 г. в Хасково. Там хванахме над 7 килограма наркотици у дилър, който ни посрещна с думите: "Какво правите, тази пратка е за Генерала". Имаше и други двама полицаи в екипа, които бяха свидетели на тази реплика. Наркомафиотът си мислеше, че го арестуват служители на ГДБОП, и затова беше изненадан, че въобще има акция срещу него... След като разбра, че сме от ДНСП, замлъкна.</p>
<p>Така и не стана ясно кой е „Генерала“. Генерали в България има много. Всички виждат, но малко си признават, че през тези 20 години МВР се превърна в лост, в угодничещ слугинаж на всяка от управляващите партии. Изроди се системата – от система, бранеща демокрацията, гражданствеността и морала, ни превърнаха в хората, стоящи до правителството, което и да е то, преди или сега.</p>
<p>Наричат ни „събирачите на пари”, „куките”, „слушковци”, делят ни на БОП-аджии, ДАНС-аджии, полицаи... А ние сме едни и същи. Покорни, поръчкови, притиснати в ъгъла и питащи се – да браним ли демокрацията, или да изготвим СРС-тата, да хванем лошите или… да ги пуснем, защото някой се обади!… И да се страхуваме. Чест прави на всички достойни хора, работещи въпреки всичко и независимо от нищо в МВР. Защото повярвайте – това е достойно за поклон.</p>
<p><strong>Какво мислите за министър Цветанов?</strong></p>
<p>Смешен и жалък. Министър по анцуг, хулещ в Народно събрание медици, политици, но не олигарси, защото...?</p>
<p><strong>Защо?</strong></p>
<p>Защото може би е зависим от тях. Питайте него.</p>
<p><strong>Вие сте председател на сдружение "Гласност", разкажете ни малко повече за организацията, това организация на бивши и настоящи полицаи ли е?</strong></p>
<p>Членове на сдружението не са само полицаи, имаме и лекари, журналисти, юристи, бизнесмени, учители, представители на различни партии, с различен етнос сме и с различна религия, но сме заедно. Защото имаме една цел – да дадем гласност на проблемите в страната.</p>
<p>Няма аналог на подобно пробуждане никъде в Европа –то идва от нас, полицаите. Уникалното и достойно за уважение е, че именно у редовия полицай, видял истината за демокрацията, се надига негодуванието от погазването на това, което е най-ценното – демокрацията, гражданските права и свободи, сигурността, обществения ред и спокойствието… Гарантирането на равен старт в наказателното преследване.</p>
<p>Нека да се знае, че полицаите също са хора и те знаят какво е демокрация и знаят как да я бранят. Нищо, че господин Цветанов и кликата му ги употребяват или игнорират. Истинските служители на МВР задават дневния ред за съдбата на гражданското общество и демокрацията. Интелектуалният елит може би е достатъчно уплашен и разединен, за да изпълни гражданската си мисия. Редовият полицай – този на терена (нещо, което господин Цветанов не е бил и не познава), иска да бъде гражданин, иска реална, а не псевдодемокрация, иска да е член на гражданско общество с ясна, категорична позиция, иска защита и гаранция за конституционните му права. А в момента „редовият полицай” просто оцелява. И го отработват на парче, когато не угодничи.</p>
<p>Идеята за създаване на сдружението възникна спонтанно. Може би това е отражение на моята гражданска позиция, която изложих по-горе, както и на моите принципи като гражданин на тази наша страна – България.</p>
<p>Знаете ли, в системата на МВР съм от 1994 година, като наистина съм почнала от долу… от обикновен, редови служител – три години и половина като инспектор в детска педагогическа стая, после седем години оперативен работник в група „Тежки криминални престъпления” по линия наркотици, проституция и детска престъпност, а от 2004 г. по противодействие на наркоразпространението, 2006 г. – началник сектор „Наркотици” – противодействие на уличното наркоразпространение, от края на 2009-а до дисциплинарното ми уволнение – началник сектор „Детска престъпност” – юни 2010 г. Винаги съм вярвала, че човек трябва да прави нещата максимално добре, според възможностите и качествата си, и да не изневерява на своите ценности. Много патетично звучи казаното от мен, но аз вярвам в това. Начинът, по който ме уволниха, абсолютно абсурден и удобен в политически аспект, ме отврати от извратените методи на хора, получили властта и шанса да променят страната, шанс, даден им от такива като мен – обикновени хора.</p>
<p><strong>Най-смешното, дори жалкото в случая е, че аз гласувах за тези хора с истинското убеждение, че това е правилният избор, а сега ме е срам от този избор</strong>... Много наивно грешен се оказа. И абсурден.</p>
<p>След като ме махнаха от системата през юни 2010 г., си оставих време да преболедувам унижението, на което ме подложи ръководството на МВР в лицето на г-н Цветанов и кликата му. И гледах, и слушах… и не можех да повярвам в това, което чувах и виждах. Флашки, СРС-та, обиди в залата на парламента, рекет, скандални разкрития… Един открива магистрали, друг краде живот, а сега и взрив… И бях потресена и ужасена. Война на дребните души за залъка – но не техния, а народния.</p>
<p>И четях за свои колеги, унижени като професионалисти, видях страха у хората, работещи в МВР, дали правилно ще направят нещата, за да останат на работа. Знаете ли – истинска рядкост е полицай без някакъв вид кредит или заем. Живеят и работят на ръба на оцеляването, хулени, притискани, употребявани по и не по предназначение, и… мълчат. Защото трябва да се плащат кредитите, да се издържат семейства. А с това, в което са превърнати, е много трудно да бъдат достойни и демократично осъзнати. Защото страхът е най-големият ни проблем – и на мен, и на народа ни по принцип. Далеч съм от онази смелост, на която е способен г-н Цветанов – да сочи за виновни хора, за които не е доказал вината, да изземва функциите на говорител на прокуратура, съд. Няма нищо човешко в този облик на властта.</p>
<p>И понеже не искам да бъда „отработвана” вече „на парче”, не искам и други да бъдат подложени на ръба на оцеляване под натиск, не искам другите да се чувстват беззащитни, когато Човекът-Власт реши, че те не го устройват, не са удобни, много знаят или много са видели, решил е, че трябва да бъдат унищожени – трябва да има някой да им подаде ръка и да ги пази. Такива като мен, такива като нас – другите хора в сдружението.</p>
<p><strong>Личи силното ви огорчение...</strong></p>
<p>За мен работата в МВР беше кауза. Но истинската сила на полицая е да изпълнява служебните си задължения като ежедневна битка, подвиг. За това аз – полицаят, подписах клетва – да защитавам, да служа, да спазвам закона. Вярвах, че правя нещата така, че да бъда горда от себе си. И нищо не се е променило от 1994 г. с вярата ми. Променят се само лъжите, с които ни обиждат, че сме слаби и безпомощни, глупави и безропотни. <br />Всички виждат, че това са лъжи и манипулации. Всички, освен ние – бивши и настоящи полицаи, лекари, учители, бизнесмени, студенти, журналисти.</p>
<p>Ние, нашият народ, вече не искаме да се мълчи и не искаме да ни удрят тихо, безпардонно. Ние не сме рая – ние сме народ. Не ме е срам, че съм такава – непокорна и неманипулируема. Аз бях и ще си остана, добър човек, това го видяха приятелите и семейството ми, които г-н Цветанов и хората около него не можаха да заблудят въпреки гадорията и пошлостта, с която ме покриха.</p>
<p>Имам силно развито чувство за чест и достойнство – като полицай нямаше от какво да се срамувам. И сега не се срамувам. Служителите на МВР не са водени от идеята за противозаконно и безнаказано нарушаване правата на гражданите, напротив – наша основна грижа е тяхното опазване, както и трайното повишаване на доверието на гражданите към държавните институции.</p>
<p>Редовият полицай съзнава и носи отговорността от поверените ни инструменти за засягане на правата на гражданите, поради което е обучен и в практиката използва тези инструменти само при посочените в закона случаи, и то когато другите възможности са изчерпани. А управляващата в момента полицейска номенклатура злоупотребява с ресурса човек-полицай. А това вече е нетърпимо – нито е европейско.</p>
<p><em>Интервюто е публикувано в сайта</em> <a href="http://www.data.bg/" title="http://www.data.bg/">data.bg</a></p>
